Снимка: © Getty Images

България се насочва към Олимпийските игри в Токио (23 юли – 8 август) в най-малобройния си състав на лятна олимпиада след Втората световна война. Страната ни изпраща в японската столица 42-ма състезатели, представители на 14 различни спорта.

От 1980 г. насам, когато броят на спортистите ни бележи пик на Летни игри – 270, се наблюдава почти постоянен спад в числеността на делегацията ни. След като за Токио завоювахме 41 квоти (за 42-ма представители), цифрите показват, че участниците ни в последните 4 Олимпиади са по-малко от тези, представлявали страната ни в Москва преди 40 години.

На първите Летни игри в Атина през 1896 г. България има един представител, в Париж 1924 те вече са 24, а в Берлин през 1936 – общо 25. Първата Олимпиада след Втората световна война е в Хелзинки, където българската делегация разчита на 63 спортисти, а на Игрите в Мелбърн през 1956 сме представени от 43 състезатели. На следващите игри в Рим имаме 98 представители, в Токио ’64 те са 63, а в Мексико ’68 се покачват до 112.

Български представители на Летни олимпийски игри и брой спечелени медали от 1980 г. насам:

Абсолютният рекорд до момента е Олимпиадата в Москва през 1980, когато участват 270 български спортисти. На игрите в Лос Анджелис четири години по-късно страните от комунистическия блок не се състезават, тъй като бойкотират Олимпиадата. В Сеул 1988 разчитаме на 171 спортисти, в Барселона 1992 – на 138, в Атланта 1996 – на 110, в Сидни 2000 – на 91.

Тенденцията за спад на броя български участници е нарушена в Атина през 2004, когато се състезаваме с 95 спортисти. В Пекин разчитаме на 72-ма, в Лондон – на 63-ма, а на последната Олимпиада в Рио де Жанейро – на 51.

Забелязва се още една интересна тенденция – от Игрите в Москва насам броят на медалите за страната ни намалява прогресивно. В руската столица, когато Западният свят бойкотира шампионата, България записва най-големия си успех с 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала – или общо 41. Нареждаме се на трета позиция в класирането по отличия сред всички участващи страни.

В Сеул печелим 35 медала, в Барселона – 16, в Атланта – 15, в Сидни – 13, а в Атина – 12. Последното ни злато е от Пекин 2008, когато Румяна Нейкова надделя над конкуренцията в едноместния скиф (гребане). Тогава България спечели общо 5 отличия, а в Лондон и Рио де Жанейро завоюва по три.

Причините и за спада на броя спортисти на Летните игри, и за по-малкия брой медали, спечелени от българи, се крият в разрушаването на спортните съоръжения и липса на адекватна поддръжка на много от националните бази. Коренят се и в някои спорни управленски решения, и в скандали като този във вдигането на тежести. През последните години българите в този спорт дадоха редица положителни допинг-проби, които вкараха страната ни в ограничителния списък на Международната федерация IWF.

Това е вторият най-успешен български спорт на Летни олимпиади в историята с 37 медала (12 златни, 17 сребърни и 8 бронзови), но в Токио ще имаме едва двама състезатели – Божидар Андреев (73 кг) и Христо Христов (109 кг). Юндер Бейтула е с временно спрени състезателни права заради неявяване за допинг-тест, което най-вероятно ще го извади от участие в Япония.

Цифрите не са обнадеждаващи и в борбата – традиционно най-силният спорт за България на Олимпийски игри, в който имаме общо 69 медала (16 златни, 32 сребърни и 21 бронзови). Сега ще разчитаме на рекордно малко участници – общо 7.

При мъжете страната ни не е имала по-малко от трима представители в стил, но това е факт през 2021 г., където в класическия ще участват само Кирил Милов и Айк Мнацаканян. В свободния ще се състезава Георги Вангелов, а жените, представляващи България, са Миглена Селишка, Евелина Николова, Тайбе Юсеин и Мими Христова.

Леката атлетика е третият ни най-успешен спорт на Летни игри с 19 спечелени медала. В Токио ще разчитаме само на петима състезатели – Ивет Лалова, Инна Ефтимова, Мирела Демирева, Габриела Петрова и Тихомир Иванов. Това е рекордно малък лекоатлетически състав, който надминава най-лошото ни постижение от Лондон 2012 - 8 участници.

Антирекорд е отчетен и за мъжкия бокс, който никога не е пращал по-малко от двама олимпийци преди Игрите в Токио. Сега ще разчитаме само на Даниел Асенов. Общо състезателите ни в този спорт са трима - към „Тайсъна“ добавяме Стойка Кръстева и Станимира Петрова.

Спортове като гребане нямат нито един представител, а в гимнастиката България е само с един – Дейвид Хъдълстон.

Най-обнадеждаващо изглежда положението в плуването и художествената гимнастика. За Токио регистрираме повече от четирима плувци за първи път от 17 години насам. Това са Антъни Иванов, Йосиф Миладинов, Калоян Левтеров, Любомир Епитропов и Диана Петкова.

В художествената гимнастика разчитаме на доброто представяне на ансамбъла, както и на Катрин Тасева и Боряна Калейн.

Мария Гроздева ще е знаменосец на българската делегация. 49-годишната състезателка по спортна стрелба ще стане първият спортист от страната ни с участие на 7 Олимпиади. До момента тя има два златни и 3 бронзови медала.

Пълния списък с участници вижте тук.


Ивет Лалова е първият български спортист в Олимпийския отбор на Visa

Бивш №2 в света, млад тенис талант и две голф шампионки: "Лудото семейство" Корда

Първият трансджендър спортист на Олимпиада: Лорел Хъбард е сама срещу всички



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Ивайло Христов: Ще има български филм с "Оскар", когато има пари

Режисьорът на "Страх" определи като "буря в чаша вода" критиките на Теодор Ушев към избора на българското предложение за наградите

2,4 млрд. лв. от Плана за възстановяване са само за въглищните региони

Перник, Стара Загора и Кюстендил ще получат целева подкрепа

Весела Казакова, Мина Милева и "наказателният вот" срещу филмите им в България

"Това е наказание срещу успеха на всички, които светът призна - и то западният свят"

Изследване от Швеция: Covid-19 засяга по-малко хора, ако близките им са ваксинирани

Ваксините играят ключова роля не само за индивидуалната, но и за колективната защита във високорискова среда

Вирусолозите предлагат по-строги мерки: "Ние сме в извънредна ситуация"

"Излизането от тази вълна зависи от нашето разумно поведение като общество"