В България строителството на пътища може да е трудно, бавно и често да попада в капана на жалби и отлагания. Страната обаче се оказва рекордьор по нови строежи в класацията на ЕС.
Тя заема първо място сред страните-членки на Европейския съюз по ръст в строителството на годишна база през август. Това сочат предварителни данни на Евростат за сектора, които обхващат периода до август 2024 г.
Строителството у нас е нараснало с 5,5% спрямо август миналата година. Това е най-големият ръст в ЕС, като след нас са Нидерландия (+2,5%) и Португалия (+2%).
През предишния месец - юли, България отново беше първа по този показател заедно с Испания. Обемите на продукция в този сектор и в двете страни нараснаха с по 2,5% спрямо юли 2023 г.
В рамките на ЕС строителството се е увеличило през август с 0,4% на месечна база спрямо юли, а в еврозоната - с 0,1%. Спрямо август 2023 г. в Европейския съюз обаче то се е свило с 2,4%.
Най-значителен годишен спад е отчетен в Словения (-17,1%), Словакия (-10,9 %) и Полша (-7,7 %).
Данните за ръста в строистелството в България идват и на фона на рекордите, отбелязвани при ипотечното кредитиране в страната. Ипотечните заеми към края на юли 2024 г. нараснаха с над 25% на годишна база, след ръст от 24.8% през юни и 24,4 % за май.
Това накара Българската народна банка (БНБ) да въведе мерки за затягане на жилищното кредитиране. От 1 октомври тя вкара правила с цел да ограничи потенциални рискове за банковата система. Те включват ограничения на съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението, размера на плащанията по дълга и дохода на клиента, както и максимален матуритет на заемите.
Строителният бизнес в Европейския съюз се подчинява на хармонизирана законодателна рамка, която регулира безопасността, устойчивостта, конкурентоспособността и енергийната ефективност на строителството и строителните продукти. Сред основните правила и директиви, на които се подчинява секторът, е регламентът за строителните продукти (CPR) – (ЕС) 305/2011
Това е основният законодателен акт, който определя общите изисквания за строителните продукти в ЕС. Основните му цели са:
- Гарантиране на безопасността и надеждността на строителните материали.
- Хармонизиране на стандартите за строителство в държавите членки.
- Въвеждане на СЕ маркировка за строителните продукти, която показва, че те отговарят на европейските стандарти.
В момента тече реформа на CPR, като се обсъжда нов Регламент за строителните продукти, който ще актуализира правилата и ще въведе по-строги изисквания за устойчивост и дигитализация в строителния сектор.
През април 2024 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха преработената Директива за енергийните характеристики на сградите (EPBD), която цели ускоряване на реновацията на сградите и намаляване на въглеродния отпечатък на строителните дейности.
Какви са ключовите промени?
- Всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии. От 2028 г. – всички нови обществени сгради, от 2030 г. – всички нови сгради в ЕС.
- Минимални стандарти за енергийна ефективност за съществуващи сгради, с цел постепенно намаляване на емисиите.
- Задължителна инсталация на слънчеви панели върху нови и реновирани сгради, когато е технически възможно.
- Подобрени механизми за финансиране, за да се ускори процесът на реновация.
Като следващи стъпки, директивата трябва да бъде транспонирана в националните законодателства на страните членки, като те ще имат срок до 2026 г. да въведат новите правила.
Защо това е важно?
Директивата е част от Зелената сделка на ЕС и цели намаляване на въглеродните емисии, тъй като сградният сектор е отговорен за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове в ЕС.
Очаква се тези мерки да доведат до по-ниски сметки за енергия, но също така поставят нови изисквания за строителния сектор и инвестиции в енергийна ефективност.
БНБ затяга ипотечното кредитиране. Какво следва?
Жилищните кредити достигнаха исторически рекорд