"По някое време на вечерята премиерът на България Бойко Борисов" загубил търпение и нападнал нидерландския си колега Марк Рюте с думите "полицая на Европа", пише немското издание "Шпигел" в репортажа си от срещата на Европейския съвет, като припомня, че Борисов е каратист и допълва, че в момента в страната си е обвиняван в корупция. Изданието цитира дипломати.
Самият Рюте е казал пред журналисти, че оставил някои от колеги си раздразнени, но че не прави нищо различно от това да защитава интересите на страната си.
Вчера държавните и правителствените лидери на страните от ЕС се събраха на 13-часови преговори, които не завършиха с консенсус. Темата е как да се разпределят фондовете за възстановяване от корона-кризата в размер на 750 млрд. евро. В центъра на противопоставянето е изискването на Нидерландия за налагане на вето при разпределението на средствата в случаите на липсата на достатъчно амбициозни реформи в страните бенефициенти.
Държавните и правителствените ръководители на страните от Евросъюза не успяха да се договорят и за формирането на 7-годишен бюджетен план на общността за периода 2021-2027 г. Журналистите в Европейския съвет са били осведомени, че срещата ще продължи в събота по обяд като не е невъзможно да прерасне в тридневна. Двудневната среща на Европейския съвет трябва да одобри или отхвърли проекта за 7-годишния бюджет на Еврокомисията в размер 1,074 трлн. евро и за фонда за възстановяване на икономиката в размер на 750 млрд. евро.
Рюте е настоял разпределянето на парите от фонда да става с единодушното одобрение на страните-членки, което означава всяка страна да може да ги блокира по всяко време.
Австрийският канцлер също е критичен към прекалено либералното разпределяне на средствата. Себастиан Курц е казал, че неговото правителство категорично отхвърля предложението 500 млрд. евро от фонда за възстановяване да бъдат разпределени под формата на безвъзмездна помощ.
"Основното ни искане е да не се превръщаме в съюз с дългосрочен дълг. Разбира се, искаме да покажем солидарност, но трябва да имаме предвид и интересите на австрийските данъкоплатци", написа той в Туитър.
Unsere zentrale Forderung ist, dass es nicht zu einer langfristigen #Schuldenunion kommen darf. Natürlich wollen wir solidarisch sein, aber wir haben auch die Interessen der österreichischen Steuerzahler im Blick.
— Sebastian Kurz (@sebastiankurz) July 17, 2020
От името на четирите държави, определяни като "пестеливата четворка" (Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания), той предложил предвидените 500 млрд. евро безвъзмездни помощи да бъдат орязани до 200-250 млрд. евро. Тези пари, заедно с още 250 млрд. евро за преференциални заеми, трябва да дойдат чрез генериране на общ дълг на съюза.
Унгарският премиер Виктор Орбан заплашил да наложи вето върху всички предложения, ако отпускането на средства от фонда се обвърже с върховенството на закона. Това предизвикало бурна реакция от премиера на Люксембург Ксавие Бетел, който изригнал, че ако не се основават на общи ценности, лидерите на държавите от ЕС няма за какво да се събират, пише в. "Сега".
Чешкият премиер Андрей Бабиш директно обявил, че възгледите на евролидерите остават много различни. Още при пристигането си на Европейския съвет в Брюксел Бабиш каза, че разпределянето на парите от фонда за възстановяване трябва да се основава на намаляването на растежа на икономиката в отделните страни, а не на досегашното състояние на икономиките им.
Според последните оценки на Еврокомисията, тази година се очаква 8,3% спад на БВП на общността, което е небивал показател в следвоенната история на Европа.
"Ще усетим влиянието на пандемията догодина и това влияние ще се отрази главно на БВП. Така че това трябва да бъде най-големият критерий", каза Бабиш. "Чехия има едно от най-ниските нива на безработица, едно от най-балансираните съотношения на дълг спрямо БВП и също така имаме растеж. Невъзможно е да се наказват успешните страни, защото са били успешни".
Още преди срещата беше ясно, че страните членки нямат предварително съгласие нито относно начините за попълването на бюджета и фонда за възстановяване, които ще изискват големи държавни заеми и въвеждането на нови данъци в Европа, нито относно бъдещето разпределение между държавите на дотациите от европейския бюджет.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
