"Жертвите са винаги виновни. А насилниците?"

Убийството на 32-годишната Кристина от София е поредният случай на брутално насилие над жена от партньора ѝ, който можеше да бъде предотвратен.

Преди да изгуби живота си, тя е оставила дори писмо с предупреждение за човека, който ще ѝ посегне - мъж с криминално минало, свързано със заплахи срещу други жени.

Единственото, което не е успяла да направи, е да събере сили и да подаде сигнал в МВР.

Младата майка е заплашвана от убиеца в продължение на 6 месеца, споделила е страховете си не само пред близки и приятели, но и пред организацията в подкрепа на жертвите на насилие "Анимус".

На фона на трагичната ѝ смърт, общественото мнение намери лесен "виновник" в лицето на фондацията.

Обвиненията срещу "Анимус" идват само два месеца след като Народното събрание отказа да приеме законови промени, които да улеснят предоставянето на закрила на жертвите. От БСП и "Възраждане" тогава използваха дебатите, за да подменят истинския проблем с борбата им с "джендърите" и "НПО-тата", които не трябвало да поемат социални функции на държавата. Дори когато държавата отказва да ги изпълнява. Дори когато това води до заплаха за живота на собствените ѝ уязвими граждани.

Случаят на Кристина излиза от формалното определение за "домашно" насилие - тя не е живеела под един покрив с преследвача си. Призивите на неправителствените организации за разширяване на защитата и за жените, тормозени в рамките на т.нар. "интимни връзки", са умножени по нула още преди законопроектът да стигне до пленарна зала и да се провали още на първо четене.

Тези обстоятелства накараха Надя Кожухарова от "Анимус" да постави кризата с насилието над жени в България в ясен контекст - за да се види как вината отново се прехвърля върху жертвата и върху хората, които са се опитали да ѝ помогнат. А не върху насилника и бездействащите институции.

"Жертвите са винаги виновни. Първо, че са допуснали с тях да се злоупотреби, а след това, че не са потърсили активно помощ по начин, който да ги избави от насилника. Така обществото се справя с чувството за вина и изчиства съвестта си.

"Последната убита жена също е виновна. Но някак не върви директно да бъде обвинена, ето защо ще бъдат обвинени тези, които й помагат – НПО. Не били информирали полицията като разбрали, че рискът е висок.

"Да, в "Анимус" се чувстваме виновни. Независимо, че сме направили всичко, което е по силите ни и в рамките на нашата компетентност, още дълго ще се питаме къде сбъркахме, не можахме ли да направим още нещо. Вината е най-логичното човешко чувство в тази ситуация, ако може човек да го допусне у себе си. Ние го допускаме и от него ни боли", казва тя.

Кожухарова обаче обръща внимание на факта, че никой по основната верига на отговорност - започвайки с обвинения в убийство Калоян Каймакчийски - не признава каквато и да е вина за смъртта на Кристина.

• "Убиецът не се чувства виновен, той искал да бъде освободен, за да изчисти името си.
• Не се чувстват виновни и тези, които през 2018 г. скочиха срещу „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“, забраниха я и блокираха развитието на адекватни политики за защита на жертвите и за превенция на домашното насилие и насилието, основано на пола.
• Не се чувстват виновни и „експертите“ от БСП и ИТН, които премахнаха интимните връзки от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Така, жертви, които са в интимна връзка и търпят насилие, не могат да разчитат на спешни мерки за защита. Случаят на Кристина попада в тази категория.
• Не се чувстват виновни и депутатите, които не приеха промените в закона за защита от домашно насилие. Ни най-малко не са виновни, особено тези, които първо ги подкрепиха, а после не гласуваха за тях (ГЕРБ), нито пък тези, които на думи застанаха твърдо зад тях, но не намериха за нужно да влязат в залата, за да ги гласуват (ПП и ДПС)", пише Надя Кожухарова.

Липсата на адекватна защита и неглижиране на проблема е форма на ре-виктимизация, с други думи насилие, казва още тя.

"Жертвите никога не са пасивни, те правят много неща, за да бранят себе си и децата си. Нито пък са пасивни НПО, които са в тяхна защита. „Анимус“ работи почти 30г. по случаи на насилие. Справили сме се с десетки случаи, подобни на случая на Кристина. От години тръбим, че е нужно мерките за закрила на жертвите да се оптимизират. Активно се борим за това, предложили сме още през 2012 г. Координационен механизъм за взаимодействие между институциите по случаи на домашно насилие. Настоявахме интимните връзки да са част от закона…. И все пак се чувстваме виновни", казва още Надя Кожухарова.