Изслушването на шефове на т.нар. служби за сигурност е нов, безпрецедентен и гигантски скандал и не е ясно как беше допуснат.
Първо, прослушване на директори на агенции, които работят с класифицирана информация трябва да става в комисии, на затворени заседания. И по конкретен повод, а не изобщо.
Защо им се дава думата от трибуната на парламента и защо оформящата се коалиция за правителство ги допуска?
Второ, абсолютно недопустимо е шефове на агенции в парламентарната република да правят оценки за правителството и да заемат политически позиции. Върхът на безобразието е да ни занимават със своите заключения за това кой защитавал кой не т.нар. национален интерес.
Трето, нечувана до днес изцепка, при която подчинени на президента директори на агенции (подчинени поради факта, че в конфликт на интереси неговото служенно правителство ги предлага и той самият ги назначава) изпълняват пред Народното събрание координирана атака срещу политическата система, зад която атака стои самият държавен глава. Такъв цирк не помня.
Четвърто, недопустими са много неща в говоренето на ченгетата от трибуната на Народното събрание. Има и един конкретен момент, който юристи трябва да анализират.
Откъде накъде те съобщават публично, че разследват (нямат право да разследват) съветник на премиера?
Откъде накъде изричат конкретни имена, името Весела Чернева? (Бел. р. с асистенцията на Тошко Йорданов)
Откъде накъде казват, че тя имала консултации с македонски политици?
И защо окачествяват това като работа срещу национален интерес?
Изобщо само този детайл е достатъчно да бъдат подложени тези агенции на ракетен обстрел.
От видяното в залата става ясно, че всички тези агенции трябва да бъдат прочистени, както се заканват от Продължаваме промянта.
Всички техни шефове сменени, след което да се върши доста работа по оправянето им.
Ние често си говорим "службите, службите.." някак абстрактно. Сега видяхме с очите си докъде може да стигне тяхната арогантност, коварната им роля, как могат да бъдат използвани в политически конфликти.
На президента не може по правен път да му се иска сметка, както за препоръката да се върне мандата празен - той има право да си говори, каквото реши - както и за нахлуването на шефове на агенции в пленарно заседание.
Но ясно е, че става дума за ескалация на неговите амбиции и необуздано нахалство.
От две десетилетия казвам, че тази конструкция на президента, най-вече с директния избор и служебните правителства трябва да се коригира. Сега той действа като сам по себе си партия, встрани от духа на всяка модерна конституция.
Какво трябва да стане, за да се направи това?
Отдавна питам в статии защо партии, сега ПП-ДБ, не бойкотират т.нар. Консултативен съвет (тавтология, между другото) за национална сигурност при президента? Това се правеше при Първанов. По-необходимо е днес, задължително е.
Не президентът да се заканва, че нямало да кани ПП-ДБ, а те да не ходят. Никой не може да ги накара.
Изобщо този Закон за Съвета е безсмислица, както и самият Съвет и никого не задължава, освен на хартия.
Ако президентът иска да събаря парламентарната република, задължение на партиите е да го бойкотират.
Положителен момент в цялата история е именно скандалът в публичните му измерения и максимална театрална видимост. Той показва какво става в действителност. Дистанцията между кукления театър на светло и политическите машинации на тъмно се скъсява.
Скритата завладяна държава се показва частично на бял свят.
Корупцията в основния си смисъл на разложена вътрешно държава, изпълзя навън, видяхме я.
От всичко това още веднъж следва, че ГЕРБ-ПП/ДБ трябва да направят правителство.
ПП/ДБ трябва да изпълнят онова, което се заканват да изпълнят, отвъд основните задачи за еврото, Шенген, съдебната власт, бюджета. Това не е лустрацията, за която се говореше 30 години, а лустрацията, която настоящия момент налага.
Както налага и президентът да бъде максимално изолиран.
Стефан Попов e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк и доктор на науките от СУ „Климент Охридски“. Сред последните му книги са Риск. Концептуална рамка (НБУ, 2022), Езикът на кухите фрази. Критика на политически метафори (НБУ, 2020), Декарт и математизацията на света (Алтера, 2017) и др., както и книга за спорт, Модерна ски техника. (НБУ, 2019). Професор по политическа философия в Нов български университет.
Кой кой е в тайните служби и те ли ще съборят нероденото правителство?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
