Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и руският външен министър Сергей Лавров не са постигнали никакъв пробив в отношенията по темата за Украйна.
Двамата се срещнаха на четири очи в швейцарския град Женева на 21 януари заради нарастващите притеснения, че Русия може да нападне съседката си. Москва е разположила около 100 хиляди военни по границата с Украйна, но отрича, че ще предприеме нападение.
Вашингтон подкрепя Киев и Блинкън е заявил пред Лавров, че проблемът трябва да се разреши с дипломация на най-високо ниво. Той е предупредил колегата си за „обединен, бърз и сериозен отговор“ от страна на НАТО, ако Кремъл реши да предприеме инвазия.
След срещата руският външен министър описа дискусията като „открита и полезна“. Лавров обвини НАТО, че работи срещу Москва и заяви, че позицията на Кремъл „никога не е заплашвала украинския народ“. „Нямаме планове да атакуваме“, заяви той.
САЩ ще предостави писмен отговор за „червените си линии“ през следващата седмица и между двете страни предстои нова среща, когато Русия се запознае внимателно позицията на Вашингтон.
Президентът на Русия Владимир Путин настоява Украйна да не се присъединява към НАТО, а членките на Алианса да прекратят военните си обучения в Източна Европа и да спрат да изпращат войски на изток.
Лавров направи заявление, публикувано в "Российская газета", в което се казва, че Русия иска изтегляне на войските на НАТО от България и Румъния. Заради този казус премиерът Кирил Петков беше повикан в Народното събрание, от чиято трибуна заяви, че „България е суверенна държава и отдавна сме направили своя избор, ставайки член на НАТО“.
"Като член на НАТО ние решаваме сами как да организираме отбраната на страната си в координация с нашите партньори. Вашингтонският договор не предвижда втора категория страни членки, за които колективната сигурност да се прилага избирателно или в ограничен обем", добави той и призова Москва за продължаване на диалога с цел деескалация на напрежението.
Христо Иванов от "Демократична България" подкрепи позицията на Кирил Петков, а Цончо Ганев от "Възраждане" повтори позицията на Сергей Лавров, като "осъди наличието на американски бази на територията на България и намесата на чужди държави в отбраната ни".
Бившият премиер Бойко Борисов описа като "скандално" поведението на правителството и попита защо президентът Румен Радев "мълчи оглушително повече от 3 часа" след опита за намеса на Москва във вътрешните работи на България.
Президентът обяви по-късно, че настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е "неприемливо и безпредметно".
Румен Радев: Условието на Русия е неприемливо и безпредметно
Темата у нас стана актуална в края на 2021 г., когато министърът на отбраната Стефан Янев изрази позиция "против" разполагането на допълнителни военни части на Алианса в България. Кирил Петков веднага отговори, че това е лично мнение и не представлява националната позиция на страната ни по този въпрос. Янев заяви по-късно, че ще продължава да отстоява позицията си и ще защитава тезата си пред кабинета. Сега той не коментира казуса.
Блинкън призова Русия да спре с агресията спрямо Украйна и заяви, че струпването на войски дава възможност на страната да атакува „от юг, изток и север“. Добави още, че САЩ от опит знае за „наръчника“ на Кремъл за постигане на цели с невоенни инструменти, включително чрез кибератаки.
Държавният секретар посочи обаче и сфера, в която с Москва могат да си сътрудничат относно сигурността – темата за ядрените способности на Иран.
Разговорите между Блинкън и Лавров идват само ден след като Русия разкри планове за военноморски учения, включващи над 140 военни кораба и повече от 60 самолета.
В четвъртък САЩ предупреди, че руското разузнаване рекрутирало настоящи и бивши официални лица от Украйна, които да встъпят в длъжност като временно правителство и да си сътрудничат с окупиращите руски сили в случай на инвазия. Американското министерство на финансите наложи санкции на двама действащи членове на украинския парламент и на двама предишни представители на изпълнителната власт в страната, обвинявайки ги, че са част от плана.
Блинкън пристигна в Женева след посещение в Киев, където заяви подкрепа за Украйна. Преди това водеше разговори с правителствата на Великобритания, Франция и Германия.
Няколко европейски държави вече заявиха намеренията си да подпомогнат въоръжаването в Източна Европа. Испания изпраща военни кораби в Средиземно и Черно море, Дания ще прати фрегата в Балтийско море, а френският президент Еманюел Макрон предложи военни части на Румъния. Великобритания вече обяви по-рано през седмицата, че подпомага Украйна с допълнителни военни части и отбранителни оръжия.
Междувременно американският президент Джо Байдън влезе в лек конфликт с украинския си колега Володимир Зеленски, след като обяви, че „незначително нахлуване“ на Русия в Украйна ще доведе до по-слаби ответни действия на САЩ и съюзниците им.
„Няма незначителни инвазии“ - отговори му Зеленски с публикация в Twitter - "така, както няма незначителен брой жертви или малко скръб за хората, загубили своите близки“. След това Байдън уточни, че става въпрос за самото движение на руски части около границата, но при нахлуване Москва „ще плати скъпа цена“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
