Редовни избори за Европейски парламент и петите поред предсрочни парламентарни избори очакват България само след два месеца - на 9 юни. Това ще е шестият избор за депутати за 3 години, а сред тях се смести и един местен вот през есента на 2023-та.
Българите обаче далеч не са единствените на Балканите и в региона, които ходят до урните (доста) често и ще им се наложи да го направят повече от веднъж до края на годината. В повечето случаи - извънредно.
Година на "супер избори" тече в Румъния. На предсрочен вот ще гласуват и в Хърватия. В тези две страни ще има и евроизбори, както в България. Гражданите и на Северна Македония, и на Сърбия също ще пускат бюлетини извънредно. Всичко това може да очертае различна политическа ситуация в тази част на Европа.
Румъния
Румънците ще гласуват поне 4 пъти до края на 2024-та. Освен евродепутати, те ще избират още нови местни власти, парламент и президент.
Местният вот ще е заедно с европейския - тоест още през юни. Управляващата коалиция между Социалдемократическата партия и Националлибералната партия мотивира решението си за избори "2 в 1" не само с това, че така ще се спестят разходи, но и с очакванията повече хора да отидат да гласуват.
Предизборната кампания в страната започва на 10 май. На 9 юни румънците ще бъдат призовани да пуснат 5 бюлетини. Четири от тях са за кметове, общински съветници, областни съветници и председатели на областните съвети. Петата е за изпращане на 33-ма евродепутати от общо 720 членове на Европейския парламент.
Само три месеца по-късно Румъния я очакват и предсрочни президентски избори. Причината е в наскоро приет закон в парламента позволи това да стане 90 дни, преди да изтече мандатът на сегашния държавен глава Клаус Йоханис.
Премиерът Марчел Чолаку обяви, че първият тур ще е на 15 септември, а вторият - точно две седмици по-късно. Предишният президентски вот беше през ноември 2019 г.
Самият Клаус Йоханис, който няма право на трети мандат и за когото официално се знае, че може да влезе в надпреварата за генерален секретар на НАТО, каза, че няма намерение да приключва мандата си предсрочно.
Според социологическите проучвания фаворит за президентските избори е заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана. Неотдавна той предупреди, че има риск от опит на Русия да се намеси във вътрешните работи, но не вярва румънците да го допуснат.
Най-вероятно основният му опонент ще бъде сегашният премиер Марчел Чолаку.
Годината за Румъния ще приключи с парламентарни избори на 8 декември. Те са по план - провеждат се на всеки 4 години и се избират членове на Камарата на депутатите, които в момента са 330, и членове на Камарата на сенаторите, които са 136. Нагласите за победа на сегашната управляваща широка коалиция.
Хърватия
Другата държава от региона, в която освен европейски, ще има още два вида избори тази година, е Хърватия. Следващата седмица - на 17 април - там ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Те трябваше да са през есента, но правителството предложи, а парламентът реши да се саморазпусне и така националният вот изпреви европейския. И за това има причина.
От 2016 г. досега управлява десноцентристкият Хърватски демократичен съюз (HDZ) с премиер Андрей Пленкович. Той обаче се сблъсква с демонстрации, водени от лявата опозиция. Пленкович и партията му са обвинявани в корупция, като в критиките се включва и президенът на страната Зоран Миланович.
Според публикации в местни медии една от причините за ранния предсрочен вот е опасения на управляващите, че до есента може да отбележат спад в подкрепата. Миланович на свой ред се възползва от ситуацията и заяви амбицията си да участва в парламентарните избори и отново да се завърне като премиер на страната. Той заема поста между 2011 и 2015 г. Подобен ход местни анализатори описват като "опит да направи хърватската политика отново интересна".
Конституционният съд на страната се произнесе, че ако не подаде оставка като държавен глава, Миланович не може да участва в предизборната кампания и да бъде кандидат на парламентарния вот. Това не отказа политика от намеренията му, само изостри допълнително реториката му в последните седмици - като част от забранената му иначе кампания, както отново анализатори казват.
Ако Социалдемократическата партия и Миланович успеят да победят на изборите, това ще наруши хегемонията на HDZ, който е на власт в страната в продължение на 26 от последните 33 години. Действащият президент е сред хърватските политици, които са против обучение на украински военни в страната, казвали са публично, че "САЩ и Америка" водят война с Русия в Украйна, казвал е, че не одобрява санкциите срещу Москва заради агресията ѝ.
Президентският мандат на Миланович по закон изтича в началото на 2025 г., затова към момента по план в Хърватия трябва да има избори за държавен глава през декември 2024 г., което ще са третите избори в рамките на годината, след като на 9 юни страната избере своите 12 евродепутати, заедно с всички останали страни членки на съюза.
В края на 2024-та са президентските избори в страната - първият кръг се очаква да се проведе в края на декември, а вторият в началото на 2025 г., когато изтича мандатът на Зоран Миланович.
Северна Македония
Северна Македония също ще гласува веднъж на редовни, и веднъж - на предсрочни парламентарни избори в рамките на този и следващия месец. Първият вот е президентският - на 24 април, а вторият му тур и насрочените извънредни избори за депутати ще са на 8 май.
От 2017 г. насам страната се управлява от левоцентристки правителства на Социалдемократически младежки съюз на Македония (СДСМ). Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ настояваше за оставки и нови избори от почти две години, но едва в края на миналата беше постигнато съгласие за това.
Дотогава отговорът на досегашните управляващите беше винаги един и същ: избори ще има, при условие, че опозицията подкрепи законовите промени, които ще позволят вписването на българското малцинство в Конституцията на страната. Това от своя страна е условието на България Северна Македония да продължи пътя си към ЕС. Условието е залегнало в и преговорната рамка, одобрена от Съюза.
За да не се губи време в търсене на подкрепа, която очевидно нямаше как да бъде дадена, президентът на Северна Македония Стево Пендаровски (също подкрепен от СДСМ при избирането му) предложи конституционните промени да останат като една от основните задачи пред следващия парламент в началото на лятото.
Промените в основния закон на страната се очаква да са ключов фактор и при формирането на управляващо мнозинство и на правителство след изборите.
"Никой няма да може да състави правителство, ако не осигури европейски път на страната, ако през следващите три месеца не осигури конституционни промени," заяви доскорошният министър на вътрешните работи Буяр Османи.
Последният е сред кандидатите за президент, но социологическите проучвания в Северна Македония засега не му отреждат място на балотаж. Очаква се истинската битка да е между Пендаровски, който иска нов мандат, и кандидата на ВМРО-ДПМНЕ - Гордана Силяновска. На предходния вот двубоят беше същият.
И в Северна Македония не липсват опасения за проруско влияние в изборния процес - в подкрепа на националистически настроения и насаждане на евроскептицизъм.
Сърбия
Политическата криза, настъпила в Сърбия след парламентарния и местния вот на 17 декември миналата година, не доведе до нови избори на национално ниво, но на 2-ри юни гражданите на столицата Белград ще трябва повторно да избират местна власт. Предсрочните избори бяха свикани от досегашния премиер Ана Бърнабич, но вече в ролята ѝ на председател на парламента.
Управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) на президента Александър Вучич стана първа политическа сила на предсрочния парламентарен вот в края на 2023-та, като обяви победа и на местните избори в столицата.
От опозицията в лицето на проевропейската коалиция "Сърбия срещу насилието" обаче заявиха, че резултатите са манипулирани и поискаха изборите в Белград да бъдат анулирани. До касиране не се стигна, но в месеците след това така и не можа да се формира мнозинство в общинския съвет на Белград, което след това да избере и кмет. Такава е законовата процедура от няколко години.
Няколко седмици време отне и да заработи парламентът на страната, a премиер вероятно ще има в последния възможен момент - 90 дни след изборите.
В момента функцията се изпълнява от вицепремиера Ивица Дачич, но президентът Вучич вече обяви, че сам ще предложи за поста сегашния министър на отбраната, лидер на управляващата партия и смятан за един от най-приближените му хора Милош Вучевич.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
