Всички погледи в момента са насочени към огромния контейнеровоз Ever Given, който блокира Суецкия канал и препречи пътя на търговията между Азия и Европа.
Но ако четиридневните неуспешни опити за "отпушването" на водния път се превърнаха в сензация, историята на Суецкия канал пази спомен за още по-куриозна ситуация - при това с участието на български кораб на име "Васил Левски".
15 кораба остават в Голямото горчиво езеро на канала в продължение на цели 8 години заради военна блокада, започнала още по времето на Шестдневната война между Израел и Египет през 1967 г.
Още в първия ден на войната, 5 юни 1967 г., Египет затваря внезапно Суецкия канал, без да предупреди или да допусне изтеглянето на товарните кораби, които по това време преминават през него. По нареждане на президента Гамал Абдeл Насър армията докарва стари плавателни съдове и ги потапя, за да направи влизането или излизането от канала невъзможно.
Избухналият конфликт завършва още на 10 юни с поражение над арабската коалиция от страна на Израел. В края на войната противниковите армии остават позиционирани в двата края на канала, без каквито и да е прогнози за евентуалното му отваряне.
Суецкият канал остава блокиран чак до 1975 г., до мирните преговори при прекратяването на Войната от Йом Кипур. Ефектът върху търговията между Азия и Европа е значителен, защото най-прекият морски път между двата континента се оказва препречен от враждуващи армии.
Но за 15-те блокирани кораба, които получават името "Жълтият флот" заради пясъчния пейзаж, последствията са още по-сериозни.
Конвоят се състои от 4 британски, 2 американски, 2 шведски, 2 полски, 2 западногермански, 1 френски, 1 български и 1 чехословашки кораби. Кризата ги заварва почти по средата на Суецкия канал. Американският SS Observer се отделя от групата и се позиционира в езерото Тимсах, докато останалите се преместват в най-широката част на Суецкия канал - Голямото горчиво езеро - и пускат котви.
Първият месец от блокадата е "като ваканция", разказва полският капитан на кораба "Джакарта". Постепенно обаче изолацията и несигурността започват да се превръщат в кошмар.
На петия месец екипажите от 14-те близки кораба решават да се съберат и да основат "Асоциацията на Голямото горчиво езеро". Моряците започват да организират най-различни общи занимания, за да запълват времето си, докато изчакват разрешаване на драмата - играят карти и пинг понг, правят футболни турнири, карат водни ски. Основават дори яхтен клуб, след като преобразуват спасителните си лодки.
Футбол се играе на най-големия кораб MS Port Invercargill. Западногерманският Nordwind организира църковни служби, макар че американският капитан Пол Уол споделя по-късно, че те са приличали по-скоро на бирени партита (след като германски пивоварни са започнали да изпращат безплатна бира на своите моряци).
Българският "Васил Левски" се е превърнал в импровизираното кино на "Жълтия флот".
Френският кораб Sindh става популярен заради хубавата си кухня и поканите за вечеря. Шведският Nippon разполага със собствена зала за тренировки. Според статия в сайта на Военноморския музей на Ливърпул: "Западногерманският кораб Muensterland е имал пълни хладилни отделения с австралийско грозде и са го предоставили на българския "Васил Левски", чийто екипаж го използвал за производството на отлично "бренди"... 
На корабите не е разрешено да напускат Суецкия канал, но за щастие моряците получават право да се приберат у дома - корабните компании изпращат нови екипажи през няколко месеца, за да продължават да се грижат за плавателните съдове.
"Морски вестник" разказва, че при смяната на българския екипаж под командването на капитан Иван Сакъзов, "той изработва на ръка пощенски марки и ги разпространява сред колегите си от другите кораби за спомен от конфликта, осъдил корабите на дългогодишно бездействие". През 2017 г. Военноморският музей във Варна прави изложба "Филателно море", в която показва и проекти за картички, изработени от капитан Сакъзов върху стари навигационни карти по време на блокадата.
През 1968 г. екипажите решават да организират собствена "Олимпиада в Горчивото езеро", която съвпада с летните олимпийски игри в Мексико. Мъжете се състезават в 14 дисциплини като гмуркане, лека атлетика, водна топка, стрелба и др. Поляците печелят най-много "медали", следвани от германците и британците.
За периода от 8 години близо 3000 моряци преминават през ротация на корабите, затворени в Суецкия канал, като до последно запазват приятелски отношения, независимо че екипажите идват от държави от двата противникови лагера по време на Студената война.
Чуждестранните моряци се шегуват, че са създали по-добра организация от ООН.
Според подкаста 99 Percent Invisible - "Макар че Асоциацията на Голямото горчиво езеро е създадена с първоначалната идея да ограничи пиенето сред екипажите, доста алкохол все пак е консумиран в езерото. Един от капитаните на корабите смята, че може би 1,5 милиона празни бирени бутилки са изхвърлени във водата, като пише: "Човек се чуди какво ли ще си помислят бъдещите археолози след няколко хиляди години".
Каналът е отворен през 1975 г., но само два от корабите успяват да се приберат на собствен ход. Амортизацията на останалите се оказва доста сериозна. Две години преди края на блокадата американският SS African Glen е потопен при обстрел на израелската армия срещу наблюдателен пост на египетските войски.
"Морски вестник" пише, че "Васил Левски" престоява в Голямото горчиво езеро до юли 1975 г., след което е провлачен до Сплит, Югославия, където е нарязан.
БМФ обявява за него „тотална конструктивна загуба” пред застрахователя „Булстрад” и получава договореното застрахователно покритие.
Странният случай с мегакораба Ever Given, който блокира Суецкия канал
Истинската история зад шпионина на Саша Барън Коен в "The Spy"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
