В първия работен ден на 2024-та българското правителство отново се принуди да опровергава фалшиви съобщения, свързани с условията за присъединяване на страната в Шенген.
От Министерския съвет поясняват, че появилата се информация, че "България се е съгласила да приеме 6000 сирийци и афганистанци в сделка по нови условия на Австрия за вдигане на ветото за Шенген" е фалшива новина. Подобни заглавия можеха да се прочетат на различни места през последните дни, но кабинетът уверява, че такива нови условия няма.
Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов също потвърди, че България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан в замяна на отпадане на граничния контрол по въздух и вода към държавите от общността.
"България няма и не може да приеме лица, за които не е отговорна. Няма абсолютно никакво място за притеснение. Всичко е в рамките на обичайния прием за последните няколко години", казва Стоянов в интервю за Българското национално радио. Ангажиментът на страната ни засяга задължения по Дъблинския регламент - отговорности на държавата по първо влизане в ЕС, уточни той.
Политикът, който продължи да поддържа версията за условие, свързано с мигранти, е лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, който беше цитиран от различни медии, в това число национални. България от години е част от общата европейска политика за мигрантите, чиито правила трябва да спазва - без значение дали е част от Шенген или не.
Австрия е върнала в България 113 бежанци за цяла година
Какво всъщност представлява Дъблинският регламент?
Идеята за него се ражда още пред юни 1990 г., когато 12 страни членки на тогавашното Европейско икономическо пространство се споразумяват за правила за прием на мигранти, които по-късно ще послужат за основа и на самия регламент.
Според заложеното в тези правила държавата, в която един мигрант пръв е потърсил убежище е и държавата, остава отговорна за него дори ако той продължи към друга страна.
През годините са внасяни различни промени, но т.нар. принцип на първата държава се запазва и през последните няколко години се превръща в “ябълка на раздора” заради все по-бързо растящия поток от мигранти към Стария континент.
Причината за това, че дори мигрантите да искат да достигнат държави като Германия, например, основният миграционен натиск всъщност остава върху държави по южната периферия на ЕС като Гърция и Италия.
Затова и в годишното си обръщение за състоянието на съюза през 2020 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Дъблинският регламент ще бъде заменен от нов вид регулация в рамките на ЕС.
В крайна сметка в самия край миналата година Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз успяха да постигнат споразумение за окончателния текст и на последните предложения от реформата на политиката за миграция и убежище.
ЕС приема нови правила за мигрантите. И те могат да струват скъпо на страните членки
Новият пакт, който обединява променените правила, би трябвало да улесни държавите от ЕС да ограничат броя на мигрантите, идващи на територията ѝ, но също и да преразпредели техния брой на солидарен принцип.
Според предложенията, страните, които нямат външни граници с държави извън Съюза, ще могат да избират между това дали да приемат мигранти или да плащат издръжка за отказа си.
Очакванията са новият пакт да бъде гласуван до края на мандата на тази Европейска комисия, който изтича на 31 октомври 2024 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
