Можете ли да си представите топ детско-юношески гинеколози от Майчин дом, чиито имена са известни не само на българската, а и на европейската медицинска сцена, да отделят време да измислят игри за децата, които преглеждат?
Да влизат в обувките на пациентите си, да преживяват болката на пациентите си заедно с тях, да ходят на курсове и конференции по цял свят на свои разноски, за да обогатяват знанията си и да са максимално полезни на хората, с които работят?
Срещаме се с две от тези екзотични птици като част от партньорството ни с Dr. Oetker, които обръщат внимание на големите хора, които със своите малки истории и с човеколюбивия подход към професията си, осъществяват големите промени в обществото.
Това са д-р Атанас Чернев и д-р Наталия Петракиева-Чернева: двама съпрузи, които с отношението и отдадеността си на медицината, както и с чудесата, които сътворяват в операционните зали, променят качествено пейзажа на здравната система у нас.
Д-р Чернев и д-р Петракиева-Чернева наскоро влязоха в медиите с иновативната операция, която извършиха на 11-годишно момиче с рядка вродена аномалия във формирането на женските полови органи.
„Успяхме с минимална оперативна травма за детето да коригираме изцяло анатомията, така че да осигурим на пациентката ни гинекологично здраве в живота ѝ занапред“, казва д-р Петракиева-Чернева.
Момичето, което оперират, е родено с две матки, две маточни шийки и две влагалища, едното от които т.нар. сляпо влагалище с прилежащо състояние – отсъстващ бъбрек от страната на сляпото влагалище: аномалия, която значително уврежда начина на живот на детето.
„Освен дренаж на менструацията, направихме така, че в живота ѝ да може да се осъществи както нормален полов живот, така и бременност и раждане, заедно с всички необходими профилактични прегледи на двете матки“, добавя лекарката.
Вълната на добрите практики, знаем, винаги повлича след себе си още добри практики и още истории с щастлив край.
След като операцията влиза в медиите, при д-р Чернев и д-р Петракиева-Чернева (с тяхно позволение ще ги наричаме Атанас и Наталия), идва друго момиче с идентична аномалия.
Нейното семейство, по думите на Наталия, от години е семейство на „медицински емигранти“: преди време цялото семейство се пренася в Германия с идеята да осигури по-адекватна грижа за детето, но се завърта в спирала от неправилни диагнози и излишни или недобре извършени интервенции.
В ръцете на Наталия и Атанас обаче, 22-годишното момиче намира спасение: преди едва 10 дни тя е оперирана от тях и вече е с изцяло възстановена анатомия.
Двамата съпрузи са потомствени лекари. Бабата на Атанас, Стефка Чернева, е била известна акушерка в Русе, а на дома им там има паметна плоча с нейно име. Тя е мечтала да стане лекар и макар да не е имало как, е помогнала на стотици, а синът ѝ поема щафетата и става не кой да е, а проф. Тодор Чернев: основател на клиниката по фетална медицина в Майчин дом, създател на българската асоциация по семейно планиране и един от първите лекари, въвели ултразвука в акушерството.
Наталия също е от лекарска фамилия: баща ѝ е акушер-гинеколог, а майка ѝ, психиатър, е завеждащ клиника на най-голямото женско психиатрично отделение в България, което се намира в Ловеч.
Като изключим едно временно преминало като повей на вятъра желание на Атанас да стане адвокат (повлиян от романите на Гришам), и двамата вървят по естествено утъпкана пътека като приемат, но и надграждат професията, на която са се посветили родителите им.
И макар и на двамата да им се иска лекарското ДНК да се предаде на бъдещите им деца, са единодушни („Защото жена ми е много умна“, отбелязва с усмивка Атанас), че всеки трябва да намери своя път, който да го прави щастлив/а, а лекарската професия не е за всеки и често е неблагодарна.
„Здравната грижа тук е на много високо ниво, както и достъпността до нея, но системата като социална грижа липсва: единични кадри се опитват да правят много големи чудеса, но няма централизация и критерии, няма структури за долекуване и адекватно проследяване“, коментира Наталия.
От друга страна – развитието на технологиите през последните десетилетия, по думите ѝ, прави лекарите „по-виждащи и по-можещи“, повишават лекотата на хирургичната работа и спестяват на пациентите големите оперативни травми.
„Хистероскопите, например, от 10-милиметрови вече са стигнали до 3 мм. , напредъкът в изработката им ни позволи дори да запазим хименалния пръстен на 11-годишната ни пациентка. Роботът Da Vinci, с който работим, също доведе до съществена промяна в сферата на минимално инвазивните процедури и тя е в полза и на пациента, и на лекаря.“, добавя Атанас.
Развитието на генетиката и имунологията също дава съществен подем на медицината.
На скорошен конгрес по онкогинекология в Барселона, в който лекарите са участвали, са били представени най-големите новости в областта на генетиката и имунологията, които дават сериозни надежди за напредък по отношение на терапията на онкологичните болести по женската полова система.
И въпреки пробойните в българската здравна система, Наталия и Атанас успяват да нарисуват картината на медицината такава, каквато трябва да бъде.
„Децата ги е срам и ги е страх от гинекологичните прегледи и интервенции, точно както нас ни е срам и ни е страх. За тях обаче е два пъти по-шокиращо, когато не знаят какво се случва и биват изведнъж изтърсени в един лекарски кабинет при едни хора в бели престилки.“, разказва Наталия.
„Ако обаче всичко е честно и ясно обяснено, нещата са много по-лесни. Колкото са по-малки, толкова повече игри вкарваме. Някои идват с плюшена играчка и тогава правим първо на играчката каквото ще правим на тях. Гледаме да падне стреса, правя им балончета и никога не правим нищо насила."
„Не преглеждаме пищящи деца, които ги затискат родителите им. Винаги започваме с разговор, с клипчета, с филмчета – докато детето не е достатъчно спокойно, за да ни се довери“, казва още тя и добавя, че най-предизвикателна е работата им с деца, които са травмирани от предишни посещения при лекари и манипулации, но постепенно успяват да изградят доверие и днес децата идват при тях с усмивка.
Атанас има своя игра-запазена марка:
„Когато ги гледам на ултразвук, предварително питам родителите какво е яло детето през деня и след това им показвам „тук виждам парче пица, там супа топчета, а това да не е мандарина?“.
В професия, в която е много лесно да се почувстваш като Бог и да заемеш властова позиция спрямо пациента си, Наталия и Атанас остават смирени. В навечерието на Възкресение Христово и не само.
„Наскоро изкарах много тежък вирус и трябваше да съм с абокат, за един ден ми беше супер гадно и неприятно, представям си какво им е на нашите пациенти, които са непрекъснато окичени“, споделя Атанас.
„Имаме голяма емпатия към пациентите си и това е което, ни води, а не егоцентричната страна на нещата. Защото нашата работа е с човешката болка и страдание. Пред нас хората са в най-ниското си положение и нямат нужда някой да стои над тях“, допълва го Наталия.
За тях Великден е предимно семеен празник. Повод да се съберат със семейството си, дни, които ги сплотяват и смиряват.
Dr. Oetker е синоним на домашен уют, вкусни печива, сигурност, обич, семейство и щипка носталгия.
От създаването си до момента Dr. Oetker фокусира работата си около "малките" неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в кухнята. Тя е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и жест на грижа за другия. Малко късче любов и внимание, което храни не само тялото, но и душата на любимите хора.
През идните седмици екипът на "Булевард България" u Dr. Oetker ще ви срещнат с 4 светли истории. Няколко "малки" човека с големи дела и значение в живота на други. Хора, които не търсят публичност на всяка цена, а упорито, стъпка по стъпка, се борят за своята кауза. Помагат, подкрепят, образоват. Съвременни будители, които променят чуждите светове към по-добро, вдъхват кураж или просто ни карат да се усмихваме.
Семейният бранд, носещ името на д-р Аугуст Йоткер, е отговорен за единствената по рода си революция в сладкарството, със своя бакпулвер (от немски - "прах за печене"). Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява в домашни условия. Набухвателят за сладкиши на Dr. Oetker е гаранция за приготвянето на апетитни десерти, които събират цялото семейство около масата, от 1891 г. насам.
Разбира се, успехът на марката не приключва с бакпулвера. Следват ваниловата захар, маята, небезизвестният Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалният пудинг за бисквитена торта и други продукти, които свързваме с най-личните, най-топлите и най-уютни моменти у дома.
И при тях малките традиции правят най-светлия християнски празник дом на семейните ценности и обичта. Наталия държи на боядисването на яйцата като задължително боядисва поне едно яйце със здравец и поне няколко нашарени с памук.
„Винаги обикаляме църквата, винаги си взимаме върбови клонки, а на Цветница всяка година ходим в Ловеч при моите родителите, по това време там има голям панаир“, казва Наталия.
Майката на Наталия има голяма книга с рецепти, които не просто не крие, а с радост предоставя, заедно с консултации по приготвянето им. Все пак, не само лекарите дават консултации, особено когато става дума за готвене и приготвяне на сладкиши и печива.
Пътят им често излиза и извън границите на България.
Само преди година и половина двамата заминават на меден месец в Доминиканската република, където избягват след голямата си сватба в Черешовите градини в Панчарево.
„Много ни хареса природата в Доминикана, много ни харесаха и хората. Въпреки че са много бедни, изглеждат истински щастливи, винаги са усмихнати. И сякаш колкото са по-бедни, толкова повече оценяват живота“, казва Наталия.
Миналото лято двамата са били на обиколка в Южна Испания и са минали по пътя на маврите като са прекарали всеки ден в различен град (Гранада, Малага, Севиля пр.), а наскоро са посетили и най-високата гара в Швейцария.
И макар по света да има много красота за виждане и много приключения за изживяване, домът е мястото, на което всеки Великден бабите им приготвят емблематичния за семейството сладкиш Агнес: блат с орехи и белтъци със заливка от жълтък и захар отгоре.
И мястото, на което ги очакват пациентите, които разчитат на тях за големите неща. Зад които винаги стоят привидно малките жестове, които ни правят хора.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
