Паулина Порижкова е един от емблематичните супермодели на 80-те години, допринесли за развитието на индустрията и дали път на имена като Линда Еванджелиста, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър през 90-те. Проблемите на миналия век обаче все още са тук и жените на онези поколения най-накрая имат смелостта да говорят.
Наскоро Паулина възвърна славата си – този път като „жената, която плаче в Instagram“, разказва "Гардиън".
Чехкинята живее в Ню Йорк от тийнейджърските си години, когато започват и работните ѝ ангажименти като супермодел в САЩ. При вида ѝ човек губи ума и дума - "или ще ви падне ченето, или ще ѝ купите питие", по думите на известния американски радиоводещ Хауърд Стърн. В токшоу от 1994 г. той спонтанно се съблича пред нея - панталон, риза, всичко.
За 57-годишната днес Паулина Порижкова реалността е различна. Една вечер тази година тя е на парти в Манхатън. Докато си проправя път през тълпата, започва да се чувства не на място, невидима и стара.
Тогава млада жена, седяща на бара, я хваща за ръката. „Не сте ли…?“, извиква жената над музиката. ,,Да“, отговаря бързо Порижкова, без да изчака да чуе името си. "Не... Вие сте жената, която плаче в Insragram", отвръща обаче непознатата.
Всичко започва със смъртта на съпруга на Паулина Порижкова, с когото живее 30 години. И с предателство.
Историята на славата
Паулина става известна, когато е едва на 4 години. Тогава родителите ѝ я оставят на грижите на баба ѝ в родната Чехословакия - за да избягат от страната в разгара на събитията около Пражката пролет и окупацията от СССР и да подсигурят живот в емиграция. Но не им е позволено да се върнат обратно, за да вземат и дъщеря си. Новият им дом е Стокхолм.
Родителите организират гладна стачка пред чешкото посолство в шведската столица. Протестът им и битката да бъдат заедно с детето си е широко отразяван в медиите в продължение на пет години. Пред къщата на бабата на Порижкова в Чехословакия лагеруват демонстранти. Паулина живее там, докато навършва 9 г. и най-накрая се събира отново с родителите си.
На 15 г. животът я отвежда в Париж, за да стане супермодел. На върха на славата си тя подписа най-високоплатения договор в света по това време. На 19 г. се омъжва на рок звездата Рик Окасек от Cars, който е с 21 години по-възрастен от нея.
След 30-годишен брак, когато съпругът ѝ умира през 2019 г., животът ѝ се срива. Заради шока от намирането на тялото му и необходимостта да каже на двамата им сина, мъката от загубата... И изненадващо събитие, което тя усеща като нож в гърба.
Малко преди смъртта му, Паулина и Рик се разделят мирно. Оказва се обаче, че той и адвокатите му тайно са я махнали от завещанието му. Твърдят, че тя го е "изоставила". Това я смущава – Паулина допоследно вярва, че с Рик все още са „най-добри приятели“, които постепенно са се разделили като двойка, но продължават да живеят заедно, да вечерят заедно.
Завещанието я оставя практически без пари - всичките ѝ приходи, включително договора ѝ за 6 милиона долара с Estée Lauder, са в семейната сметка.
Когато пандемията идва, тя се чувства страшно самотна.
„Един ден, когато плачех безутешно в леглото си, се записах. Предполагам, че беше изиграно до известна степен, но бях плакала толкова много, това беше стотният път за седмицата. Затова исках да видя как изглежда. Тогава направих един наистина смел или наистина глупав ход - публикувах видеото онлайн.“, разказва бившата супермоделка.
Така започва новата ѝ слава - като инфлуенсър, който споделя истории за мъка, безпокойство и стареене и често се снима без дрехи или по бикини. Както и все още понякога разплакана.
„Наистина всичко започна със смъртта на съпруга ми. Това изглежда ме очовечи.“
,,Славата е като балон“, пише Паулина Порижкова в новата си книга ‘‘Без филтър“.
,,Външната повърхност отразява, така че когато хората ви гледат, те виждат само себе си. Външността действа като бариера, тя предотвратява връзката.", казва днес супермоделът.
"Винаги съм била откровена, винаги съм била нефилтрирана. Ако ми зададете въпрос, ще отговоря. Опитвам се да проведа разговор.“
Разликата е, че балонът на славата отдавна се е спукал за нея, когато започва да публикува в Instagram.
„Сега хората ме слушат. За първи път в живота си съм чута. Мога да използвам този глас, за да говоря за неща, които са важни за мен, като невидимостта, която идва със остаряването. Да бъдеш чута е много по-добре, отколкото да бъдеш видяна. Това те прави истинска.”
Всъщност онази млада жена от бара в Манхатън ѝ прави огромен комплимент. „Досега усещах обезценяване на това коя съм като човек, защото винаги съм била просто плосък образ.“ При случката Паулина е крачка да се обиди и да си тръгне, но избира да доислуша непознатата. А тя ѝ казва: ,,Благодаря ви, че сте уязвима. Защото това ме кара да се чувствам така, сякаш и аз мога да го направя.“
Докато последователи ѝ в Instagram се покачват до 1 милион, Паулина Порижкова получава покана да напише книга с есета.
Кани я бившата съпруга на бившия губернатор на Калифорния и холивудска звезда Арнолд Шварценегер - Мария Шрайвър - самата тя журналист, автор и собственик на издателство. Три месеца по-късно Паулина се появява с книгата си, в която пише за парите, любовта, славата и съдбата, както и за неприятните подробности от живота пред камера.
,,Моето ново нормално"
Една от историите в "Без филтър" разказва за четвъртия ѝ ангажимент на Порижкова като модел. Тогава тя е в средата на тийнейджърските си години. Фотографът се приближава, докато я гримират, и опира интимните си части в рамото ѝ. Когато гримьорът извърта очи, тя осъзнава: „Това е моето ново нормално. Бързо разбрах, че това е част от работата и не сгреших.“
Паулина пише за преживяването не защото е необичайно, а защото е обикновено. „Беше откачено всекидневие! Тогава просто се случи за първи път. Станахме много добри в отблъскването на сексуалния тормоз, като се шегувахме с него, защото не можете да обидите егото на човека. Това е наистина важно - той никога повече няма да ви наеме. Научаваш всички тези малки манипулации като младо момиче.“
Когато връстничките ѝ стигнат до емоционален срив и се прибират разтроени вкъщи, Паулина не проявява особена емпатия, признава тя днес: ,,Защото си мислех: Е, защо не можеш да ги отблъснеш като мен? И защо го приемаш толкова лично? Но бях дете. Бях дете!"
Паулина гледа как модната индустрия се пропуква под тежестта на #MeToo. ,,В началото се почувствах невероятно. Всеки в бизнеса познава едни и същи гадове, така че беше някак красиво. Победоносен момент на утвърждаване.“
Но тогава се появиха някои обвинения срещу хора, които харесвах. Там нещата станаха интересни, с вътрешния ми конфликт. Мислех си: Той направи това и на мен, но се смеехме, когато му казах да се маха. Значи той не е лош човек, нали?“
Имаше морални спорове, които трябваше да разреша.“
Въпреки че Порижкова рядко е модел днес, по време на фотосесия неотдавна тя си припомня как моделите винаги са били наричани „момичета“.
„Все още ме наричат шибано момиче! Но аз съм старо момиче. Това е нещо, което трябва да променим.“
Тя не визира само езика, а и индустрията.
„Всъщност ‘‘момичетата“ не трябва да бъдат модели. Трябва да са жени. Наистина е трудно да издържиш на натиска и напрежението в света на моделите, когато си млад – да слушаш през цялото време, че не отговаряш на изискванията. Което всъщност децата днес причиняват едно на друго онлайн. Това винаги се е случвало в света на модата за моделите. Децата дори не получават пари за това.“
Преди няколко години, когато съпругът ѝ е още жив, Паулина вечеря в ресторант с приятели. Тя разказва: „Всички ние бяхме жени на определена възраст с определен доход, чувстващи се много удобно, но и недоволни в аспекти на живота си. Една по една всички признахме, че сме на антидепресанти. Всички се лекувахме." Порижкова е приема силни хапчета, когато изтощителните ѝ панически атаки се връщат. Включвала ги е и ги е изключвала от всекидневието си през целия си живот, откакто е на 10 г. Защото тогава баща ѝ напуска семейството - веднага щом тя е вече в Швеция. Майка ѝ пък отсъства постоянно.
За известно време ѝ изглежда, че лекарствата не действат. Тогава осъзнава, че вътрешният ѝ свят е утихнал. Сексът става по-лош, но животът - по-лесен. „Оказа се, че креативността ми до голяма степен произтича от същото нещо, което предизвиква безпокойство.“ Отказването от антидепресантите води до извод: „Едва когато се върнах към потното си, тревожно аз и реших да се боря, ми просветна: Чакай, някои от тези неща, които лекуваме, вероятно трябва да се усетят, за да можем да се поучим от тях и да продължим напред. Това е като емоционален ботокс. Поправяш едно нещо за сметка на друго.“
Сега Паулина излиза на срещи за първи път от 19-годишна възраст, или поне се опитва да го прави. Твърди, че е по-малко забавно, отколкото си е представяла. Освен това я кара да мисли за истинския ботокс. „Срещата когато си на 50+ е ужасно нещо. Разбирам защо неща като ботокс и филъри улесняват запознанството, но ако го имате, вие подкрепяте обществените нагласи, че по-възрастните жени не са привлекателни. Като си слагаме ботокс, увековечаваме стереотипа. Съгласни сме, че по-младите жени са по-ценни и че възрастта ни прави грозни, че е недостатък, че е нещо, което трябва да се поправи, а не естествена промяна, която е неизбежна.“
Повечето от приятелите на Паулина са си направили по някоя процедура в повече. „Аз няма да съдя другите. Просто бих искала малко да им ‘‘почистя очилата“, да им покажа истината. Разбира се, след това се събуждам след няколко дни и си казвам: По дяволите, имам нужда от долен лифтинг на лицето“.
Въпреки че публикациите ѝ за красотата стават популярни едва след пандемията, Паулина Порижкова мисли за отговорността и последствията.
„От 15-годишна възраст това беше целият ми свят. Бях се научила да виждам хората в симетрия, в мерки - осъдителна, луда визия за красота". Но се е противопостявала. И приписва непредубедеността си на „случайното щастие да бъда наречена грозна в един особено формиращ момент от живота ми“.
Когато е новото момиче в училището в Швеция, Паулина е тормозена. Слагат ѝ главата в тоалетната, а три седмици по-късно е изпратена в Париж за моделски ангажимент.
„Спомням си как стоя пред огледалото и отивам на кастинга. Нищо не се е променило. Изглеждах точно по същия начин, както преди три седмици, но преди тези три седмици бях грозна. Сега съм красива. Няма нищо общо с мен. Това е само промяна във възприятието. Затова от тийнейджърска възраст съм наясно, че отговорността за красотата е на наблюдателя. Например, ако видите прекрасен залез, хукнете към него и паднете в канавката, вината не е в залеза.
В действителност се борех. Да, да те смятат за красива е като да имаш излишни пари в джоба си, които всеки може да види. Така че ще получите по-добро отношение, но също така ще бъдете ограбени. Не мисля, че разбирах напълно какво те прави „хубав“, докато не започнах да го губя, когато остарях. Мислех си: О, разбирам. Сега ще получа глобата за превишена скорост. Интересно.“
Последните години са първите, в които Порижкова живее сама. Казва, че бавно се научава да обича това състояние. Тя иска да участва в риалити шоу. „Не съм ценена за моите тайни. Аз пазя чуждите, но вие може да знаете всички мои. Тайните пораждат срам. И това е едно от основните неща, които искам да разкарам от живота си.“
Обратно на темата за ботокса и „оправянето“ на лицето. ,,Ако се срамувате от възрастта си или се срамувате, че не изглеждате както преди, един от начините да поправите този срам е да поправите лицето си. Какъв е другият начин? Да се отървете от срама! Аз избрах този начин. По-труднен е, но работя върху него. Сега се усещам могъща. Мисля, че това е първият път, когато казвам това на глас. Чувствам се сякаш съм във властта си. Това е страхотно, нали?"
В интервю на „Късното шоу с Дейвид Летерман“ през 1986 г., когато Паулина е само на 21, водещият я пита: „Смяташ ли, че моделите са суетни, плитки и повърхностни?“
„Абсолютно“, отговаря тя. А диалогът продължава така:
- Но ти не се включваш в тази категория?
- Не се виждам като модел, Дейвид.
- Като каква се виждаш?
Паулина повдига вежди:
- Човешко същество.
Публиката в студиото избухва в смях.
Линда Еванджелиста отново блести във Vogue, но белезите от травмата остават по тялото ѝ
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
