Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България няма да успее да покрие критерия за ценова стабилност за членство в еврозоната до лятото. Това вече е ясно както за анализаторите, така и за кредитни агенции като Fitch.
За целите на оценката се отчита средногодишната инфлация, която в момента в България е 3,1% у нас спрямо 2,4% в еврозоната.
Анализ на главния икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов показва значителни разлики в цените на някои храни, енергия и битови услуги в България, спрямо държавите от еврозоната и повдига редица въпроси.
Според Лъчезар Богданов двигател на инфлацията у нас са както регулаторни решения, така и кредитната експанзия. Влияние оказват още ръстът на заплатите и ниската безработица в у нас в последните години.
Има ли разлики и защо инфлацията на българския пазар се задържа така упорито?
Дори бърз поглед върху данните разкрива някои очевидни разминавания в тенденциите.
Докато при храните като цяло поскъпването е сходно и вече е по-слабо от общия индекс, в България свинското месо поскъпва с 6,4%, докато в еврозоната – средно с 2,5%.
Режийните разходи за дома – вода, електричество, отопление – в еврозоната нарастват с 0,6%, у нас с 3,1%.
В еврозоната цените на телекомуникациите спадат, в България поскъпват. При образованието и здравеопазването цените в еврозоната нарастват съответно с 4,1% и 2,9%, у нас – със 7,4% и 5,5%. При хотелите поскъпването за година в България е с 11,3%, или почти двойно по-високо, при ресторантите е със 7,5% – при 5,2% в еврозоната.
Може би е време да излезем от детински спорове на ниво шести клас по сравнение на индекси и когато дискутираме и приемането на еврото, а да помислим по-дълбоко какъв е смисълът на критерия за ценова стабилност и какво ни казва за състоянието на политиката, институциите и структурата на националния пазар неизпълнението му, пише Богданов в анализа си.
Защо имаме различен темп на инфлация, и още повече, защо при някои стоки и услуги имаме противоположно движение?
За част от цените обяснението трябва да търсим в конкуренцията, производителността на участниците на пазара и държавните регулации.
По-горе споменахме значително поскъпване на свинското месо, но от години например средните цени на категориите млечни продукти и яйца и растителни и животински мазнини в България са по-високи от средното за целия ЕС, и то с над 20-30%.
На хартия – единен пазар, свободна търговия без мита, хармонизирани изисквания към стоките, отворен достъп до търговския сектор; в реалността – значителни разлики в крайните цени за потребителите.
Другата разлика наблюдаваме в силно регулираните услуги в образованието и здравеопазването – там държавата привидно и според политически лозунги „пази“ гражданите, но в реалността легитимира повишаване на цените по настояване на влиятелни професионални гилдии или фармацевтични компании.
В период на рязко поевтиняване на електроенергията и природния газ в Европа през последната година в много други страни, битовите потребители усещат спад на сметките или задържане.
В България „Булгаргаз“ продава по-скъпо от цените на европейските борси, парното и електроенергията за домакинствата са по-скъпи от предходната година, и отделно – регулаторът допусна значително поскъпване на водата, пише още икономическият анализатор и подчертава, че тези сравнения би трябвало да са сигнал за проблем и нужда от анализ, а в някои случаи – аргумент за промяна в политика.
Лъчеза Богданов допълва картината и с макро факторите, които влияят на цялостната картина.
Най-очевидният е продължаващият висок ръст на заплатите при рекордно ниска безработица.
„ Сигурността за работното място, съчетана с устойчив ръст на доходите – удвояване на средната заплата за шест години – неизбежно влияят на поведението на потребителите и подкрепят растеж на вътрешното търсене,“ пише анализаторът и допълва, че ако в България средните разходи за труд растат с близо 12% за последните 12 месеца, в еврозоната ръстът е средно 3,1%, практически едва компенсиращ инфлацията.
Отделно международният туризъм се възстановява напълно от пандемията. Услугите на хотели и ресторанти поскъпват средно с близо двуцифрен темп, и то след над 20% увеличение на цените за предходната година.
Но може би най-подценяван е приносът на търговските банки, казва Богданов.
„ Кредитната експанзия вместо да се охлажда – както става в цяла Европа в резултат на затягането на монетарната политика на големите централни банки в развития свят – чупи нови рекорди,“ казва анализаторът.
Така към края на март ръстът на жилищните кредити към домакинствата достига 22,7% на годишна база, а на потребителските – 13,2%, пише в анализа.
Нетното нарастване на кредита за последните 12 месеца е 5,9 млрд. лева, 3,9 млрд. от които за покупка на жилище – това мащабира допълнителните разходи, финансирани чрез дълг.
Само през март новоотпуснатите жилищни кредити без рефинансиранията достигат 630 млн. лева, за първите три месеца от началото на 2024 г. – общо над 1,6 млрд. лева.,“ допълва икономистът.
Българската народна банка следи в анализите си тази динамика и посочва натрупването на дисбаланси и рискове, но „някак е твърде нерешителна да предприеме допълнителни мерки за ограничаване на кредита“, казва още главният икономист на ИПИ.
Освен раздуването на цените на недвижимите имоти, кредитната експанзия увеличава търсенето за свързаните икономически дейности – от строителството и посредниците през производителите на мебели, плочки за баня и дограма, до нотариусите и озеленителите – и допълнително ускорява ръста на доходите и печалбите на участниците, обяснява връзката между кредитирането и инфлацията Богданов.
Целият този ресурс след това подкрепя и по-високите цени, особено в услугите.
Ръст от 38% на новите ипотечни кредити намеква за имотен балон
Петър Чобанов от БНБ "съветва" банките да внимават, за да няма ръст на лошите кредити
Асоциацията на банките: Всяко забавяне на членството в еврозоната ще струва пари
