Честно ли е правителството с обществото?

Франция направи нещо, което рядко се вижда в демокрациите извън военно време. Еманюел Макрон събра в Елисейския дворец в петък лидерите на основните политически сили и кандидатите за президент, за да ги запознае с класифицирана информация от френските служби.

Самият формат на срещата беше послание: държавата смята, че характерът на заплахата срещу Европа се променя. Вече не става дума само за атаки срещу военни обекти или държавни институции. Все по-често потенциални мишени стават цивилната инфраструктура и гражданите - това е причината Макрон да предупреди, че „никой не е в безопасност“.

В същия ден и полското правителство излезе с предупреждение към обществото за наближаваща опасност.

„Руският план съдържа хибридни дронни и ракетни атаки срещу европейски страни, включително Полша. Тези рискове се споменават от доста време, но днес получената информация е много консистентна и, за съжаление, убедителна“, заяви полският премиер Доналд Туск.

Германия е длъжна да информира и да мобилизира цялото общество, икономиката и военните, за да е подготвена за потенциалните рискове днес, коментира и ген. Карстен Бройер - новият шеф на Военния комитет на НАТО, който до миналата седмица беше Генерален инспектор на Бундесвера.

Той се обърна директно към хората: „Без вас ние, войниците, сме обречени на провал. Това би означавало фатална заплаха за обществата ни, за начина ни на живот – ние всички сме в една лодка“.

Неизбухналият взрив в Лайпциг, зад който седи руското военно разузнаване, но който българските власти отказаха да атрибутират, предизвика голям стрес в Германия.

Защото и без разузнавателни данни с просто око се наблюдава натрупване на събития в цяла Европа:

Саботирани железопътни линии в Нидерландия;
Дерайлирал влак във Франция с десетки пострадали;
Подозрителни пожари край стратегически индустриални обекти;
Нарастващ брой инциденти с дронове по източния фланг на НАТО.

Отделните случаи може и да имат различни обяснения, но в съвкупност те създават усещането, че Европа навлиза в нов етап от конфронтацията с Русия.

На същата дата, на която Макрон разговаря с френските партийни лидери, министър-председателят Румен Радев свика заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, в което участваха министрите със секторни отговорности за сигурността, както и ръководителите на службите. Вероятно и те са получили подобна информация, която е налагала спешно обсъждане.

Разликата е в начина, по който държавите комуникират заплахата.

Във Франция президентът превърна темата в национален политически разговор. Той включи опозицията, сподели разузнавателна информация и публично назова източника на заплахата. Дори лидери като Марин Льо Пен и Жордан Бардела заеха недвусмислена позиция, че Франция няма да позволи чужда държава да влияе върху политическите ѝ решения чрез саботаж, сплашване или дестабилизация. В необичайно твърдо съвместно изявление срещу Москва двамата заявиха, че „Русия не може да диктува пряко или косвено политиката на Франция“.

Еквивалентът на срещата при Макрон в петък у нас би бил Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС), за чието свикване опозицията призовава от седмици. (Призивът е към президента Илияна Йотова, в чиито правомощия и задължения е това - б.р.)

Вместо това обсъждането беше проведено в рамките само на изпълнителната власт и службите. До този момент няма публично оповестена оценка, сравнима с френската, няма данни за представен разузнавателен брифинг пред политическите партии, нито обявен специален режим или програма за защита на критичната инфраструктура.

Това не означава непременно различна оценка на риска. По-скоро подсказва различна политическа култура на сигурността.

Париж изглежда се стреми да подготви обществото за възможността заплахата да стане по-видима и по-близка до всекидневието на гражданите.

София засега предпочита темата да остане основно в сферата на институционалната координация.

Но събитията от последните седмици поставят неудобен въпрос. Ако водещи европейски сили вече предупреждават, че границата между хибридни действия и реална враждебна активност постепенно се размива, може ли България да си позволи да води този разговор само между службите?

Защото най-важният сигнал от Париж не беше извънредната среща в Елисейския дворец. Той беше политически. Когато държавните ръководители започнат да споделят класифицирани оценки с политическите си опоненти, те всъщност признават, че заплахата е станала по-голяма от обичайния партиен спор. И че устойчивостта на държавата вече зависи не само от работата на службите, а и от способността на обществото да разбере в каква среда за сигурност живее.

Една експлозия и политическите ѝ последствия