Годината, която трескаво се опитваме да оставим зад гърба си, беше брутална. И единственото нещо, което ни пречи да повярваме напълно в добрата перспектива, настъпваща на 1 януари 2021 г., е парализиращият страх, че нещата може всъщност и да се влошат. Това определено разваля удоволствието от плановете за посрещане на новата година, пише Мариан Залцман - старши вицепрезидент Глобални комуникации във „Филип Морис Интернешънъл“ (PMI), а преди това директор на рекламна агенция Havas в САЩ.
Залцман обръща внимание на най-важните тенденции, които могат да ни покажат как би изглеждала годината след пандемията - година, в която преосмислихме приоритетите си, преосмислихме идеята за "дом" и "работа", за стоки от първа необходимост и за работници "на първа линия", предпочитахме да общуваме с близките си, да приготвяме сами храната си, да играем настолни игри с децата и да си почиваме в уединение със семейството си, отколкото да се опитваме да се върнем към "старото нормално" на безкрайно ускоряващата се и не особено задоволителна консуматорска култура от миналото.
Предлагаме ви II-та част от прогнозата на Залцман с тенденциите за живота ни през 2021 (вижте първата статия тук)
ДЕНЯТ НА ДРОНОВЕТЕ (И ДРОИДИТЕ)
Едва ли някога е имало по-подходящ момент дроидите да поемат нещата? Кой по време на пълното затваряне не си е пожелавал да може да изпрати личния си R2-D2 до магазина да напазарува? Или да му доставят продукти с дрон без никакъв човешки контакт?
Ние се придвижваме с малки стъпки към автоматизация от известно време, но тази пандемия може да се окаже ускорител, който не може да бъде спрян. Amazon твърдят, че техните складове са напълно автоматизирани от поне десетилетие, а японската фирма Uniqlo, вторият по големина търговец на дрехи в света, вече е заменила 90 процента от работната си сила в марковия си бутик в Токио с роботи.
В първите дни след появата на новия коронавирус китайският Alibaba отвори хранителен магазин без човешко обслужване в болница в Ухан. Това са тревожни новини за милиони работници. Все по-широкото използване на алгоритмите и изкуствения интелект за дейности, които в момента се извършват от хора, вече не е само елемент от научната фантастика и това накара историка Ювал Ноа Харари да въведе фразата „безполезната класа“: хората, които независимо колко са ценни за близките си, се смятат за безполезни за икономическата и политическа система и затова вече не могат да си намерят работа.
Дронове се използваха през 2020 г. и за доставки на медицински консумативи и тестове за COVID-19, както и за дезинфекция на обществени пространства в Испания, Индонезия, Китай и на други места. Даже един човек в Сан Франциско успя да заобиколи забраната за напускане на дома, като изпрати тоалетна хартия на приятел с дрон.
Поглед в бъдещето: Може да се направи сигурен залог, че автоматизацията ще се пренесе постепенно и в домовете ни. Вече забелязахме появата на: робот-готвач, смарт тоалетна, която открива болести и изкуствен интелект-детегледач. Технология, която през 2019 г. просто сме смятали за „добра идея“, днес в ерата на дистанционната работа става задължителна.
В ПЪЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ
В доклада си за тенденциите на 2020 г. говорих за бункерната нагласа, която все повече хора проявяваха към края на 2019 г.—отчасти като реакция на хаоса като новото нормално. Крайната проява на тази тенденция са подготвящите се за края на света, много от които се запасяват с хранителни продукти (а в САЩ и с оръжия) от години. Хващам се на бас, че миналата пролет много хора са гледали със завист тези запаси от тоалетна хартия и консерви.
COVID-19 вероятно ще увеличи броя на хората, които се подготвят за апокалипсиса. Не всеки ще премине в пълен режим на оцеляване, но очакваме домакинствата да се запасяват повече, а бизнесите да се активизират, за да посрещнат тези нововъзникнали нужди (като същевременно подклаждат страховете).
Поглед в бъдещето: Не се изненадвайте, ако жилищните комплекси и кооперации започнат да се конкурират на база помещения за складиране на запаси, а не фитнеси и басейни.
Приятел ми разказа, че е разглеждал луксозен жилищен комплекс наскоро, който се е рекламирал със склад за съхранение на продукти за две години и квази реанимация, оборудвана с апарати за обдишване и кислородни бутилки. Достатъчен е само кратък период на паника и хората преосмислят кое е истински важно. Тревожното е, че тази нагласа може да създаде съвсем ново неравенство между бедните и богатите, защото богатите ще могат да си изградят собствена огледална инфраструктура, вместо да подпомагат зле финансираните публични системи. Само преди няколко поколения богатите филантропи наливаха милиарди долари за обществено здраве и други комунални услуги. Какво ще стане, когато заможните хора днес решат да си създадат отделни алтернативни, до които не всеки има достъп? Какво ще правим тогава ние, останалите хора?
ДА НАПРАВИШ НЕЩО "ИСТИНСКО"
Ще сме свидетели и на по-нататъшно засилване на тенденцията за самодостатъчност. Вече все повече хора си отглеждат зеленчуци, пилета или други животни, правят си сапун, свещи и кисело мляко. Това е макро тенденция, която отразява много аспекти на неудовлетворението от модерния живот. Хората жадуват за по-близка връзка с природата и земята. Те копнеят за това, което според тях е по-опростения бит на миналите поколения. Искат да имат контрол върху чистотата на това, което ядат и пият, като си го произвеждат сами. Искат да се изключат от интернет, за да имат време да направят нещо „истинско“.
След пандемията можем да очакваме и скок на тенденцията хората сами да правят ремонти и да усвояват практически умения.
Това отново е вече съществуваща и многопластова тенденция. Хората се измориха от свръх потреблението и се ужасяват от неговото въздействие върху околната среда, и затова искат да се научат да поправят електрическите си уреди и други неща, така че да не ги изхвърлят и подменят. Искаме да можем сами да правим неща, а не да разчитаме на други, защото те може да не са на разположение, когато ни потрябват.
COVID-19 показа пропуските в производството – например това, че разчитаме на Китай за жизнено важни медицински материали. Може да очаквате да се обръща все по-голямо внимание на производството като приоритет на националната сигурност.
Поглед в бъдещето: Т.нар консиерж медицина съществува вече от няколко години, като абонатите заплащат месечна или годишна такса за по-персонализирани медицински услуги. А може ли да има персонализирани услуги по време на криза? Бихте ли платили сега, за да сте сигурни, че при криза ще можете да се обърнете към експерти, които да ви дадат съвет и да организират редовни доставки на основни стоки до дома ви? Ами ако те могат да се ангажират и с домашни посещения от здравни специалисти, разполагащи с необходимото медицинско оборудване? Това е още една възможност за все по-голямо разделение между частни и публични услуги в областта на здравеопазването и управлението на извънредни ситуации.
ПРЕДЕФИНИРАНЕ НА НЕЩАТА, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ
В продължение на няколко десетилетия преди финансовата криза през 2008 г. властваше изобилието. Сякаш имаше по много от всичко и за всички.
Въпросът е: какво ще е необходимо, за да бъде човек сред „имащите“ през 2021 г. и след това? През 2020 г. видяхме, че хората започнаха да преосмислят пирамидата на Маслоу и да ревизират представата си за нещата, без които не могат. В по-тесен смисъл нещата, абсолютно необходими за оцеляване – храна, вода и подслон – си остават непроменени. Всичко останало – електричество, велосипед, мобилен телефон – е лукс.
Но модерните общества, особено успешните такива, вече смятат, че от съществено значение е техните граждани не просто да разполагат със средства за оцеляване, но и да могат да се развиват. Това не е форма на щедрост, а по-скоро интерес: емпиричните данни сочат, че високите нива на неравенство са вредни за цялото общество, а не само за хората, които едва свързват двата края. Очебийните неравенства са свързани с ниска продължителност на живота, детска смъртност, затлъстяване, предумишлени убийства, пренаселеност на затворите, да не говорим за политическа нестабилност.
С идването на пандемията понятията оцеляване и развитие резонират още по-силно в общественото съзнание. Дали във време, когато работата и образованието преминават онлайн, универсалният достъп до интернет връзка е лукс или необходимост? Във време на бързо разпространение на смъртоносна пандемия какви са базисните изисквания за хигиенни условия и здравеопазване?
Различията, които можехме да пренебрегнем или отхвърлим в „нормално“ време, излязоха на повърхността и все повече хора се обединяват около разбирането, че изграденото от нас общество вече не носи ползи за повечето хора.
В момент, когато икономическите неравенства се увеличават и системите за социално подпомагане изпитват трудности (или изчезват), ще има по-голям интерес да се върви в посока на промяна. Вижте бума на кооперативни модели в бизнеса, възприемането на някои аспекти на демократичния социализъм, там където такива не съществуват и все по-голямата подкрепа за споделянето на ресурси, по-справедливо данъчно облагане и многообразие в бизнеса, развлекателната индустрия, политиката и др. Но не пропускайте и ян-а на този ин под формата на по-остра съпротива на промяната, която според някои се случва твърде бързо и е прекалено всеобхватна.
Поглед в бъдещето: Тъй като пандемията изостри сетивата ни за зле платените работници с нисък статус, благодарение на които светът продължи да функционира, както и за това колко несигурни са работните места, все повече хора ще започнат да възприемат идеята за универсален базов доход (УБД) като не чак толкова радикална. За изключително кратко време от маргинална крайно лява фантазия идеята за УБД се превърна в решение, което мнозина смятат за разумно.
СПАСЕНИЕТО ИНТЕРНЕТ И ПОСЛЕДСТВИЯТА, СВЪРЗАНИ С ОНЛАЙН НАВИЦИТЕ
Пандемията COVID-19 бе трудно изпитание за всички, но представете си колко по-голямо изпитание щеше да бъде само преди 20 или 40 години, да не говорим за мрачните дни на грипната епидемия от 2018 г. Колко хора нямаше да могат да изкарват прехраната си от вкъщи без високоскоростен мощен интернет? Колко много хора щяха да бъдат откъснати от семейството и приятелите си? Колко много хора нямаше да могат да се снабдят с жизнено важни продукти или да управляват финансите си? Колко ученици нямаше да имат достъп до учебни материали или да преминат в следващ клас?
Може да се каже, че пандемията бе първият глобален стрес тест за интернет като услуга, която ни осигурява модерен начин на живот. Към днешна дата интернет премина този тест с отличие. Докато все по-голям брой държави затваряха в началото на 2020 г., имаше притеснения, че системата ще се срине, защото търсенето скочи със 70 процента. Някои стрийминг услуги намалиха качеството на сигнала, за да се избегне претоварване на системата. Но системата се оказа достатъчно издръжлива и се справи с търсенето без сериозни сътресения.
Струва ми се, че истинският въпрос не е кои аспекти от живота могат да преминат онлайн, а кои не могат.
Поглед в бъдещето: Има възможност марка, ползваща се с доверие, да създаде портал за сертифицирани специалисти от различни браншове – медицина, финанси, право и други. Вие не бихте ли били по-склонни да се консултирате с финансов специалист, сертифициран от Google? Или сертифициран от Apple фитнес инструктор? Желанието да се опитоми „дивият запад“ на интернет ще доведе до все по-настоятелни призиви за наличие на надеждни системи за верификация и сертифициране в различни категории.
Но, разбира се, ето го и ян-ът: дори и докато приемаме навлизането на екраните и онлайн услугите в нашия свят – така както приехме удобствата на колите, самолетите, автоматите за теглене на пари, полуфабрикатите и микровълновите печки – ние продължаваме да се тревожим за възможните последствия. Дали времето, прекарано пред екрана, не вреди на развитието на мозъка на подрастващите? Дали дигиталният начин на живот не намалява способността ни да се концентрираме и да изпитваме емпатия? Какво се случва, когато разработените до момента технологии изпъляват някои задачи по-добре и по-евтино от хората?
В дигиталната ера има трайна тенденция много хора да имат усещането, че не се развиват интелектуално, че в разговорите доминират празнословието и клюките, че затъпяваме от гледане на риалити телевизия и игра на Candy Crush. Дългите разговори за политика и философия в кафенетата отстъпват място на вражди в Twitter и тролене.
„Няма смисъл да ти обяснявам“ замени аргументите по Аристотел.
Възможно ли е интелектът да стане отново секси?
Поглед в бъдещето: Когато търсим подизпълнители за всичко и превръщаме живота си в център за платени услуги, до какво ще доведе това? Някои от нас не знаят да готвят, защото си имаме Grubhub и Deliveroo. Не сме си направили труда да развием чувство за ориентация, защото имаме Uber и GPS. Не сме се научили да си поправяме дрехите или устройствата, защото е по-лесно да ги изхвърлим и да си вземем нови от Amazon или Taobao. Успяхме да се освободим от много отговорности и така изгубихме мъдростта и това, което се смяташе за важно знание – от това да зашиеш копче до дърводелство. Но пък има и обратната тенденция – оглеждайте се за ръст на курсовете за „порастване“, на които се придобиват умения, които в миналото отговорните родители за предавали на децата си.
КОРПОРАЦИИТЕ КАТО АГЕНТИ НА ПРОМЯНАТА
Пандемията засили тенденция, която бе видима поне от времето на заплахата с Y2K: пренасочване на отговорности и очаквания от правителствата и неправителствените организации към големия бизнес. За множеството критици на „големите X“ (например големите фармацевтични компании, големите хранителни вериги, големите петролни компании) това може да звучи нелогично или дори еретично. Но тази тенденция трябва да бъде изследвана по-задълбочено.
Според някои наблюдатели COVID-19 направи болезнено видими разликите в капацитета на публичния и частния сектор. В самото начало на пандемията имаше обвинения към някои правителства и здравни власти, че са твърде бавни и неефективни. Междувременно, големи и по-малки компании се включиха (и активизираха) и започнаха да произвеждат вентилатори и лично предпазно оборудване, както и отправяха послания с успокояващ тон за обединение и надежда. Застрахователите по своя инициатива започнаха да възстановяват част от премиите по застраховките за коли, банките опростиха такси, търговците предложиха възможност за взимане на покупките от входа на магазина. Посланието беше недвусмислено: ние няма да ви изоставим и ще преминем през това заедно с вас.
От всички основни институции, които наистина вършат работа, бизнесът има най-голяма свобода да предприема различни инициативи и той не зависи от капризите на избирателите по време на избори. Компаниите разполагат с мащаб и могат да реализират големи проекти, които са от полза за собствените им интереси и за интересите на обществото.
Поглед в бъдещето: Дали сътрудничеството от периода на пандемията – като например надпреварата с времето при разработването на ваксина—е знак за нова ера на публично-частни партньорства, каквато не е имало откакто Дженерал Електрик влезе в партньорство с НАСА за мисията на Аполо 11?
ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ИДЕЯТА ЗА МЯСТО
За първи път от много време насам 2020 година постави под въпрос урбанизацията и постоянната миграция на хората към по-гъсто населени места. В момента около 56 процента от населението на света живее в градски зони и притегателната сила на градовете остава неустоима за хората в бързо развиващите се държави в Африка, Азия и Латинска Америка. Но пандемията провокира жителите на някои големи градове в развитите държави да преоценят относителните предимства на града в сравнение с по-малко населените места.
Неумолимо нарастващото търсене от години вдига цените на недвижимите имоти и наемите, като същевременно жилищното пространство в привличащите като магнит световни центрове като Лондон, Ню Йорк, Париж, Сан Франциско и Торонто става все по-малко. Всички тези градски жители, живеещи в гъсто населените градове, наред с приходящите работещи в града и тълпите от туристи са причина обществените места да са препълнени, градският транспорт да е претъпкан, парковете да са пълни с хора, а въздухът да е замърсен. В по-голямата си част хората бяха готови да се примиряват с високите разходи на живота в града заради предимства като културен живот, луксозни ресторанти, търговски центрове, елитни училища, възможности за работа и др. Нека сме честни: именно в градовете има творчески заряд, там винаги се случва нещо интересно и хората имат какво да правят.
И тогава дойде COVID-19.
Само за седмици предимствата на градовете се превърнаха в недостатъци, тъй като жителите им трябваше да си стоят у дома и нямаха никакъв или имаха ограничен достъп до зелени площи и чист въздух. Градските жители избягваха обществения транспорт от страх, че ще се заразят. Хората от по-малките населени места се отказаха да идват в града, защото вече можеха да работят от вкъщи. Театрите, кината, концертните зали, галериите, ресторантите и баровете - именно това, което придава динамика на градовете – затвориха или ограничиха дейността си до следващо нареждане.
Защо да работиш от тесния си апартамент, когато можеш да се преместиш на по-просторно място, където има зеленина, килер и др.?
Можем да очакваме по-малките градове и села, и фирмите за недвижими имоти там, да се възползват от тези мечти и да привлекат по-мобилните жители на градовете. В по-дългосрочен план никога не е добре да се залага срещу градовете. Повечето градове са преживели много по-страшни неща от COVID-19 (чума, тиф, холера, войни, Испанския грип от 1918 г. и банкрут) и са се възстановили. Те ще измислят нови начини да привличат жители, включително повече зелени площи, по-евтини жилища и интелигентна инфраструктура.
Поглед в бъдещето: Очаквайте промяна в това, което хората търсят за втори дом или вила, защото те ще отдават по-малко значение на статуса и по-голямо значение на физическото обособяване. Ще видим и ръст в продажбите на малки къщи на отдалечени места, включително и мобилни, които да се ползват при бъдещи кризи. И не се изненадвайте, ако съмишленици започнат да създават „колонии“ от малки домове с комунални услуги като високоскоростен широколентов интернет, училища и съоръжения за отдих.
ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПРИМИРИМ С НЕСИГУРНОСТТА
Това сега пандемия ли е, синдемия ли е или измама? (Подсказка: не е измама.) Носенето на маска увеличава или намалява риска за здравето? Хората развиват ли имунитет, след като се заразят, и колко трае той? Негативният тест наистина ли означава, че не си носител на вируса и позитивният резултат наистина ли означава, че си заразен? Ще има ли ефективна ваксина и безопасна ли ще е тя? Дългосрочните икономически, социални и психологически последствия от борбата с пандемията по-страшни ли са от самата болест? На кого можем да имаме доверие да отговори на тези въпроси?
Това са все въпроси, които стотици милиони хора по света задават.
Просто не знаем за какво по-напред да се тревожим.
Може би животът винаги е бил нещо несигурно. В крайна сметка, не беше чак толкова отдавна времето, когато цели поколения се обричаха на глад при една или две лоши реколти, което се случва и сега в някои части на света. Не беше толкова отдавна времето, когато раждането бе огромен риск за една жена. Не беше толкова отдавна времето, когато хората бяха много по-уязвими при инфекции, пожари и други заплахи.
Различното днес е, че може би трябва да се справяме с потенциалните опасности като индивиди и семейства, а не като общности. Може би острото ни усещане за несигурност е свързано и с фалшивото усещане за контрол, което много от нас имаха десетилетия наред.
Какво предстои: Моето усещане е, че хората ще търсят начини да се ваксинират срещу риска. Ще се стремят към по-безопасни инвестиции; по-сигурни домове с камери, резервни генератори и алармени системи; по-прост начин на живот и повече спестявания; дори ще инвестират в места, където могат да избягат и да се спасят във времена на паника.
Поглед в бъдещето: Ние, като общество, се справяме добре с решаването на непосредствените проблеми – наместване на счупен крайник, гасене на горски пожари с хеликоптери – но не сме толкова успешни в това да се подготвим за неочакваните превратности на живота. Докато постоянният стрес и дори пост-травматичният стрес синдром стават все по-очевидни, очаквайте по-големи инвестиции – от отделни хора, компании и правителства – в емоционалното и психическо здраве.
Според данни на СЗО глобалната икономическа цена, изразена в загуба на производителност, поради депресия и тревожност още преди пандемията възлиза на 1 трилион долара годишно. Можем да очакваме да се обръща повече внимание на това хората да бъдат обучени на издръжливост. Ще видим това и на организационно равнище, където работодателите ще обучават работниците да се адаптират към различни бъдещи сценарии, но ще го видим и на лично равнище, където училищата и семействата ще изведат като приоритет силата и твърдостта наред с творческото и критично мислене.
Да си пожелаем една неумолимо скучна и предвидима 2021 година.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
