Най-добрата фотография от света: Sony Photography Awards 2023 - Галерия

    
      Най-добрата фотография от света: Sony Photography Awards 2023

Световната фотографска организация обяви финалистите в ежегодния конкурс Sony Photography Awards.

Наградите, спонсорирани от японския конгломерат за електроника Sony, оценяват техническите умения и добре разказаната история в кадрите. Смята, се че това е най-престижният конкурс във фотографията.

Тази година са предадени над 415 000 изображения от 200 държави, като 180 000 от тях отговарят на условията за професионалните категории. Организаторите казват, че през 2023 г. е регистриран най-големият брой заявки в 16-годишната история на наградите.

Журито разглежда снимки, направени в различни точки на света през изминалата година. Категориите обхващат портрет, спорт, пейзаж, див живот, архитектура, документалистика и други. Изданието разделя конкурса на професионалисти, студенти и младежи.

Журито се състои от куратори, музейни специалисти и редактори на снимки. Разглеждат се както техническите умения на участниците, така и дали демонстрират „оригинален подход към разказването на истории".

Голямата награда е 25 000 долара. Фотографът на годината ще бъде обявен на 13 април, а селекция от снимки ще бъде изложена в експерименталното арт пространство в центъра на Лондон Somerset House от 14 април до 1 май.

Във всяка категория се избират трима финалисти, както и 5-7 фотографи, които попадат в късата листа на номинациите.

Председателят на журито Майк Троу коментира, че да намериш оригинални и различни гледни точки чрез фотогафията е предизвикателство - но резултатът винаги е удовлетворяващ.

Участниците в конкурса през 2023 г. "засягат дълбоки и неспиращи дебати за наративната истина и свободата на действие в изкуството, както и по-общ кръг от екологични, политически и обществени перспективи".

Разглеждаме селекция от кадри, публикувани от Световната фотографска организация на финалисти и избрани фотографи в Sony Photography Awards 2023.

"Пощенски картички от Афганистан след 40 години война" от Бруно Занцотера

"Някога Централна Азия е била прекосявана от множество народи, търговци и армии. Афганистан бе в сърцето на този свят, тъй като посрещаше онези, които пътуваха из Азия - но може би никой от нашествениците не го напусна напълно.", гласи описанието на кадрите в сайта на конкурса.

,,Тези изображения документират пътуване през Афганистан след 40 години война и четири години суша."

"Подивели градове" от Кори Арнолд

Серията е изследване на три проницателни животни - черни мечки, койоти и миещи мечки. Те оцеляват и се развиват в създадения от хората пейзаж, докато други животни изчезват.

,,Проследих тези животни в различни градове в Америка, за да разкрия по-интимен поглед върху това как дивата природа се адаптира към нарастващата урбанизация.", споделя Кори Арнолд.

"Жените спортисти на Афганистан" от Ебрахим Норузи

Редица спортуващи жени и момичета позират за портрети с екипировката на спорта, който са обичали. Те скриват самоличността си с различни платове. Обикновено не носят бурка, но когато искат да избегнат тормоз, понякога покриват лицата си, когато излизат навън, за да останат анонимни, споделят те.

,,Забраната за спорт е само един от начините, по който талибаните затвориха живота на момичетата и жените след превземането през август 2021 г. Освен това забраниха на момичетата да посещават начално и средно училище; наредиха всички жени да бъдат изхвърлени от университетите; наложиха силни ограничения върху възможността на жените да работят извън дома; а през ноември 2022 г. талибанското Министерство на добродетелта забрани на жените и момичетата да ходят в паркове или фитнес зали."

"Завръщане у дома" от Саша Маслов

Руската инвазия в Украйна е брутална поради тежките жертви и унищожената гражданска инфраструктура. Откакто Русия започна пълномащабната си инвазия, повече от 100 000 сгради са унищожени, а жертвите невъзможни за изчисление.

,,Безразборните бомбардировки на блокове и квартали в цялата страна, както и на ЖП гари, възли на обществения транспорт и търговски центрове, показаха безпрецедентната бруталност на руската армия. Трагично е, че докато войната продължава, хората, живеещи в Украйна, свикват с нея. Мнозина се опитват да се върнат към ежедневието си, докато продължават да се борят, а войната се превръща в натрапчив фон на всекидневието им. Когато някои територии се върнат под украински контрол, в тях се разкрива зверството и руините от разрушените градове", разказва Саша Маслов.

,,С почит: Muralla Roja от Рикардо Бофил" от Андрес Галардо Албахар

,,Проектиран от архитекта Рикардо Бофил, апартаментният комплекс "Muralla Roja (Червената стена)" е едно от най-емблематичните произведения на испанската архитектура. През годините многократно съм идвал на това място, за да го снимам. При последното ми посещение, през декември 2021 г., целта ми беше да създам напълно различна серия, като заснема комплекса през деня, по залез, през нощта и по изгрев. Започвах да снимам много рано сутринта и продължавах до късно през нощта. За съжаление, Бофил почина само няколко седмици след моето посещение, така че смятам тази поредица за лична почит към него и неговото наследство", коментира проекта си авторът.

"Движението за мир на жените в Конго" от Хю Кинсела Кънингам

,,Близо 20 години след войната, която уби пет милиона души и преобърна десетократно повече животи, Демократична република Конго отново тъне в хаос. Подновеният конфликт с бунтовниците от М23, кланетата и регионалната милитаризация привлякоха вниманието на света тази година. Жизненоважният принос на жените за мира обаче остава невидим. Въпреки ескалиращото насилие, някои жени работят за създаване на диалог между въоръжените групировки. Те следят за нарушенията на човешките права, предупреждават за предстоящо насилие и молят лидерите на бунтовниците да спрат атаките. С това те поемат огромни рискове", пише фотографът Кънингам.

"Със съчетаването на редки изображения на фронтовите линии с портрети и задълбочени истории от жени, този дългосрочен проект проследява активистите, които се мобилизират. Докато медийните екипи идват за кратко, за да заснемат сцените на война и разселване, аз прекарах много месеци в труднодостъпни райони, отразявайки конфликти и документирайки бавната работа на мира от уникална гледна точка", твърди още Кънингам.

Портофолио от Марилис Виню

,,През 2022 г. голяма част от света се отвори отново и най-накрая можех да продължа някои от дългосрочните си проекти, които бяха прекъснати от Covid. Тези изображения са колекция от контрастни моменти, открити по пътя. Жена, която ще навърши 100 години, си спомня съветския глад, отнел живота на баща ѝ; а младо момиче, увенчано с глухарчета, олицетворява духа на младостта. 2022 г. беше жестока година в много отношения, но възможността да се срещнем отново с хора и да слушаме техните истории беше истинска утеха", споделя Марилис Виню.

Друга снимка от серията на Виню показва 98-годишен ветеран от Втората световна война.

Ачек Урманбетов е изпратен да се бие във Втората световна война, когато е на 18 години. Тогава той губи единия си крак.

"Състезателна хрътка" от Франческо Джуниър Мура

Номиниран кадър в категория "Движение" от италианския фотограф Франческо Джуниър Мура.

"Дресьор на пауни" от Ата Ранджбар Зейданлу

Друга снимка, номинирана в "Движение" от иранския фотограф Ата Ранджбар Зейданлу.

"Умиращата река" от Йонас Како

,,Река Колорадо някога се е простирала на повече от 2000 километра, от Скалистите планини до Калифорнийския залив, през западните Съединени щати. Но тя пресъхва, защото индустриалното земеделие и отклоняването на водата към градските райони променят всичко", пише германецът Како.

,,Язовири, огромни системи от канали, растящи градове в пустинята. Днес над 44 милиона души зависят от водата на Колорадо. По-малкото снеговалежи се превърнаха в голям проблем - фермерите фалират, а от своя страна хедж фондовете купуват земеделските стопанства, за да получат достъп до вода", продължава фотографът.

Племето "Кукупа" (Cucupá), живее край брега на реката на Колорадо. „Като дете често плувах в реката, днес ловя риба в отпадъчните води от селското стопанство“, казва Летисия Галавис Сайнц. „Племето винаги е изкарвало прехраната си от риболов, но без реката нашата култура също умира!“