Voiceletter: Пари, болка, слава и други човешки слабости - Подкасти

Най-голямото модно събитие в света – панаирът на суетата Мет Гала – ще посвети изданието си догодина на Джон Галиано. Това е чест, която приживе е отдавана само на моделиери Ив Сен Лоран и Рей Кавакубо от Comme des Garçons.

Джон Галиано беше един от най-талантливите дизайнери на своето поколение, докато не беше уволнен от Dior заради един скандал с антисемитски обиди в Париж преди 15 години.

Ако Галиано беше буйствал в Банско, местната полиция дори нямаше да регистрира сигнала. Във Франция, където Галиано диктуваше модата в най-скъпия луксозен бранд, обаче го осъдиха за език на омразата.

Самият той доброволно влезе в клиника за лечение на алкохолизъм и наркотични зависимости. Днес индустрията е готова да му прости официално.

Човешките слабости – и онези, които се възползват от тях – са нишката в този брой на нюзлетъра. Аз съм Йорданка Костова, ето и темите на седмицата:

Съдържание

• Рекордният износ на ток и нивото на река Дунав в сантиметри
• МВР е в абстиненция
• Престъплението на века или „къде по дяволите е Белият дом“
• Anthropic яде книгите с кориците
• Щастието се крие в новите истории
• Чие е тялото на Ариана Гранде
• Бащи и дъщери – Лили Колинс и Фил Колинс говорят открито за проблемите си
• Ценно и безценно – близка среща с Формула 1
• Кан срещу Сен Тропе в новия сезон на „Белия лотос“
• Какво гледаме – историята на полет Pan Am 103 и Локърби

Рекордният износ на ток и нивото на река Дунав в сантиметри

Ако и вие сте деца на 80-те, вероятно сте научили първите си думи на френски език от бюлетина за нивото на река Дунав по БНР. И вероятно тези първи думи са били „sans changement“, без изменение.

Засушаването в Европа през последните седмици обаче доведе до такъв спад на Дунав, че водата вече не достига за нормалното охлаждане на атомните централи като АЕЦ „Пакш“ в Унгария и румънската „Черна вода“.

Изненадващо – АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи на пълна мощност, благодарение на допълнителни системи за охлаждане и резервни източници на вода в централата.

Докато Унгария и Румъния ограничават производството на ток, България запълва недостига в региона. Електроенергийният системен оператор засича „невижданите“ 33 000 мегаватчаса износ на ток за денонощие.

България е първа в света по дял на батериите спрямо мащаба на енергийната си система. Това позволява на българските търговци да купуват евтин ток от ВЕИ от Румъния и да ѝ го продават в пиковите часове на много по-високи цени. И не само на нея.

Неслучайно Делян Добрев и още двама бивши министри на енергетиката решиха да не се занимават повече с политика, а с батерии и дейта центрове.

Шегата настрана – тази седмица е рядък пример, че България е подготвена за криза и успява да се възползва от предимството си.

За съжаление – това не може да се каже за полицията.

МВР е в абстиненция

Седмицата ще се запомни с две напълно ненужни грешки на МВР.

Един хулигански скандал между група младежи в Банско се превърна в антиреклама на българския курорт пред цяла Италия. Конфликтът започва с оплаквания от силен шум, а накрая ескалира до крясъци „Зиг хайл“ от група младежи с бръснати глави пред хотел, пълен с тийнейджъри от еврейски произход.

Местната полиция дори нямаше да забележи неонацистките обиди, докато един от най-влиятелните вестници в Италия „Кориере дела Сера“ не пусна запис от мястото на събитието.

МВР в България е свикнало да пренебрегва хулигански прояви, докато не стане прекалено късно – или не се изложим пред чужденците.

Но нищо не може да се сравнява с лапсуса на главния секретар Любомир Николов след разбиването на база за производство на фентанил във „Факултета“ в София.

„Силно се надявам… от утре да има недостиг на фентанил и всички зависими, които го използват, да се намират в абстиненция“, каза Николов в опит да опише мащаба на заловените големи количества.

Може ли абстиненцията да е венецът на една полицейска акция?

Това е чиновническият превод на старата заблуда, че наркозависимите не заслужават човещина, защото сами са си виновни за всичко – независимо дали това е вярно. Фактът, че основните купувачи на евтината и смъртоносна отрова са обитатели на ромските квартали, дава още по-неприятен привкус на пренебрежението от страна на висшето ръководство на МВР.

Ако фентанилът изчезне от улиците, зависимостта няма да изчезне с него, а ще си намери заместител. Това вече се е случвало, в много по-голям мащаб в Америка.

„Престъплението на века“ или къде по дяволите се намира Белият дом?

През лятото на 1989 г. един 18-годишен младеж получава странна поръчка: да занесе три дози крек кокаин в парк „Лафайет“, точно срещу резиденцията на американския президент.

Момчето живее на няколко километра от центъра на Вашингтон в сегрегиран квартал и няма представа къде се намира Белият дом. Не знае и кой живее там. Най-вече не знае, че клиентът му е агент от службата за борба с наркотиците DEA, който изпълнява специална поръчка от PR-екипа на Джордж Буш-старши.

„Стоката“ ще се появи в ръцете на президента по време на първото му обръщение към нацията. Буш показва торбичката пред камерите в Овалния кабинет и заявява, че тя е конфискувана в парка пред портите на Белия дом.

Целта му е да покаже, че крекът е напуснал гетото и е проникнал в сърцето на държавата – поради което държавата ще трябва да похарчи милиарди за нови арести, затвори, съдилища и прокурорски екипи. Всъщност – никой не продава крек пред Белия дом. DEA намира достатъчно наивен дилър и дори му дава инструкции как да стигне до локацията, подсказана от текстописците.

Първите хора, които Буш обвинява в речта си за кризата с наркотиците, са самите наркозависими.

Само няколко години по-късно в Америка започва друга епидемия от зависимости – този път към лекарства по рецепта, която отново хваща държавата неподготвена.

През 1996 г. Purdue Pharma пуска „Оксиконтин“ – силно пристрастяващ опиоид, който се рекламира като мощно и безопасно обезболяващо.

Компанията принадлежи на братята Саклър. Най-големият от тях – психиатърът Артър Саклър – още през 60-те измисля агресивна маркетингова кампания, за да увеличи продажбите на „Валиум“, или търговското име на диазепама. Лекарството започва да се предлага като лайфстайл продукт – хапче за тревожни домакини, претоварени от грижите за семейството. През 1966 г. Мик Джагър дори го иронизира като „малкия помощник на мама“ в песен на Rolling Stones.

През 90-те същата стратегия се прилага и към новия „Оксиконтин“, а последиците са фатални, с десетки хиляди смъртни случаи на година в Америка. Дори когато достъпът до лекарствата се ограничава, зависимите не могат да спрат, а преминават на хероин или още по-силния и убийствен фентанил.

Purdue Pharma обяви фалит чак през 2019 г., изправена пред хиляди съдебни искове. Цялата история е описана в документалния филм The Crime of the Century по HBO, създаден по книгата на разследващия журналист Патрик Радън Кийф.

Днешният министър на здравеопазването на Америка – Робърт Ф. Кенеди-младши – е човек, преживял хероинова зависимост. Той прави опити да промени стереотипите на обществото към борбата със зависимостите и има лична причина да не харесва фармацевтичната индустрия.

В политиката обаче нищо не трябва да е твърде лично – Кенеди внушаваше недоверие към ваксините и сега допусна най-голямата епидемия от морбили в Америка от 35 години насам.

Anthropic яде книгите с кориците

Само можем да си представяме какво би казал авторът на „451 градуса по Фаренхайт“ Рей Бредбъри, ако можеше да види какво се случва с книгите през 2026 година.

Създателите на най-известните чатботове с изкуствен интелект имат един проблем – спешно се нуждаят от книги, които не са написани от изкуствен интелект. А те стават все по-дефицитни.

Това е една от причините, поради които компанията зад Claude.AI Anthropic започва да изкупува стари книги и ги сканира, за да захранва езиковите си модели с качествено човешко съдържание.

Anthropic първоначално захранва моделите си с пиратски онлайн библиотеки, но накрая това ѝ струва скъпо – обезщетението за нарушени авторски права възлиза на един милиард и половина долара. Затова се обръща към антикварните книжарници.

„Проектът Панама“, заради който Anthropic разгневиха цялата индустрия, впечатлява с жестокото отношение към физическите копия. Милиони хартиени книги са разрязвани с хидравлични машини и след „прочитането“ от скенера са унищожавани – никой не знае колко от тях са редки или изчерпани издания.

В крайна сметка съдът прие, че Anthropic има право да обучава Claude с чуждо творчество и може да заменя хартиените книги с дигитални – стига да ги е купила законно.

За щастие – хубавите истории никога не се губят. Ако има кой да ги разкаже увлекателно, винаги ще има кой да ги чуе.

Можем ли да влияем на щастието?

Можем ли да влияем на щастието? Според проучване на Storytel, историите имат реален ефект върху начина, по който се чувстваме.

Сред петте държави в проучването българите усещаме най-ниско ниво на благополучие, но сме водещи в твърдението, че аудиокнигите ни помагат да се чувстваме по-добре.

Повече интересни факти зад тези резултати можете да прочетете в сайта ни.

Storytel вярва в силата на добрите истории, затова се радваме, че избира да подкрепи нашия нюзлетър, който всяка седмица ви среща с нова история.

Чие е тялото на Ариана Гранде?

Ако следите Gen Z дневниците в „Булевард България“ – вече знаете защо повдигаме тази тема. Всички говорят за тялото на Ариана Гранде след клипа за песента ѝ Petal, чиято естетика, грубо казано, прилича на хоръра Obsession.

33-годишната певица не е първата млада красива жена, чиято външност е обект на критики по цял свят. Този път обаче тялото е толкова слабо, а дискусията – толкова шумна, че на практика отмества цялото внимание от музиката на Ариана Гранде.

Самата тя отдавна моли феновете си да спрат да коментират външния ѝ вид – той е само следствие от истинските катастрофи в живота ѝ.

Красивият образ, който всички помнят, всъщност съвпада с най-болните години от живота на Ариана Гранде – тогава тя е под влиянието на антидепресанти, алкохол и нередовно хранене. Проблемът е, че сега не изглежда по-здрава, а само драстично по-слаба. Накрая певицата сама реши да слезе временно от сцената, за да си почине от публичния натиск.

Ако някой знае какво означава да получаваш комплименти, докато животът ти върви към провал – това е Лили Колинс.

Бащи и дъщери – Лили Колинс и Фил Колинс говорят за проблемите си

Преди да стане „Емили в Париж“ – Лили Колинс играеше себе си във филма To the Bone, който показваше какво се случва с момичетата, болни от анорексия.

Самата актриса е страдала от хранителното разстройство като тийнейджърка и по време на снимките се е страхувала, че може да се върне към старото си поведение. Точно тогава я среща нейна позната, която я поздравява за отслабването и пита как го е постигнала.

Бащата на Лили – известният музикант Фил Колинс – тази седмица разказа как собствените му зависимости едва не са отнели живота му.

От години той страда от алкохолизъм, наред със сериозни болки в гръбначния стълб. Той споделя, че към края на 2023 г. е пиел вино още със събуждането си и не е осъзнавал колко сериозен е проблемът, докато не са го вкарали в интензивното отделение с увреждания на панкреаса и бъбреците.

Фил Колинс признава, че е имал голям късмет да оцелее и оттогава не е близвал алкохол.

На 75 години единственото нещо, което той иска, е да може да се влюби отново.

Ценно и безценно – близка среща с Формула 1

„Не плачи, това сме просто ние“ – това са думите на Ландо Норис, пилот на McLaren Mastercard Formula 1® Team, към Ралица, балерина от София, която получи ексклузивен достъп до отбора, заедно с Team Priceless Silverstone, след като спечели игра на Mastercard в България.

„Няма билет, който да ти даде това“, каза тя. „Имам снимки, които един ден ще показвам на децата си, ще им разказвам за тези няколко дни на Silverstone и ще се учим какво е наистина безценно.“

Вълненията на Ралица, като част от Team Priceless Silverstone, можете да изживеете и вие, като прочетете цялата история в сайта.

Mastercard вярва в безценните моменти, затова се радваме, че избира да подкрепи и нашия нюзлетър.

Кан vs. Сен Тропе в новия сезон на „Белия лотос“

Като си говорим за зависимости – какво по-пристрастяващо от славата?

Точно това ще е темата в новия сезон на сериала „Белият лотос“, който се снима във Франция.

Действието всъщност ще се развива между два „Бели лотоса“. Единият е дворец от 19 век в Сен Тропе, а вторият е хотел „Мартинес“ на крайбрежния булевард в Кан.

HBO още пази сюжета на „Белия лотос“ в тайна, но според непотвърдена информация сезонът ще показва съперничеството между два филмови екипа, настанени в различните хотели.

За разлика от Хавайските острови, Сицилия и Тайланд – френският сезон на „Белият лотос“ не затваря хотелите само за снимачните екипи. Актьорите от сериала играят богати и претенциозни туристи, докато истински богатите и претенциозни гости на дворците могат да гледат на живо Лора Дърн в главната роля.

Какво гледаме: Сериалът The Bombing of Pan Am 103

Точно преди Коледа през 1988 г. светът е разтърсен от жесток бомбен атентат – пътнически Boeing 747 на Pan Am се взривява по време на полет от Лондон до Ню Йорк, а останките му падат и опожаряват десетки къщи в малкия шотландски град Локърби.

270 души загиват в самолета и в града, а в следващите часове започва едно от най-сложните и интересни разследвания в историята – операция, която преминава между Шотландия, Америка, Швейцария и Малта, за да стигне до истинските виновници – тайните служби на Муамар Кадафи в Либия.

Преди да се стигне до съд и присъда обаче, започва невероятен процес по събиране на доказателствата. Площта на разпръснатите отломки е огромна, а вятърът отнася част от вещите на десетки километри. Следователите възстановяват не само корпуса на самолета, но и обработват хиляди парчета метал, електроника, дрехи, разпокъсана хартия и лични принадлежности на жертвите.

Преследването на виновниците все още продължава. 15 години след смъртта на Кадафи и 38 години след Локърби – един от заподозрените все още чака присъда в САЩ.

Препоръчваме ви да гледате шестте епизода на сериала на BBC и Netflix – най-вече заради човещината, която местните хора в Локърби проявяват след трагедията.

Урок по съпричастност, с който заслужава да изпратим тази седмица.

Историите, които да не пропускаме

„Алпийският развод“, или делото срещу мъжа, оставил приятелката си да загине сама под върха

Бившето летище в Доброславци става космически и отбранителен център

Италия „извади на светло“ 9 млрд. евро, след като задължи търговците да свържат касовите си апарати с ПОС терминалите

Бартош Кубковски стана първият човек, преплувал Балтийско море от Швеция до Полша без прекъсване

Има ли богове в „Одисеята“, и още от интервюто на Кристофър Нолан в Китай, за което всички говорят

🚀 Ако нашият нюзлетър ви е харесал, не го пазете само за себе си, препратете на приятел, който ще го оцени.