Хората обичат да спорят за наградите „Оскар“, дори когато не са убедени за какво точно спорят. И тази година не беше по-различна. Соченият по-рано за фаворит на наградите, „Силата на кучето“, загуби от филма на Apple TV, реализиран със скромния бюджет от 10 млн. долара.
Малката инвестиция за филма се откроява значително на фона на останалите претенденти за Оскар. За сравнение, „Силата на кучето“ е с бюджет от 39 млн. долара, „Методът Уилямс“ е получил инвестиция от 50 млн. долара, а „Don’t Look Up” разполага с бюджет от 75 млн. долара.
Какво обаче се крие зад успеха на филма и основателни ли са претенциите му за най-добрия филм от изминалата година? Това са въпроси, които от месеци разделят както публиката, така и кино критиците.
„CODA“ проследява историята на тийнейджърката Руби, която е дете на глухи родители. Нейните майка, баща и брат общуват с жестомимичен език, затова на Руби се налага да превежда на семейството голяма част от разговорите в ежедневието.
Именно семейната динамика заема централно място в сюжета и безспорно е една от най-завладяващите части на филма. Това е една откровена семейна драма, в която се разгръща концепцията за взаимоотношенията и комуникацията.
Актьорският състав, воден от 20-годишната Емилия Джоунс, впечатлява както в комичните, така и в тъжните моменти от филма. Определено най-открояваща се е играта на Трой Коцур, който е доказателството, че за добрите актьорски превъплъщения не са нужни думи.
Филмът на режисьора Сиан Хедър се отличава със своята нежност, но и простота. Историята не може да бъде възприета като нещо, което не сме виждали преди. Много от елементите на филма граничат с клишета – сълзлива тийнейджърска любовна история, семейни неразбирателства и предсказуем край. Именно това е опорната точка на критикуващите филма, за които той е прекалено емоционален и сладникав.
„CODA” не бяга от природата си и не претендира за нещо велико. Предишни победители на наградите „Оскар“ за най-добър филм, като „Артистът“, „Формата на водата“ и „Земя на номади“ са възхвалявани за метафоричната си изразна система, но и са критикувани заради недостъпността им към широката публика. „CODA” е може би един от малкото наградени филми от Академията, който може да бъде разбран от всеки зрител, без значение от възрастта и ценностните нагласи.
В него няма нищо закодирано, а въпросът „Какво е искал да каже авторът“ почти не присъства. Филмът разчита на семплата и обикновена реалност, върху която изгражда емоционална история, изградена чрез актьорската игра и сценарния разказ.
„CODA” получи награди за „Най-добър филм“ и „Най-добър адаптиран сценарий“. Така той стана първият филм, продуциран от стрийминг платформа, който печели в тази категория.
Победата му може да отвори нови врати пред глухонямата актьорска общност в Холивуд, която от години се бори за повече видимост в телевизионните и филмовите продукции. Подобен беше случаят през 2020 г., когато корейският филм „Паразит“ спечели престижната статуетка и доведе до ръст на сериали и пълнометражни филми, произведени от филмовата индустрия на Южна Корея.
Затова посланието и репрезентацията на глухонямата общност, която „CODA” представя, може да е онова вдъхновение, което търсим или онази история, за която просто си струва да разкажете.
„CODA: Дете на глухи родители“ е приятен, топъл и забавен филм, който бихте пуснали да гледате в съботно-неделните дни. Или ще ви изненада със своята емоционалност, или ще ви подразни със своята предвидимост. Въпреки всичко е история, която си струва да бъде разказана, видяна и най-вече чута.
"Оскарите" 2022: CODA стана най-добър филм, Dune спечели с най-много статуетки