Voiceletter: Диктаторите не обичат вредните навици, епизод 20 - Подкасти

podcast

          
            Voiceletter: Диктаторите не обичат вредните навици, епизод 20 - Подкасти

16:29 - 19.06.2026

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:

2026 е годината, в която войните се прекратяват с електронен подпис, а революциите се излъчват в TikTok.

Но нищо дигитално не може да се сравни с една среща на четири очи в Огледалната зала на Версайския дворец.

Френският президент Еманюел Макрон показа как се прави дипломация от старо злато и укроти Доналд Тръмп навръх 80-ия му рожден ден. Първо - с тихия лукс на срещата на G7 при Женевското езеро, а после - със специален прием във Версай.

Прегръдката на Макрон беше жесток контраст на фона на шоуто с пехливански борби на поляната на Белия дом, с които Тръмп отпразнува юбилея си няколко дни по-рано.

Изкуството на срещите не се преподава в курсовете по Микробиология на Кеймбридж, където е учила Велислава Петрова. Външният министър на България първо се появи на официални преговори с турския си колега Хакан Фидан, облечена с рокля с голо рамо, и поиска промяна на златния договор с “Боташ”. След което нахлузи дълги ръкави и защити православните християни (в Русия) от санкциите на Европа.

Както някой отбеляза с исторически хумор - с първия си тоалет Петрова можеше направо да поиска ревизия на Ньойския мирен договор. И рамото е най-малкият проблем.

Близките срещи от третия вид - между политиката, спорта и новия филм на Спилбърг - са нишката в новия брой на нюзлетъра на “Булевард България”. Аз съм Йорданка Костова, а ето за какво ще си говорим този път:

СЪДЪРЖАНИЕ

➤ Старият крал от Версай и Тръмп на 80

➤ СИГМА без AI - хубаво е, но не е готово

➤ Защо няма санкции срещу патриарх Кирил

➤ Рене Карабаш срещу Агенцията по вписванията, или “кой Ви причисли към поетите”

➤ Диктаторите не обичат вредните навици: Как Ердоган отказа Мелони от цигарите

➤ В памет на Дейвид Хокни

➤ Всички мразят паузата за хидратация на Световното

➤ Спасение дебне отвсякъде в Ню Йорк

➤ Какво гледаме: “Денят на истината” на Стивън Спилбърг и подкастът “Дневен ред”

➤ Историите, които да не пропускаме

Merkle

Този брой на нюзлетъра идва при вас с подкрепата на Merkle - глобална компания за customer experience, данни и дигитална трансформация, която помага на брандове да развиват по-силни връзки с клиентите си чрез технологии, анализи, персонализация и решения за лоялност.

Старият крал от Версай

Седмицата мина между срещата на Г7 в Евиан - където лидерите на свободния свят обещаха да увеличат военната помощ за Украйна - и вечерята на свещи във Версай по меню от шеф Ален Дюкас.

Доналд Тръмп вече беше обявил края на войната с Иран през т.нар. Меморандум за разбирателство, подписан по електронен път. Еманюел Макрон все пак го убеди да се разпише символично с черен маркер върху хартиено копие от договора. Като в доброто старо време.

Историята всъщност не помни с добро мирните споразумения, които носят “Версай” в името си. През 1919 г. тук държавите победителки от Първата световна война налагат такива условия над победената Германия, че само 20 години по-късно идва Втората световна война.

Но когато хаосът е довел до рухването на цели империи и смъртта на близо 20 милиона души, можеше ли изобщо да има мир без унижение? Същият въпрос, макар и в много по-малък мащаб, се повтаря днес по повод сделката, която Доналд Тръмп сключи с режима на аятоласите.

За 15 седмици войната в Иран струва поне 300 милиарда долара, без да броим всеобщите щети от инфлацията при цените на горивата.

Сега бомбардировките спират, Ормузкият проток се отвори, но най-важните въпроси за ядрената програма и мира в Близкия изток остават нерешени.

Тази седмица нямаме търпение да прочетем неделните “Външнополитически дневници” на Весела Чернева в “Булевард България”. Препоръчваме ги - това са единствените анализи на международното положение, които започват с Боб Дилън и завършват с Ролинг Стоунс.

Ето и какво казва Дилън в анкетата, която New York Times прави сред известни личности над 80 години по повод рождения ден на Доналд Тръмп.

“Най-хубавото нещо на това да станеш на 80 е, че си надживял крайните срокове, които са те преследвали. Освобождаваш се от лъжата, че нещо някога е било под контрол. Ти си старият крал на изчезнала държава”.

Най-лошото при остаряването - според Боб Дилън - е, че накрая все пак разбираш как можеше да промениш миналото с един ход. Само че отдавна не си в позиция да променяш каквото и да е.

СИГМА без AI - хубаво е, но не е готово

Правителството на Румен Радев пусна новата система СИГМА за публичен контрол върху парите, които държавата е похарчила за обществени поръчки в последните 6 години.

Намеренията са добри, изпълнението - не толкова, а изкуствен интелект ще има, ама друг път.

Транспортът и енергетиката са двата сектора, през които се харчат най-много публични средства - ако искате да разберете къде е истинската власт в държавата, там е.

Най-интересното от представянето на СИГМА беше фактът, че почти ⅓ от стойността на обществените поръчки е платена по договори с една оферта. С други думи - търгът се пуска, за да бъде спечелен от един-единствен кандидат. Конкуренция няма, а всичко е законно.

Съгласни сме с коментара на Божидар Божанов: системата може да бъде похвалена чак когато не просто визуализира данни, а показва, че министърът е братовчед на изпълнителя.

Но дори в пилотната си фаза СИГМА изглежда като извънземен подвиг в сравнение с трагикомедията в други части от администрацията.

Авторката на “Остайница” Рене Карабаш има номинация за “Международен Букър”, но и най-престижната литературна награда в света не може да трогне Агенцията по вписванията.

Тази седмица Карабаш разказа с удивление как служители от ведомството са я накарали да снима книгата си и да донесе разпечатани страници от нея, за да докаже на хартия, че наистина е писателка.

“A можеше да те накарат да напишеш книга пред тях” - коментира Светлозар Желев от Националния книжен център. Майтап, майтап, колко да е майтап?

Само си представете как Доналд Тръмп си вади входящ номер за мирното споразумение с Иран, което няма подпис със син химикал и мокър печат.

Подозрението на властта към хората със свободни професии всъщност има стара предистория.

През 1964 г. Съветският съюз съди поета Йосиф Бродски за “злостно тунеядство”, защото няма редовна работа, а само пише и превежда.

“Вас кой Ви е признал за поет? Кой Ви е причислил към поетите?”, пита съдът по време на процеса срещу Бродски.

“Никой”, признава той и добавя: “А кой ме е причислил към човешкия род?”.

Съветското правораздаване не е известно със слабостта си към иронията. Първо изпращат Бродски в психиатрия, а след това го осъждат на 5 години принудителен труд. Поетът все пак успява да се освободи предсрочно, емигрира и в края на живота си получава Нобелова награда за литература.

Защо няма санкции срещу патриарх Кирил

Правителството на Румен Радев пое щафетата от Виктор Орбан и блокира санкциите на Европейския съюз срещу руския патриарх Кирил.

Бивш сътрудник на КГБ от съветско време - патриархът, който също наближава 80 години, използва влиянието на църквата, за да обслужва режима на Владимир Путин и инвазията в Украйна.

Според външния министър на България обаче санкциите срещу патриарх Кирил ще са контрапродуктивни и ще създадат среда, в която да се води антиевропейска пропаганда в Русия. Внимание, спойлери - тази пропаганда не е спирала от 26 години, и по-зле не може да стане.

Историята, която руският патриарх Кирил със сигурност иска да забрави, е причината, поради която през 90-те години руските медии му лепват прозвището “тютюневият митрополит”.

По това време Кремъл решава уж да помогне на църквата, като ѝ отпуска квота за внос цигари и алкохол без акциз. Схемата няма нищо общо с православните ценности и както може да се предположи - не обслужва точно църквата, а фирми посредници. Журналистът, който разследва аферата, уличава Отдела по външните връзки на Московската патриаршия в създаването на гигантска черна каса. А Външният отдел на руската църква по това време се оглавява от бъдещия патриарх Кирил.

Владичеството му ще се запомни с още весели истории - като фотошопнатата снимка, в която швейцарският му часовник Breguet е изтрит от ръката му, но не и от отражението върху масата.

Не знаем дали Кирил заслужава тютюневия си прякор - но никога не е късно да спреш цигарите, както показва Джорджа Мелони.

Диктаторите не обичат вредните навици

Дори най-старите зависимости могат да бъдат спрени, ако човек получи достатъчно строг съвет. Или ако съветът дойде от Реджеп Тайип Ердоган, както става в случая с премиера на Италия Джорджа Мелони.

В една от паузите на G7 тя разказа пред останалите държавни лидери, че е спряла цигарите след години неуспешни опити.

Осем месеца по-рано турският президент я беше засякъл на международен форум в Египет с думите: „Изглеждате прекрасно. Но трябва да спрете да пушите”. Оказва се, че е имало полза.

Турският президент възприема борбата с цигарите като продължение на политиката с други средства. Той не само моли пушачите да спрат, а направо прибира кутиите им с цигари. Това се случва и преди 10 години с Даниел Митов, който по това време е външен министър.

“Смъртта ще ни застигне всички”, казва художникът Дейвид Хокни, докато защитава яростно своята убийствена страст към цигарите. Хокни почина на 88 години преди дни - и както Guardian напомня - надживял е четирима от лекарите, които са го съветвали да се откаже от пушенето.

Свободата му е радикална дори в годините, когато Великобритания наказва хомосексуалността като престъпление.

Може да запомните Дейвид Хокни с рекордно скъпите му картини, с експериментите му с iPad или с гигантските му ярки панорами от Нормандия. Ние ще го запомним с неговите дакели Стенли и Буджи.

През 90-те години Дейвид Хокни губи най-скъпите си приятели по време на епидемията от СПИН. Тогава той рисува десетки картини с изображенията на кучетата кренвирши - за да преодолее траура с любов.

Числа на седмицата: 22 и 67 минута

Това са моментите, в които ФИФА спира всеки мач от Световното първенство по футбол, уж за хидратация на играчите. Истинската цел всъщност е увеличаване на рекламните паузи.

Идеята дразни феновете повече и от билярдната маса за разбор на мача в студиото на БНТ. И все пак между рекламите понякога се играе и футбол.

На 38 години Лионел Меси направи първия си хеттрик на Световно първенство и се изравни с Мирослав Клозе като голмайстор с най-много попадения - общо 16;

Килиан Мбапе счупи националния рекорд на Оливие Жиру с 14 гола на световни първенства и вече догонва Меси.

Англия изигра най-интересния мач на първенството с победа от 4:2 срещу Хърватия.

Всички погледи обаче бяха насочени към германския треньор на англичаните Томас Тухел при изпълнението на химна - 50 фоторепортери бяха построили стена между него и отбора, за да видят какво прави германец, когато звучи God Save the King, заради което той се оплака пред ФИФА. Вижте видеото.

Тухел може да не пее химна, но въпреки това е героят на мача.

След трудното първо полувреме той мотивира своите момчета с няколко прости думи: “Свалете оковите. Успокойте се. Покажете на света какви можем да бъдем”.

За някои победата се измерва в рекорди. За други - победата е самото участие.

40-годишният вратар на Кабо Верде Возиня направи седем спасявания при равенството срещу европейския шампион Испания в дебюта си на Световно първенство.

Преди срещата Возиня имаше 40 000 последователи в Instagram - в момента те са повече от 13 милиона.

Докато играчът на мача плачеше от радост след последния съдийски сигнал, друг човек е проклинал цяла вселена. Трейдър в хазартния сайт PolyMarket е загубил 1 милион долара, след като е заложил на уж сигурна победа на Испания срещу Кабо Верде.

Няма по-голям PR гаф на седмицата от рекламата, в която главният сюжет е скандалът в семейство Бекъм.

Синът на Дейвид Бекъм - Бруклин - който е в схизма с родителите си, символично раздаде своите безплатни билети за Световното първенство през куриер на компанията за доставка на храни DoorDash.

Няколко дни по-рано неговата 14-годишна сестра Харпър Бекъм беше занесла ръкописно помирително писмо до входната врата на къщата на своя брат в Бевърли Хилс. Вместо да я приеме, той обвини родителите си в нарочна папарашка постановка и манипулация. Традиционно семейство, откъдето и да го погледнеш.

Спасение дебне отвсякъде в Ню Йорк

Ню Йорк преживя историческия парад на шампионите от NBA - New York Knicks. Кадрите от радостта по улиците след победния им мач срещу San Antonio Spurs ни напомнят за еуфорията, която България преживяваше през футболното лято на 1994 г. - но умножена по хиляда.

Екраните на Таймс Скуеър бяха превърнати в машина на времето, която свързваше 53 години история в един привидно невъзможен пас между поколенията.

Уолт Фрейзър от последния шампионски отбор на Knick през 1973 г. подаваше топката към новата звезда Джейлън Брънсън. Изображенията са част от рекламна кампания на бирата Michelob.

Историята на Джейлън Брънсън заслужава собствен филм - препоръчваме ви да я видите.

Смятат го за прекалено нисък за NBA, избран е едва от втория кръг на драфта, но именно той променя играта. Звездата на Knicks се отказва от 113 милиона долара по-високо възнаграждение, за да може отборът да събере по-силни играчи.

Ако Бруклин Бекъм не иска да види родителите си - на финала на баскетболното първенство в Америка бащите стояха рамо до рамо със синовете си. Джейлън Брънсън е син на бивш играч и помощник-треньор в Knicks. Бащата на неговия съотборник Карл-Антъни Таунс е бил учител и баскетболен треньор.

В Ню Йорк наследството се предава през екраните - а в San Antonio Spurs имат фенове с религиозна отдаденост дори сред католическите монахини. Отборът е известен с групата си почитателки сред сестрите салезианки, които от години се молят, страдат и вярват в своите момчета. И това си е истинска любов.

Какво гледаме: “Денят на истината” на Стивън Спилбърг

В “Близки срещи от третия вид” човечеството чакаше първия сигнал от извънземните с детско любопитство, чудо и потрес от неизвестното.

50 години по-късно Спилбърг се връща към същата идея, само че в конспиративен трилър. “Денят на истината” разказва, че не сме сами - но някой пази в тайна най-важната информация за бъдещето на цивилизацията.

Световният заговор в този вариант не се поддържа от Белия дом или Пентагона, а от частна корпорация, начело с Колин Фърт.

Единствените хора, които могат да стигнат до истината, са хакерът Джош О’Конър и водещата на прогнозата за времето в провинциална кабеларка Емили Блънт.

“Денят на истината” е хаотичен, смешен, трогателен и не е за всеки. Това е историята, която един почти 80-годишен човек повтаря, и повтаря, и повтаря на глас, за да я преживее отначало - независимо дали някой друг може да я разбере.

Ще запомним филма с най-хубавата идея от Стивън Спилбърг - математиката и емпатията са суперсилите, които ще спасят човечеството.

Тази седмица ви препоръчваме да гледате и подкаста на Генка Шикерова и Миролюба Бенатова с вътрешния министър Иван Демерджиев, който е сниман пред публика. Сюжетът на разговора е достоен за няколко криминални сериала:

първо вътрешният министър е “поръчан”,

после банда с име “Калашниците” организира трафик на хора, влияе на честността на вота по време на избори и ползва общинско жилище,

междувременно посланик лобира бизнесмен да не бъде екстрадиран, а ДАНС се съгласява просто ей така,

докато хора без публични позиции командват от МВР като “външен властови център”.

И това е само до средата на разговора.

Историите, които да не пропускате:

Кой е Владимир Гундяев - московският патриарх Кирил, когото кабинетът "Радев" спаси от санкции

Мондо Дуплантис и Дезире Ингландер избраха Кан за сватбата си и Монако за нов дом

Новак Джокович се срещна DARA и танцува Bangaranga

Бернар Арно и милиардерите, които контролират френските медии

Ryanair не харесва новите правила за багажа на ЕС

"Шествието на семейството" се разграничи от Калина Сакскобургготска