Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Koгато чух тест-драйв на Серия 2 ентусиазмът ми леко се свлече - представях си малка дизелова кола с около 150 к.с. По-добре обаче да очакваш малко и да получиш повече, отколкото обратното.
Отивах към Велико Търново, където мощният форум на tenniskafe.com организираше тенис турнир и беше привилегия да се присъства.
На паркинга ме чакаше кола в синьо-зеленикав цвят, ниска и компактна, и с доста синьо-червени M-надписи по нея. Подобна кола (в същия цвят и излъчване) карах преди 2 години, когато група ентусиасти ходихме с BMW в Серес, за да тестваме М Performance коли на пистата там. Върнах се до София с 4-та серия Gran Coupe, и още си го спомням заради неразумните скорости, с които ме предизвикваше да го карам.
Предизвикателството номер 1 пред нашето BMW 2 M235i беше да натоварим в него 2 кашона с тенис топки (около 70/40/30 см.), един малък куфар, раница и два стандартни сака за тенис. Единият сак се вози на задната седалка, но всичко друго се събра. (По фабрични данни багажникът е 430л.). Да го кажа и иначе – ако няма да използвате колата, за да си пренасяте покъщнината с нея, багажникът е доволно голям.
Нямах много време за разглеждане, но първото впечатление от купето беше страхотно – много ръбат и спортен дизайн, никакви евтини пластмаси, метални акценти, добър волан.
Воланът не е чудо невиждано, това си е М-моделът, който можете да видите във всички спортни модификации на BMW чак до 8-ма серия.
Второто впечатление беше от звука на ауспусите на колата. Разбираш веднага какво иска да ти каже. Хайде да си играем. Твоя съм.
Моторът е бензинов 4-цилиндров напречно разположен блок с внушителната мощност от 306 к.с., в двигателния отсек има стабилизираща щанга, която да втвърди купето и да намали механичното усукване.
М235i е x-Drive - задвижване на четирите колела, като предимството (и диференциала) е на предната ос. Това се усети малко по-късно, когато магистрала „Хемус“ свърши, по пътя нямаше почти никакъв трафик и играта започна.
Окачването на тази кола е направено и настроено за спортно каране, нямайте никакви съмнения в това. Вози стегнато и твърдо дори и на комфортен режим, а на спортен се втвърдява още повече, променят се разбира се и настройките на спирачките и мотора.
Хубавото е, че воланът става още по-тежък, тъй като при ускорението, което BMW 2 M235i Gran Coupe има, е добре управлението да е по-твърдо.
Както всички знаем от опит, магистрала „Хемус“, особено в първите 50-тина километра от София, не е най-гладката магистрала на света. Има остри напречни бабуни и всъщност е неприятна за (бързо) каране. Тук отбелязвам, че въпреки твърдото усещане, окачването се справя с дупките и бабуните удивително добре. Не подскача, не се люшка и не става нестабилна в момента или непосредствено след препятствието.
Истинското забавление е вътре в завоите. Не знам какво е предавателното число на кормилната уредба, но управлението е страшно прецизно, и имаш чувството, че можеш да повтаряш ония стари номера на Дейвид Култард с минаването върху монета с 300.
Заради предимството на предното предаване трябва да се свикне с момента на подаването на газ и на влизането в завоя. В началото BMW 2 M235i Gran Coupe иска известно обуздаване, но и това е част от играта. На капака на багажника колата има спойлер, който заковава задницата при високи скорости, но има (мисля си аз) по-малък ефект при каране в завои.
Този автомобил ускорява от 0 до 100 за по-малко от 5 секунди. Реакциите на мотора и скоростната кутия са страшно бързи и изпреварванията стават подозрително лесни. Общата динамика на колата е забележителна, спирачките са безупречни.
Малък седан или голямо купе – наречете го както искате. Отпред купето е достатъчно просторно, отзад подозирам, че ако сте над 185см – няма да ви е много комфортно.
Седалките на този модел са почти произведение на изкуството – комбинация между текстил и алкантара, здрави и твърди (без да са по никакъв начин неудобни).
С BMW 2 M235i Gran Coupe имах два големи проблема – докато говоря се оказва, че жестикулирам разпалено и инфотейнмънт системата iDrive се активираше непрекъснато. Вторият беше традиционният тест по паветата около „Александър Невски“. Ако ще карате често в центъра на София и ще се люшкате по паважите, поръчайте си колата с опцията за въздушно адаптивно окачване.
Равносметката: искам още да го карам.
Повече снимки можете да видите в галерията.
