Бюджет 2021: Огромен дефицит и дълг при липса на антикризисни мерки

• Бюджет 2021 е крайно разочароващ. Той не предвижда никакви антикризисни мерки, твърди финансовият консултант (в PwC Bulgaria) Стефан Стоянов* в традиционния си годишен анализ.
• Проектът за бюджета предвижда хаотични социални харчове, огромен дефицит и дълг.
• По думите му - предвиденото повишаване на разходи за администрация, пенсии и надбавки е много далеч от антикризисност. Това е купуване на гласове.
• За да ги има всички тези пари за раздаване, те трябва да бъдат събрани от частния сектор. А за него помощ като намаляване на данъчната, административната и регулаторна тежест не се предвижда.

  ---

  "Булевард България" ви представя (с разрешение от автора) анализа на финансовия консултант Стефан Стоянов за проекта на държавния бюджет за 2021 г.:

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошият, правен през последните години.

Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични социални харчове, огромен дефицит, дълг и създава впечатление, че приоритет в съставянето му са единствено предстоящите избори.

Някои по-конкретни наблюдения:

Предвижда се ръст на приходите – очаква се да бъдат 47.65 млрд. лв. (най-високи досега), което е с над 4 млрд повече от приходите през 2020г. и 3.6 млрд повече от 2019г. Това означава, че не се предвижда нова карантина, нов удар по икономиката или проблем в събираемостта.

Приходите от корпоративен данък остават около 5.5% от всички приходи (напомням, че напълно спокойно могат да бъдат премахнати), приходите от данъци върху доходите, осигуровки, ДДС и други се очаква да нараснат, което явно индикира очаквания за положително развитие на икономиката…

Поне да отчетем, че няма повишение на данъците или осигурителния таван, каквито предложения имаше. Но има поредно увеличение на минималната работна заплата – това може да коства много работни места във време на криза.

За поредна година държавата ще преразпределя все повече от парите ни. Предвидените разходи в бюджета са 42.2% от БВП (при 37.7% за 2019 г.). С разходите положението е много зле – предвиждат се огромни социални харчове, без никаква идея за реформи. Само за социална политика се заделят 1 млрд и 350 хил лв повече спрямо предходната година.

Повишаването на пенсиите, детски надбавки за всички и вдигане на заплатите на администрацията НЕ Е социална политика, НЕ Е реформа и определено НЕ Е антикризисна мярка. Това е купуване на гласове преди избори.

За увеличението на пенсиите: Да, всички мислим, че пенсиите трябва да са по-високи. Но това не може да стане просто с едно раздаване на пари. Трябва реална реформа. Но с последните увеличения, пенсионната система, която на практика е фалирала, затъва още повече. Дефицитът там се увеличава с над 2 млрд и ще достигне 6.2 млрд лева.

За увеличението на разходите за детски надбавки: Да има такива за всички, не само за хората с най-ниски доходи, не е социална помощ. Още нещо, това е предвидено да бъде само за 2021 г., след това уж спира. Но политически е невъзможно да се спре, така че объркваме сметката за 2022г. и увеличаваме прогнозирания дефицит там с още 300-400 милиона.

За увеличението на заплатите на администрацията: За поредна година са увеличават заплатите на всички на бюджетна издръжка с 10% (единствените хора, непострадали от коронакризата). А защо на всички? Защо не само на заслужилите? А реформа в броя на тази администрация?

Сметката от тези приходи и разходи е почти 5 милиарда дефицит, от които само половината са заради разходи, свързани с борбата с Covid-19. Плюс още над 5 за следващите 2 години или общо над 15 милиарда за 4 години (2020-2023г.). А колко ще бъде, ако има нов удар върху икономиката и държавата не успее да изпълни прогнозата за приходите?

Този дефицит, разбира се, ще се покрива с нов дълг. С такива бюджети просто няма как да не сме активни на дълговите пазари през следващите години. Предвижда се нивото на държавния дълг до края на 2023 г. да стане 40 млрд лева. Едно от малкото постижения на българските правителства през последните 10-15 години е поддържането на нисък държавен дълг. Затова се увеличава кредитният рейтинг на страната и можем да вземем дълг с много ниски лихви. Скоро това може да не е така. С подобна политика ще се засилим по дългова спирала, а изплащането ще тежи за поколения напред. Защото тези милиарди дълг не са обвързани с никакви реформи, а са просто пари, които ще бъдат раздадени и ще трябват още. А има и по-лош вариант - да се вдигат данъци...

Към всичко това добавяме, че все пак това е проект за бюджет, който още не е одобрен. Тепърва ще има искания от различни групи за още пари – полицаи, синдикати и други, чиито претенции традиционно се удовлетворяват много бързо.

През последните години на растеж и бюджетни излишъци, при анализите си винаги съм казвал, че трябва да се пазят парите от излишъка за буфер за предстоящата криза. Е, кризата дойде, а такива буфери биха били много полезни.

Междувременно финансовият министър Кирил Ананиев нарече бюджета "антипандемичен". В интервю за БНР в неделя той каза: „Прибързано се направиха изводи за средносрочната бюджетна прогноза. Тя беше разработена в безпрецедентна ситуация. В бюджета има ясно изразени приоритети, основно насочени към мерки за преодоляване на последствията от кризата. Аз го наричам антипандемичен бюджет, тъй като в него са заложени над 3 млрд. лева за мерки за борба срещу коронавируса“.

„Няма популизъм и предизборни обещания. Предвиждаме буфер в бюджета за следващата година. Бюджетите на всички министерства и ведомства ще се финансират до декември с 95% от ресурса, а 5% буфер ще се използва за форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Ако тези 5%, или 640 млн. лева, не се похарчат, те ще помогнат да не се надхвърли предвиденият дефицит от 3,9%. От тези 3,9% близо 2,5% са свързани с Covid мерките. Няма да бъдат изоставени нито хората, нито бизнесът“.

*Стефан Стоянов е завършил бакалавър по финанси в УНСС и магистър във ВУЗФ, има допълнителни квалификации в областта на финансите и счетоводството. Той е сертифициран Независим оценител на търговски предприятия и вземания към КНОБ. Член е на Експертния клуб за икономика и политика. Има опит като финансов и бизнес анализатор.

Прочетете още:

"Финансовата стабилност приключи" - Николай Василев за бюджет 2021