Спомняте ли си коя беше една от най-често споделяните мисли в края на 2020 г.? Всички бяха нетърпеливи да сложат тържествен край на една от най-трудните и брутални години от своето съвремие, а 2021 г. да започне с "нещо ново". 

Тогава Мариан Залцман виждаше задаващата се промяна чрез анализ на онези приоритети, които хората преосмислиха в хода на "голямата пауза" на пандемията - от променената идея за работно място и работно време, до завръщането към мисленето в първо лице, множествено число - важни бяхме "ние", а не "аз", поне не на всяка цена.

Залцман, старши вицепрезидент Глобални комуникации във „Филип Морис Интернешънъл“ (PMI), прави равносметка на случилото се през 2021 г. и поглежда напред към следващата година, като отличава 22 нови тенденции. Светът често изглежда така, сякаш прави крачка напред, две назад в своето развитие.

Ще заличи ли 2022 г. наученото през 2021? Или ще успеем да приложим някои уроци, които осъзнахме по време на пандемията, за да започнем да път напред в по-добра посока? 

Ето какви са тенденциите, които Залцман вижда за предстощата година: 


1) Ред в хаоса ли?

Някога вярвахме, че ако сме по-умни и разполагаме с по-напреднали технологии, ще можем да се справим с цялата сложност на света. Надявахме се, че съществуват личности в бизнеса, институциите и властта, които са достатъчно умни, за да въведат ред в хаоса. Тези митове бяха развенчавани многократно в последните десетилетия - първо с последствията от 11 септември 2001, после от финансовата криза 2007-2008, от реакцията при природни бедствия и опасността от необратими климатични промени, до глобалната пандемия през 2020-2021. 

Какво следва в бъдеще? 

Ако хората можеха да избират, повечето от тях биха предпочели да чувстват, че държат ситуацията под контрол - колкото и илюзорен да е този контрол. В непосредствено бъдеще ще ни е нужно малко "ментално джиуджицу". За повечето хора животът и светът ще стават все по-сложни, т.е. по-хаотични, така че ще трябва да преосмислим очакванията си. 

Би трябвало да признаем, че сложността на заобикалящата ни среда е нещо нормално, да я приемем, доколкото можем, да търсим начини да се закрепим в нея и да си създадем източници на спокойствие и яснота, пише Залцман. Това би могло да има най-разнообразни проявления: от покупка на антистрес одеяла или процедури по флотационна терапия, през ограничаване на работната седмица или медитация във VR-среда, до все по-растящата употреба на психотропни вещества. 

2) Безпокойството е "новото нормално"

За поколението, родено в края на 50-те и началото на 60-те години, тревогата е неизменна част от живота. "Чувстваме тежестта на света, която поколението X изпитва, без да можем да се възползваме от усещането за привилегированост и самочувствие на бейби бумърите", коментира тя. За известно време културата се опитваше да противодейства на тези настроения с позитивна психология: "Животът е хубав", "Не се притеснявай, бъди щастлив". Хубави идеи, но те не променят реалността - нито могат да компенсират предзнаменованията за катастрофа, които преобладават в модерната медийна диета. 

Какво следва в бъдеще? 

Безпокойството няма да изчезне от само себе си. За разлика от своите родители и прародители, младите хора не очакват да живеят по-добър живот от предходното поколение. За мнозина от тях има само две възможности - да се борят за радикална колективна промяна или да прекъснат връзките си с останалия свят и да се грижат само за онова, което смятат за най-важно - независимо дали става дума за индивидуални решения или за каузи като националистически или локални политики. 

3) Психичното здраве излиза на преден план

Доскоро темата за психичното здраве се обсъждаше само шепнешком, зад затворени врати - ако изобщо някой се осмеляваше да я повдигне. Сега това се променя до степен, в която трудно може да пренебрегнем този проблем. От принц Хари до Лейди Гага, през Дж. К. Роулинг и Скалата - популярните личности все по-често обсъждат публично своя опит с преодоляването на тревогата и депресията, като призовават останалите хора да не се колебаят и да потърсят помощ. 

Още преди пандемията, т.нар. "болести на отчаянието" като пристрастяването към наркотични вещества и алкохол или суицидните помисли бяха част от водещите новини, но сега се увеличават с още по-бързо темпо. 

Какво следва в бъдеще? 

Докато светът натрупва все повече познания за тези заболявания, вече назрява моментът за масово прилагане на програми и технологии, които целят разрешаване на тези проблеми и работят за подобряване на психическото здраве. 

Смартфоните, които постоянно държим под ръка, предлагат множество самостоятелни app-ове, както и приложения, които работят с мобилни аксесоари като Mendi и Muse, засичащи невробиологичните показатели на човека. Няколко големи мултинационални компании, вкл. PMI, въвеждат системи за подкрепа на служителите си, които помагат за създаване на разнообразна и приобщаваща работна среда и по-сплотено чувство за общност. 

4) Голямата оставка

По време на пандемията доста хора осъзнаха, че са по-щастливи и също толкова продуктивни, когато работят от вкъщи - а дългите транспортни преходи до работното място вече не са оправдани. Милиони души на нископлатени позиции - особено в ресторанти и хотели - осъзнаха, че работата им просто не си заслужава. През август 2021 г. 2,9% от работещите хора в САЩ станаха част от т.нар. "Голяма оставка". Всички дискусии за времето, когато "всичко ще се върне към нормалността" накараха доста хора да се замислят, че нямат никаква полза от "старото нормално". 

Феноменът "Голямата оставка" в Америка

Какво следва в бъдеще? 

За доста хора ще е нужно допълнително време, за да решат какво искат от своята работа - и на какви компромиси са склонни в професионално отношение. За компаниите също предстои да намерят баланса между изисквания и стимули. Дистанционните и хибридните модели на работа ще са част от новата корпоративна гъвкавост, разбира се. Компаниии като Meta Google и Twitter вече въведоха политики за работа от вкъщи. Полагат се и все по-сериозни усилия за осигуряване на истинска почивка от професионалните ангажименти - без прекъсване от работодателите или колегите.  

5) Хората с умения vs. хората с дипломи

Най-малко две от последните поколения смятаха, че инвестирането в диплома за висше образование е пътят, по който могат да успеят в живота. Колко от университетите обаче дават на своите студенти адекватни умения, които веднага да могат да приложат в работна среда? Колко хора осъзнават, че квалификацията им е остаряла или вече не се търси? Ако цялата информация на света е достъпна за всеки човек с интернет-връзка, знанието "ЗА" дадени проблеми ще става все по-слабо ценено, за сметка на знанието "КАК" да решаваме тези проблеми. 

Какво следва в бъдеще? 

Сериозните компании активно търсят какви са нужните умения за своите работни екипи, като опитват да повишат квалификацията на служителите си с микс от онлайн ресурси, семинари, практични обучения, менторски програми и др. Тук на помощ идват технологичните компании - Amazon планира да обучи 29 млн. души в глобален мащаб на умения в сферата на облачните компютърни технологии до 2025 г. и ще го направи безплатно. Платформата Tableau също планира да обучи 10 млн. души на умения за разбиране и боравене с данни през следващите 5 г. 

6) Американската мечта не е това, което беше 

И до днес САЩ продължава да събира амбициозни и талантливи хора от цял свят. Какво е общото между CEO-та на Microsoft, Google, IBM, Adobe и Twitter в момента? Всички те са родени в Индия... Културното влияние на Америка също продължава да доминира - хората не могат да се наситят на американски сериали и филми, които гледат през американски платформи. 

САЩ обаче все още страда от последствията от кризата от 2007-2008 г., а президентските избори от 2016 г. разкриха дълбока политическа и културна поляризация. Много американци предпочитат да вярват в "алтернативни факти" и да смятат, че Covid-19 e лъжа. Вярват и че Джо Байдън не е спечелил изборите, а щурмът в Капитолия е бил мирен протест. 

Какво следва в бъдеще? 

Реалността в Америка все още е доста по-добра от образа, който доминира във водещите новини. Но за държава, която е изградена въз основа на меката сила на митовете и мечтите, проблемите от последните години не изглеждат никак добре. 

7) Какво става с градовете? 

Възможно ли е градовете да излязат "от мода" и да преобърнат една от най-старите цивилизационни тенденции? В края на 2021 г. повече от половината хора по света живеят в градска среда. Но когато пандемията се появи, доста от тях осъзнаха, че градовете създават условия за развитие не само на човечеството, но и на патогените. Експанзията на най-бързо растящите мегаполиси е провокирана от постоянното движение на хора, които виждат по-добри икономически условия в сравнение с родните си места. Covid едва ли ще промени тази перспектива - но една следваща пандемия би могла да повлияе на този баланс. 

Какво следва в бъдеще? 

Градовете в по-богатите държави по света няма да се предадат така лесно. По-скоро те ще търсят начини да подобрят привлекателността си чрез "зелено възстановяване" - повече зеленина, по-малко автомобилен трафик и замърсяване, по-достъпни жилища и повече възможности за микромобилност. Много от тях планират да се превърнат в 15-минутни градове, в които човек може да открие всичко необходимо в обхвата на 15 мин. преход пеша или с колело. Старите индустриални зони може да се превърнат в пешеходни райони с жилища, офиси, спортни зали, природни кътчета и урбанизирани ферми. Потенциалните рискове на този подход в градското планиране е, че ще създаде фрагментация на база на социално-икономически класи и раса/етнос. 

8) Хипер-локализмът

"Локалното е новото глобално" - това е тенденция, която датира още преди Covid, но пандемията добави в нея нов елемент. Интернет създава много възможности за връзка с целия свят - можехме да работим от домовете си, да се срещаме с роднини в Zoom и да стриймваме филми и сериали. Някои от нас започнаха да помагат на съседи, които до преди локдауна дори не познавахме по име... 

Какво следва в бъдеще? 

Рано или късно светът ще създаде някаква нова нормалност. Хората ще си върнат желанието да излязат от границите на познатата среда и отново да пътуват. Но с растящите цени на горивата, тревогите за климатичните промени и ефектите от пандемията - хиперлокалният начин на живот става все по-привлекателен. 

9) Новите "злодеи" - технологичните гиганти и социалните мрежи 

Колкото повече се усложнява животът, толкова по-лесно ни е да идентифицираме "злодеите" около себе си. Черно-бялата епоха на Студената война обаче отстъпва на нюансите на сивото в съвремието. В попкултурата хората, които очевидно са "лошите", са представяни в светлина, провокираща към съчувствие (вземете за пример Тони Сопрано или Северъс Снейп), докато "добрите момчета" демонстрират и тъмните черти на характера си (като Хари Бош или Джак Рийчър). 

Какво следва в бъдеще? 

Колкото и да е голям апетитът ни за морално-противоречивите герои, има все по-растящ интерес към разобличаване на откровените вредители, от които сякаш няма никакви компенсиращи ползи. Фронтът е открит към технологичните компании и социалните мрежи, особено като става дума за Facebook. Помислете колко от личното си пространство и личните си данни сме склонни да преотстъпим на сили, за които мнозина смятат, че вече не действат в обществено благо. 

10) Тихият пост-Covid хедонизъм

Последния път, когато цялата планета беше поразена от смъртоносен вирус, беше грипната епидемия от 1918-1919 г., отнела живота на 50 млн. души. Тъгата и меланхолията обаче е последвана от десетилетието на "Дивите '20", когато новите технологии като автомобили, радиостанции и грамофони влизат в масова употреба и формират нова икономика и култура, преливаща от енергия (джаз, кино). 

Какво следва в бъдеще? 

Населението в много страни по света е доста по-възрастно от средното ниво преди стотина години, т.е. не очаквайте повторение на онези диви партита и разхищение на ресурси. През 20-те години на 21 век има доста повече стимули да си останем вкъщи и да създадем среда, която ни осигурява достъп до развлечение, онлайн-социализиране и творчество у дома. 

И още една причина да се надяваме, че историята няма да се повтори: Дивите '20 завършват с Голямата депресия, възхода на фашизма и Втората световна война...

11) "Агентите на промяната" vs. "култиваторите на сплотеността"

"Агент на промяната" се превърна в доста често срещано клише в CV-тата в LinkedIn, и това не е учудващо в култура, която повтаря до втръсване, че "единственото постоянство е промяната", "промяната е неизбежна" и "който не се променя, изчезва". Възходът им дойде благодарение на организациите, които опитваха да преобразуват традиционните методи на работа. Тогава обаче дойде пандемията и показа на света какво означава тоталната промяна. 

Какво следва в бъдеще? 

Хората, които ще стават все по-ценни, са организациите и хората, които създават сплотеност между отделните групи в една компания по нов и плодотворен начин - независимо дали са вътре в компанията или са външни консултанти. Тези специалисти ще разбират проблемите на работното място, ще идентифицират незадоволените нужди и новите възможности. Те ще намират правилния баланс между пространството, гъвкавото работно време, усещането за сплотеност и структурата. Позиции като "директор по кохезията" или "помощник по социалната кохезия" ще навлязат в корпоративното пространство през 2022 г. и в бъдеще. 

 

Прочетете още: 

22 тенденции за бъдещето през 2022 г. от Мариан Залцман - Част II



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Българско селфи

Един нов пророк ми казва да пия белина. Тя вреди на дрехите, но помага за здравето

Стефан Янев: Няма струпване на войски на НАТО в България

"Такова решение няма - дискутира се и скоро ще бъде обявено пред гражданите", заяви министърът на отбраната

Huawei FreeBuds Lipstick - един много дизайнерски продукт

Безспорно са най-секси слушалките на пазара 

Срокът на "зелените сертификати" в България няма да се променя

За пътуване в ЕС обаче има специални правила от 1 февруари

"Галъп": Радев остава най-харесваният политик, за първи път от 2009 кабинетът се ползва с доверие

Над 60% искат Скопие в ЕС, но при спазване на Договора за добросъседство

Защо Русия обгради Украйна? Причината не е НАТО, а великоруската амбиция на Путин

Британският министър на отбраната Бен Уолъс към Русия: Ние нямаме конфликт с руския народ, а със зловредните дейности на Кремъл

Трагедия с 8 жертви помрачи Купата на африканските нации

Безредици на стадиона в камерунската столица Яунде