Филмът за Георги Аспарухов - "Гунди - легенда за любовта" - е безспорно постижение, каквото скоро не се беше случвало в България. Мащабна премиера, огромен интерес и най-вече - масови положителни оценки както от страна на критиците, така и от заклети почитатели на футбола.
Журналистът Станил Йотов, който познава историята на български спорт в детайли, също е сред зрителите, които препоръчват "Гунди" да се гледа.
"Филмът е направен с много вкус и блестяща актьорска игра, особено на Павел и Александра. Фокусиран е върху личната история на Аспарухов, семейството и близките му, както и отразява една епоха не само в историята на "Левски", но и на България в обществен и политически план. Въобще, горещо препоръчвам", казва той.
Йотов все пак забелязва няколко момента в продукцията, които според него са разминавания с българската автентичност от 60-те и 70-те години - а наблюденията му, както винаги, са особено колоритни.
1) Публиката със семки, чадъри и кречетала
Станил Йотов обръща внимание на кадрите, които пресъздават публиката по стадионите от преди шейсет години, и отчита близостта на филма с действителните запалянковци в миналото: "един по костюм, друг с риза, трети по потник, четвърти с моряшка фланелка, един с носна кърпа, вързана на възли в четирите края и пригодена за шапка, друг с шапка от сгънат вестник".
"Обаче! Не видях никой да хрупа семки. От тези 15 души, които гледат напрегнато към терена, поне 7-8 трябва да ядат семки, като поднасят дясната си ръка към устата, от тях едно 3-4 поне трябва да държат в лявата си ръка фунийка със семки. А така приличат като публика на профсъюзен концерт на Паша Христова", коментира той.
"Поне 3-4 от тях трябва да бъдат с чадъри, тъй като навремето запалянковците имаха някакъв необясним панически страх да не би случайно да завали и ходеха с чадъри на стадиона и в най-голямата жега. Поне двама трябва да бъдат с радиоапарати в ръце, за да слушат как вървят другите мачове от кръга, ако случаят с конкретния мач е такъв. И да има още поне други двама с кречетала в ръцете, да вдигат аларма", казва още Станил Йотов.
2) Има ли "скандал" в комунистическия печат?
Друго разминаване, което той забелязва, вероятно щеше да бъде пропуснато от съвременното поколение, но не и от хора, които някога са разгръщали вестник от типа на "Работническо дело".
Във филма се споменават заглавия от пресата през 1961 г., които гласят "Аспарухов изгонен от ЦДНА със скандал". Става дума за участието му в тима на ЦСКА в прощалния мач на Манол Манолов - Симолията. Гунди не успява да се адаптира към стила на игра на червените и по-късно се премества в "Ботев" Пловдив.
"Няма как тогава да има такива заглавия, те влязоха в употреба 30 години по-късно, наложени от стила на писане в "24 часа". Съмнява ме въобще да има и един ред някъде писан, че Гунди няма да остане в ЦСКА, при положение, че той няма и един изигран официален мач там! Има участие в прощалния мач на Симолията и толкова. Че и "скандал", коментира Станил Йотов.
3) "Да мешам ли" или "да се мамя"?
Гунди се прехвърля в Пловдив и играе за "Ботев", докато отбива и военната си служба.
Филмът показва един от мачовете му за отбора, когато "се чува рев от скамейката "Мешай, мешай!". Но Станил Йотов посочва, че това е "софийска лексика" и не се е използвала в онзи момент.
"Хора, никой в Пловдив не говори така. "Мешай" казват в София, в Пловдив казват "да го мамиш", или "да се мамиш". В Пловдив може да е имало мешана скара по ресторантите в началото на 60-те години, но не и глагол "мешам", който да го използват за футбол", пише той.
4) Има ли "бенефис" през 1971?
Още една разлика между футболния език в миналото и днес е навлизането на термина "бенефис" като синоним на последен мач в кариерата на един играч.
Думата се споменава във филма от съпругата на Гунди - Лита - но според Станил Йотов, това е по-скоро невероятно.
"Такава дума през 1971 г. не се употребява във футболната ни лексика. Става въпрос за "прощалния мач на Лев Яшин". "Бенефис" го наложиха днешните медии, което даже не е правилно - бенефис е или мач, в който се набират средства за някаква благотворителна кампания, или за подпомагане на изпаднал в беда футболист", казва той.
5) С точилка на носа
Тук вече не става дума за разминаване, а по-скоро за пропусната възможност. Историографът на "Ботев" Пловдив Румен Минков е препоръчал на авторите на Гунди да добавят сцена, която се е случвала в реалността.
"Гунди тренира с Ботев в Пловдив, като си крепи на носа една точилка и я задържа във въздуха. Това е упражнение за пазене на баланс на тялото, което той го е правил навремето в Пловдив пред зрители на тренировките", пише Йотов и отбелязва със съжаление, че този съвет не е бил приет.
Спортният журналист подчертава, че филмът си заслужава да се гледа, приликата на главния актьор Павел Иванов с Георги Аспарухов е "наистина изумителна", играта на младата Александра Свиленова и на целия актьорски състав е достойна за уважение.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
