Богдан Богданов: Служебната власт се готви да назначи икономически аташета без конкурс

Докато през 2023 г. Европа отчита чувствителен спад на чуждестранните инвестиции, в България - обратно на общата тенденция, новите инвестиционни проекти са повече в сравнение с предходната 2022-ра.

През това време министър на икономиката и индустрията е Богдан Богданов. Той е финансист с повече от 10 години опит в български и чуждестранни компании в секторите с висока добавена стойност. През 2022 г. става изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, а след това и министър в кабинета „Денков“.

Докато е на поста, държавата успява да предотврати опита за скрита приватизация на Пловдивския панаир и пълното му придобиване от руския консул в Пловдив Георги Гергов. Връща си и предприятия, заложени като обезпечение за заеми преди това, ревизира и плащания по съмнителни и нереализирани по времето на ГЕРБ държавни проекти като този за строеж на нов правителствен комплекс.

Сега за първи път Богдан Богданов е кандидат за депутат. Той е водач на листата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в Пловдив-област и в Плевен.

Казва, че каквато и роля да отредят на ПП-ДБ избирателите в 50-то Народно събрание, ще продължат да работят за намаляване на административната тежест за бизнеса и подобряване на икономическата среда.

Редовното правителство, в което участвахте, управлява по-малко от година. Има ли решение, за което съжалявате в този период?

Няма нещо, за което да съжалявам! Напълно наясно съм, че някои процеси в държавата се случват по-бавно и че 10 месеца не стигат. Важното е, че имахме възможност да започнем и показахме, че има друг път, по който да се развива държавата.

Има очаквания (от медиите и обществото), че министрите трябва да вадят нередности от ведомствата си, от държавните дружества. Трудна работа ли се оказа?

В продължение на години голяма част от българските институции са били забулени от информационна мъгла. Това доведе до колосални злоупотреби в някои от тях, които бяха систематично осветлявани пред обществото.

В Министерство на икономиката и индустрията (МИИ) говорим за стотици милиони, които са разходвани за съмнителни проекти и сделки, ощетили държавата и всички нас. Това изкривява очакванията на обществото, че работата на един министър е да „вади“ нещо. Работата на един министър е да решава проблемите на хората и бизнеса в конкретния ресор.

Трябва да имаме работещи разследващи и правораздавателни институции, които да откриват злоупотребите и да санкционират отговорните лица.

За кои важни според вас теми не стигна времето или нямаше консенсус?

Чувахме проблемите на бизнеса и предприехме конкретни действия - за намаляване на административната тежест, подготовка и достъп до българския пазар на кадри от трети страни и дигитализация на администрацията. По тези теми, може би, не успяхме да стигнем до осезаеми резултати за тези 10 месеца, въпреки че се направи много. Усилията ни ще продължат, независимо от позицията, която ще заемам в бъдеще.

Как би изглеждала картината на държавните предприятия, респ. реформите в тях, ако бяхте министър в правителство, което има мнозинство в парламента?

Ефективното управление на държавните предприятия в МИИ зависи от волята на конкретния министър.

Трансформацията на дружества с държавно участие в капитала в моя мандат като министър беше насочено към прекъсване на неефективно разходване на средства, възстановяване на десетки милиони платени за нереализирани проекти, внедряване на система за мониторинг в реално време, прозрачни конкурси за ръководни длъжности и повишаване на дивидентите, които се заплащат към държавата.

В резултат на общите ни усилия, предотвратихме скритата приватизация на Пловдивския панаир, възстановихме над 60 млн. лв. раздадени суми за нереализирани проекти, върнахме кредит от над 126 млн. лв. и освободихме държавни предприятия, заложени като обезпечение.

Изработихме бизнес програми и план за трансформация на дружествата, които да гарантират бъдещето на тези важни за икономиката ни предприятия и на над шест хиляди работещи в тях. Лично аз смятам, че това е начинът, по който трябва да се управлява държавната собственост, а не да се източват в полза на определени партийни структури или хора.

Вдигнахте темата за търговските аташета, които са преминали конкурси, но не са назначени? Защо някой би препятствал тяхното назначение - с какво тази работа е толкова привлекателна?

Това е един от последните примери как честните конкурси и назначенията, базирани на експертиза, се изместват от кадруване и задкулисие.

13 нови икономически дипломати на България трябваше да заминат за своите локации в началото на юни, след близо четиримесечен конкурс, на който се явиха над 200 кандидати. За първи път осигурихме участие в комисията по подбор на представители на Министерство на външните работи, национално представените работодателски организации, експерти от научните среди и др.

Дадохме възможност на българи, живеещи в чужбина да кандидатстват и бяхме първата държавна институция, която се включи в редица международни събития, за да привлечем интерес към свободните позиции.

Въпреки подписаната заповед и договори за назначаване, някои от кандидатите получават обаждане, че няма да заминат. Същевременно, по неофициални данни, служебният екип на МИИ готви вътрешни назначения без конкурсна процедура. Ето, това е един пример как ерозията на доверието в институциите ще продължи да се задълбочава. Трябва да се борим експертизата да надделява над партийната и корпоративна обвързаност.

Досега България беше атрактивна за чуждестранни инвестиции с 10% корпоративен данък, но стои въпросът с корупция, политическа нестабилност, инфраструктура, високи осигуровки, лошо профил (възрастов и образователен) на населението. Кое според вас е проблем номер 1 пред инвеститорите?

Икономиката ни търпи трансформация от достъп до евтини ресурси и ниски заплати към производства и услуги с по-висока добавена стойност.

Нуждите на инвеститорите се изменя, но и конкуренцията за привличането им в Европа и региона расте. Въпреки това България отчете над 7 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции за 2023 г., което е най-високият ръст за последните 15 години.

Факторите за това бяха много, но най-вече започнатите реформи в съдебната система, борбата с корупцията, редовно правителство с ясни евроатлантически цели, стабилна фискална и данъчна политика, нова методика за насърчаване на инвеститори, присъединяването ни към въздушен и морски Шенген и др.

Остава да се справим с проблеми като административната тежест, липсата на подготвени кадри и необходимостта от обособени индустриални зони. Най-големият проблем обаче остава корупцията и върховенството на закона.

Едно от постиженията, които ПП изтъква за своето управление, е, че е показало как "можем да имаме европейски доходи и пенсии вместо постна пица" (по Асен Василев). ГЕРБ обаче твърди, че "хазната е празна" и че има риск за вдигане на данъците заради високите държавни разходи. Кое от двете е вярно?

Показахме, че в България е възможно да имаме европейски доходи, но трябва да се освободим от модела на „постната пица“, който се налагаше до 2021 г. по времето на ГЕРБ. При този модел, малко хора стават много богати, а останалите тънат в бедност и им се предлагат само еднократни помощи.

За последните 3 години заплатите и пенсиите скочиха двойно повече, отколкото за предишните 12 години от управленията на ГЕРБ, а 1 млн. души минаха над линията на бедността. В периода от 2009 до 2012 г., средната пенсия се увеличаваше с 10 лв. на година и достигна 382 лв. Само за три години ние увеличихме средната пенсия с 500 лв., като от 1 юли т.г. тя ще достигне 883 лв.

Средната работна заплата също се увеличи двойно. Само за последните три години от 1320 лв. по времето на ГЕРБ до 2133 лв. през изминалата година. Погрижихме се доходите да нараснат два пъти по-бързо от инфлацията и да намалим дела на работещите бедни. И да, стремежът хората в България да получават едни нормални доходи е човешка политика, която намалява неравенството и ни доближава до европейските държави. За първи път от приемането ни в ЕС неравенството между богати и бедни започна да се стопява.

Започнахме и активна демографска политика. Помощите за втората година майчинство - през 2020 бяха 380 лв., а сега са 780 лв. Въведохме безплатни учебници от 1 до 12 клас, държавата пое таксите за детски градини, осигурихме безплатен транспорт за учениците.

Трябва да кажем на хората, че този ръст на доходите и демографската ни политика не е за сметка на държавния дълг. България е втора в ЕС по най-нисък държавен дълг към края на 2023 г, за което ни завиждат много европейски държави.

За пръв път държавата започна да подпомага финансово и бизнеса, за да се реализират инвестиционни проекти, така че да може той да расте и да си позволи да плаща по-високи заплати.

Аз всеки ден съм сред хората и чувам, че дори тези доходи и мерки не могат да им осигурят спокоен начин на живот. Уверявам ги, че ако ние сме в управление и продължим този темп, ще достигнем средно-европейските доходи в следващите няколко години и всеки човек ще живее по-нормално, а не само приближените до различни олигарси.

Номинациите на нови регулатори: кои комисии трябва да се сменят веднага и какъв тип хора не трябва да попадат в тях?

Така наречените „независими“ институции (службите за сигурност – ДАНС, ДАР; регулаторите – КЕВР, КЗК, КФН и съдебната власт – главния прокурор, ВАС, ВКС), за които никой не гласува директно, са едно от основните предизвикателства, за да се гарантира върховенство на закона, а оттам и просперитетът на България.

От десетки години за тези институции излизат данни за зависими чиновници, които взимат решения под нечия команда или в частен интерес.

Кръговете на влияние в прокуратурата се пренареждат, променят границите и някои от повелителите си, но едно остава непроменено – там се крие реалната власт и контролът над процесите в България. Назначаването на професионалисти на база честни конкурси с експертиза, е от критично значение, за да се довърши започнатата реформа.

Какво се крие зад фразата регулатори-бухалки?

Дали регулатори, служби за сигурност или представители на съдебната система, в „бухалка“ може да бъде превърната всяка една институция, която започне да обслужва определени политически кръгове, личности или бизнеси, вместо да работи за хората. Виждали сме го многократно и ще продължим, ако не го спрем веднъж за винаги, довършвайки реформите.

Един от най-фрапиращите примери е докладът на ДАНС (бел. р. за машинното гласуване), благодарение на който над 400 хил. гласа на местните избори през 2023 г. бяха невалидни.

Друг пример, е КЗП, с която за съжаление не успяхме да се справим по време на нашия кабинет. Тогавашното ръководство бе превърнало комисията в инструмент за натиск над конкретни бизнеси в опит да даде предимство на избрани. Примерите са много, но подходът е един и същ. Корумпирани чиновници използват целия наличен капацитет на дадена институция, за да контролират определени процеси в обществото и икономиката.

Ако Планът за възстановяване беше изпълнен в график, в момента около 2,4 млрд. евро трябваше да са влезли в българската икономика - а не са заради постоянното изоставане в реформите. Каква е реалистичната сума на парите по ПВУ, които България може да получи до крайния срок през 2026? Кой трябва да носи отговорността за загубата на тези възможности?

След встъпване на кабинета „Денков“ наваксахме с изоставането на всички проекти по ПВУ. Четирите последни законопроекта, които трябваше да приемем, бяха подготвени, гласувани в Министерски съвет и изпратени в парламента. За съжаление, там останаха блокирани от ГЕРБ и до днес.

За да получим последващите траншове от ПВУ е необходимо да изпълним задължителните условия, включително законодателните реформи. Видимо от действията на ГЕРБ до момента, запазването на статуквото е по-важно от това над 12 млрд. лв. да стигнат до българските бизнеси и граждани.

Отговорност за тази ситуация носят изцяло тези, които блокират реформите, за да запазят икономическия модел на „постната пица“ и задкулисието, което изсмуква институциите ни за лични и бизнес цели.

Докога държавен регулатор ще определя цените на тока в България и докога ще се отлага реформата в енергийния сектор? Какво казвате на хората, които се притесняват от либерализацията и респ. на бизнеса?

Поредната предизборна дъвка и свръх популизъм, който ще отложи належащи реформи, отлагани години наред.

Адекватен план за либерализацията на пазара за потребителите беше изготвен и мина гласуване в Министерския съвет, но бъдещето на тази реформа остава неясно. Надявам се веднага след старта на новия парламент това да е една от първите теми, по която да работим.

Само така ще се гарантира плавен преход на цените на тока и хората ще са подготвени и спокойни.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Живот

Adidas отстрани Бела Хадид от своя рекламна кампания след призиви за бойкот

Много потребители в социалните мрежи се разгневиха на промотираната маратонка и подчертаха, че производителят на спортни стоки е трябвало да обърне повече внимание на препратката към 1972 г.

17:33 - 20.07.2024
Важно днес

Още един конгресмен призова за оттеглянето на Байдън, след като президентът не го разпозна на събитие

Моултън беше един от първите демократи, които призоваха Байдън да се откаже от надпреварата малко след дебата срещу републиканеца Доналд Тръмп през юни.

15:30 - 20.07.2024
Важно днес

Хеликоптери и алпинисти опитват да потушат пожара в Беклемето. Горят 1000 декара

Тъй като теренът е труднодостъпен, пожарът ще се гаси с с помощта на хеликоптери и алпинисти. 

14:27 - 20.07.2024
Важно днес

Младежкото ДПС зае страната на Ахмед Доган и поиска оставката на "кръга Пеевски" (Обновена)

"За нас лидерът на партията е д-р Ахмед Доган, никога не е имало съмнения каква позиция да заемаме", заявиха младежите от ДПС.

13:55 - 20.07.2024
Важно днес

Беларус осъди на смърт германски медик, работил за Червения кръст

Беларус е последната страна в Европа, в която все още се изпълнява смъртно наказание.

13:10 - 20.07.2024
Важно днес

Река Стряма пресъхна напълно в голям участък край Пловдив след незаконно отклоняване на вода

"Няма вода просто. Няма дълбочини, няма скорост, няма река", казва Цветана Ботянска, хидролог към НИМХ.

12:46 - 20.07.2024
Технологии

Докато светът се възстановя от компютърния срив, експерти предупреждават за бъдещи рискове

Услугите постепенно започнаха да се нормализират след IT срива, който предизвика абсолютен хаос в целия свят в петък.

11:20 - 20.07.2024
GEN Z дневници

Vol.29: Тото удари дъното, Любовната връзка на Тръмп и Байдън, UK не била в Европа

5 новини от света на Gen Z, които може да сте пропуснали тази седмица

10:55 - 20.07.2024