Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
1 ноември е Денят на народните будители - празникът, в който българите почитат паметта на книжовници, просветители и на борците за национално възраждане и освобождение, съхранили духовните ценности на България.
Пред сградата на Президентството ще се състои традиционната церемония по издигане на националното знаме на България, a в 10 ч. Румен Радев ще приеме строя на Националната гвардейска част и ще отправи приветствие. .
На 1 ноември Държавната агенция "Архиви" пусна и сайт, който е посветен на Васил Левски, по повод 150-тата годишнина от смъртта на Апостола на свободата. В него ще може да се разгледа цялото му документално наследство.
Очаква се и да се проведе протест на работещите в културни институти в цялата страна заради ниските заплати в сектора - те имат 12 искания, сред които е увеличение на бюджета за култура до 1% от БВП и изравняване на възнагражденията със сектор "Образование".
За първи път Денят на будителите се чества в Пловдив през 1909 г., година след прокламирането на българската независимост.
Той става официален празник 13 години по-късно, след първата национална катастрофа и Първата световна война.
Министърът от първото правителство на Александър Стамболийски Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Идеята за този празник е на група от интелектуалци, сред които Любомир Милетич, Михаил Арнаудов и др.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи - това е и денят, в който се чества деня на Св. Иван Рилски.
От 1945 г. с идването на комунистическата власт празникът е отменен и след дълго прекъсване, на 28 октомври 1992 г., традицията на празника се възобновява.
В своите "Задочни репортажи за България" Георги Марков пише: "Всеки днешен българин знае, че бяха ликвидирани не само пряко свързани с религията празници като Коледа, Великден, Богоявление, Гергьовден и други, но и празници, свързани пряко с националното самосъзнание и във висша степен “надрелигиозни” като Деня на Кирил и Методий".
