В България има 16 икономически центъра, които концентрират над 80% от производството в страната и в тях живее близо 3/4 от населението.
Това са изводите от изследването на Института за пазарна икономика „Икономически центрове в България – 2023“.
Проучването е направено според конкретни критерии и данни по няколко показателя, сред които последното преброяване населението, обем на ивестициите, процент на заетост в региона. Анализът е отвъд рамките на административното-териториално делене на страната.
Какво показват данните?
Прави впечатление, че макар ИПИ да са определили 16 икономически центъра, над 70% от производството всъщност е концентрирано в шест от тях – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас и Русе.
Икономическите центрове, които институтът изследва, се състоят от ядро и периферия. Икономически ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и брой работни места и привличат работници от съседни общини.
За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на поне два от три критерия:
- да е сред водещите 10% общини по стойност на произведената продукция;
- да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта;
- да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.
Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на всекидневната трудова миграция.
Всяка община, в която поне 10% от заетите пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на ядрото.
Какво произвеждаме?
Изследването на ИПИ показва, че в повечето от основните икономически центрове водеща роля има преработващата промишленост.
Изключение прави София, където водеща роля в икономиката имат IT сектора и търговията, както и Стара Загора - там фокусът е енергетиката.
Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната, ИПИ откроява други десет икономически точки, които са с ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест.
Сред тях са Сливен-Ямбол, Пазарджик, Благоевград, Хасково и Кърджали. Всеки един, макар и да е с по-малка периферия, има допирни точки с големите икономически центрове в Южна България.
От Института отчитат и още няколко района, където има успешно производство, но няма обособен икономически център.
Такъв пример са големите предприятия в района на Средногорието и Етрополе, както и най-голямата преработваща компания, разположена на границата на Пирдоп и Златица ("Аурубис"). В списъка са и добивните компании в Челопеч ("Дънди Прешъс Металс"), Панагюрище ("Асарел Медет") и Етрополе/Мирково ("Елаците - мед").
Според ИПИ данните от изследването могат да послужат за отправна точка за анализи и отключване на допълнителен потенциал в регионите.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
