Карлос Насар е феномен във вдигането на тежести. И без изобщо да звучи високопарно, българският тежкоатлет има шанса да стане най-великият в този спорт в историята. А това е мнение, което споделят специалисти в целия свят.
Преди седмица спортист №1 на България стана европейски шампион на първенството в Кишинев в категория до 96 килограма след тотална доминация срещу опонентите си.
Насар направи световен рекорд в изхвърлянето със 188 килограма. Още в това движение той поведе с цели 14 килограма на конкурентите си, печелейки първо злато.
Впоследствие Карлос закова 229 кг в изтласкването, правейки европейски рекорд, и взе втори златен медал, а с двубой от 417 кг счупи още един световен рекорд, взе третото си злато и изпревари съперниците си с 38 кг.
След подобно представяне е ясно, че Насар се състезава сам срещу себе си. Или не точно, защото макар в настоящето да няма конкуренция, в миналото може да се върне към едно българско постижение, което е заслужило място в книгата на Гинес и не е подобрено вече цели 42 години.
Става дума за рекорда на Благой Благоев, който в категория до 90 кг изхвърля 195,5 кг през 1983 година.
Роденият през 1956 година варненец има 43 световни и олимпийски рекорда. Той е трикратен световен и четирикратен европейски шампион, както и сребърен медалист от Игрите в Москва.
Неговият път в щангите е любопитен, защото за разлика от неписаното правило, че на 12-13 години момчетата вече тренират усилено, той започва доста по-късно.
Талантът му е открит от треньора Марко Ганчев, който намира Благой в Строителния техникум във Варна.
Впоследствие работи с легендарния Иван Абаджиев, за когото споделя, че е по време на тренировъчен ден е вдигал общо около 50 тона.
“Абаджиев намираше много обикновен начин да стигне до спортиста и да го мотивира. След 1980 г. трябваше да премина в новата категория и той каза: „Знаеш ли колко големи щанги вдигат там?”, отговорих, че сьм запознат долу-горе с числата. И продължи: „След 50 години колко мислиш, че ще изхвърлят в твоята категория?”, казах, че не мога точно да преценя, но няма да имат три ръце”, спомня си в различни интервюта Благоев.
“Вероятно ще изхвърлят 200 кг, а тогава световният рекорд беше 181 кг. Абаджиев ме попита: „А ти какво чакаш? Щом мислиш, че след 50 години ще изхвърлят 200 кила, трябва ли да ги чакаш тези години? Ето ти щангата и действай!”, така и стана. На тренировка многократно съм изхвърлял 200 кг и това е факт”.
Преди обаче да се стигне до най-паметия рекорд в кариерата си, Благоев преминава през най-тежкия си момент.
На Олимпийските игри в Монреал през 1976 година, когато е 19-годишен, го обвиняват в употреба на анаболни стероиди, след като печели сребърен медал. Впоследствие медалът му е отнет от Международния олимпийски комитет, макар Международната федерация по вдигане на тежести да обявява Благоев за невинен.
Тогава до Канада пътува Христо Меранзов, който е в ЦК на БКП и отговаря за спорта. Те трябва да присьстват на „Б" пробата на Благой Благоев, но когато пристигат, тя вече е отворена. Аргументът е бил, че не е имало време да чакат българите.
Тогава се стига до странното решение да се сформира комисия, която да гласува дали Благоев е бил с допинг или не. Трима са от Западния блок, а двама - от Източния и с 3:2 гласа се взима решение, че пробата е позитивна.
“Политика или не - минало е, макар че представяте ли си в сегашни време да отидем за „Б" пробата и изведньж виждаме пробите отворени? Щяхме да сме най-богатите. Всеки адвокат, който ходи безработен по улицата, щеше да ги осьди”, успокоява се българският тежкоатлет години по-късно.
През 1980 година на Игрите в Москва той печели сребърен медал в категория до 90 кг, а две години по-късно е обявен за Спортист №1 на България.
През 1983 година идва и постижението, което влиза в книгата с рекорди на Гинес - 195.5 кг в изхвърлянето. За световните медии това е "най-великото изпълнение" в историята.
Но и сериозна заявка, че в Лос Анджелис няма кой да спре българина към най-високото място на почетната стълбичка.
Голямата му цел е именно на Олимпийските игри в Лос Анджелис, за където трябва да достигне пика на възможностите си, но Източният блок бойкотира форума.
Нико Влад, който е добър приятел на Благоев, печели злато в категорията му с двубой от 392 кг, а най-доброто постижение на българина е от 420.
Все пак Благой загатва за възможностите си на Световното първенство в Лил през 1991 година, когато става шампион, както и година по-късно в Любляна, преди впоследствие да стане №1 на планетата и в Москва.
В началото на 90-те години получава покана от федерацията по щанги в Австралия и се мести да живее със семейството си в Мелбърн, където работи като треньор, преди трайно да се установи там и рядко да се връща до любимата Варна.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: