Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Можете ли да си представите топ детско-юношески гинеколози от Майчин дом, чиито имена са известни не само на българската, а и на европейската медицинска сцена, да отделят време да измислят игри за децата, които преглеждат?
Да влизат в обувките на пациентите си, да преживяват болката на пациентите си заедно с тях, да ходят на курсове и конференции по цял свят на свои разноски, за да обогатяват знанията си и да са максимално полезни на хората, с които работят?
Срещаме се с две от тези екзотични птици като част от партньорството ни с Dr. Oetker, които обръщат внимание на големите хора, които със своите малки истории и с човеколюбивия подход към професията си, осъществяват големите промени в обществото.
Това са д-р Атанас Чернев и д-р Наталия Петракиева-Чернева: двама съпрузи, които с отношението и отдадеността си на медицината, както и с чудесата, които сътворяват в операционните зали, променят качествено пейзажа на здравната система у нас.
Д-р Чернев и д-р Петракиева-Чернева наскоро влязоха в медиите с иновативната операция, която извършиха на 11-годишно момиче с рядка вродена аномалия във формирането на женските полови органи.
„Успяхме с минимална оперативна травма за детето да коригираме изцяло анатомията, така че да осигурим на пациентката ни гинекологично здраве в живота ѝ занапред“, казва д-р Петракиева-Чернева.
Момичето, което оперират, е родено с две матки, две маточни шийки и две влагалища, едното от които т.нар. сляпо влагалище с прилежащо състояние – отсъстващ бъбрек от страната на сляпото влагалище: аномалия, която значително уврежда начина на живот на детето.
„Освен дренаж на менструацията, направихме така, че в живота ѝ да може да се осъществи както нормален полов живот, така и бременност и раждане, заедно с всички необходими профилактични прегледи на двете матки“, добавя лекарката.
Вълната на добрите практики, знаем, винаги повлича след себе си още добри практики и още истории с щастлив край.
След като операцията влиза в медиите, при д-р Чернев и д-р Петракиева-Чернева (с тяхно позволение ще ги наричаме Атанас и Наталия), идва друго момиче с идентична аномалия.
Нейното семейство, по думите на Наталия, от години е семейство на „медицински емигранти“: преди време цялото семейство се пренася в Германия с идеята да осигури по-адекватна грижа за детето, но се завърта в спирала от неправилни диагнози и излишни или недобре извършени интервенции.
В ръцете на Наталия и Атанас обаче, 22-годишното момиче намира спасение: преди едва 10 дни тя е оперирана от тях и вече е с изцяло възстановена анатомия.
Двамата съпрузи са потомствени лекари. Бабата на Атанас, Стефка Чернева, е била известна акушерка в Русе, а на дома им там има паметна плоча с нейно име. Тя е мечтала да стане лекар и макар да не е имало как, е помогнала на стотици, а синът ѝ поема щафетата и става не кой да е, а проф. Тодор Чернев: основател на клиниката по фетална медицина в Майчин дом, създател на българската асоциация по семейно планиране и един от първите лекари, въвели ултразвука в акушерството.
Наталия също е от лекарска фамилия: баща ѝ е акушер-гинеколог, а майка ѝ, психиатър, е завеждащ клиника на най-голямото женско психиатрично отделение в България, което се намира в Ловеч.
Като изключим едно временно преминало като повей на вятъра желание на Атанас да стане адвокат (повлиян от романите на Гришам), и двамата вървят по естествено утъпкана пътека като приемат, но и надграждат професията, на която са се посветили родителите им.
И макар и на двамата да им се иска лекарското ДНК да се предаде на бъдещите им деца, са единодушни („Защото жена ми е много умна“, отбелязва с усмивка Атанас), че всеки трябва да намери своя път, който да го прави щастлив/а, а лекарската професия не е за всеки и често е неблагодарна.
„Здравната грижа тук е на много високо ниво, както и достъпността до нея, но системата като социална грижа липсва: единични кадри се опитват да правят много големи чудеса, но няма централизация и критерии, няма структури за долекуване и адекватно проследяване“, коментира Наталия.
От друга страна – развитието на технологиите през последните десетилетия, по думите ѝ, прави лекарите „по-виждащи и по-можещи“, повишават лекотата на хирургичната работа и спестяват на пациентите големите оперативни травми.
„Хистероскопите, например, от 10-милиметрови вече са стигнали до 3 мм. , напредъкът в изработката им ни позволи дори да запазим хименалния пръстен на 11-годишната ни пациентка. Роботът Da Vinci, с който работим, също доведе до съществена промяна в сферата на минимално инвазивните процедури и тя е в полза и на пациента, и на лекаря.“, добавя Атанас.
Развитието на генетиката и имунологията също дава съществен подем на медицината.
На скорошен конгрес по онкогинекология в Барселона, в който лекарите са участвали, са били представени най-големите новости в областта на генетиката и имунологията, които дават сериозни надежди за напредък по отношение на терапията на онкологичните болести по женската полова система.
И въпреки пробойните в българската здравна система, Наталия и Атанас успяват да нарисуват картината на медицината такава, каквато трябва да бъде.
„Децата ги е срам и ги е страх от гинекологичните прегледи и интервенции, точно както нас ни е срам и ни е страх. За тях обаче е два пъти по-шокиращо, когато не знаят какво се случва и биват изведнъж изтърсени в един лекарски кабинет при едни хора в бели престилки.“, разказва Наталия.
„Ако обаче всичко е честно и ясно обяснено, нещата са много по-лесни. Колкото са по-малки, толкова повече игри вкарваме. Някои идват с плюшена играчка и тогава правим първо на играчката каквото ще правим на тях. Гледаме да падне стреса, правя им балончета и никога не правим нищо насила."
„Не преглеждаме пищящи деца, които ги затискат родителите им. Винаги започваме с разговор, с клипчета, с филмчета – докато детето не е достатъчно спокойно, за да ни се довери“, казва още тя и добавя, че най-предизвикателна е работата им с деца, които са травмирани от предишни посещения при лекари и манипулации, но постепенно успяват да изградят доверие и днес децата идват при тях с усмивка.
Атанас има своя игра-запазена марка:
„Когато ги гледам на ултразвук, предварително питам родителите какво е яло детето през деня и след това им показвам „тук виждам парче пица, там супа топчета, а това да не е мандарина?“.
В професия, в която е много лесно да се почувстваш като Бог и да заемеш властова позиция спрямо пациента си, Наталия и Атанас остават смирени. В навечерието на Възкресение Христово и не само.
„Наскоро изкарах много тежък вирус и трябваше да съм с абокат, за един ден ми беше супер гадно и неприятно, представям си какво им е на нашите пациенти, които са непрекъснато окичени“, споделя Атанас.
„Имаме голяма емпатия към пациентите си и това е което, ни води, а не егоцентричната страна на нещата. Защото нашата работа е с човешката болка и страдание. Пред нас хората са в най-ниското си положение и нямат нужда някой да стои над тях“, допълва го Наталия.
За тях Великден е предимно семеен празник. Повод да се съберат със семейството си, дни, които ги сплотяват и смиряват.
Dr. Oetker е синоним на домашен уют, вкусни печива, сигурност, обич, семейство и щипка носталгия.
От създаването си до момента Dr. Oetker фокусира работата си около "малките" неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в кухнята. Тя е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и жест на грижа за другия. Малко късче любов и внимание, което храни не само тялото, но и душата на любимите хора.
През идните седмици екипът на "Булевард България" u Dr. Oetker ще ви срещнат с 4 светли истории. Няколко "малки" човека с големи дела и значение в живота на други. Хора, които не търсят публичност на всяка цена, а упорито, стъпка по стъпка, се борят за своята кауза. Помагат, подкрепят, образоват. Съвременни будители, които променят чуждите светове към по-добро, вдъхват кураж или просто ни карат да се усмихваме.
Семейният бранд, носещ името на д-р Аугуст Йоткер, е отговорен за единствената по рода си революция в сладкарството, със своя бакпулвер (от немски - "прах за печене"). Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява в домашни условия. Набухвателят за сладкиши на Dr. Oetker е гаранция за приготвянето на апетитни десерти, които събират цялото семейство около масата, от 1891 г. насам.
Разбира се, успехът на марката не приключва с бакпулвера. Следват ваниловата захар, маята, небезизвестният Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалният пудинг за бисквитена торта и други продукти, които свързваме с най-личните, най-топлите и най-уютни моменти у дома.
И при тях малките традиции правят най-светлия християнски празник дом на семейните ценности и обичта. Наталия държи на боядисването на яйцата като задължително боядисва поне едно яйце със здравец и поне няколко нашарени с памук.
„Винаги обикаляме църквата, винаги си взимаме върбови клонки, а на Цветница всяка година ходим в Ловеч при моите родителите, по това време там има голям панаир“, казва Наталия.
Майката на Наталия има голяма книга с рецепти, които не просто не крие, а с радост предоставя, заедно с консултации по приготвянето им. Все пак, не само лекарите дават консултации, особено когато става дума за готвене и приготвяне на сладкиши и печива.
Пътят им често излиза и извън границите на България.
Само преди година и половина двамата заминават на меден месец в Доминиканската република, където избягват след голямата си сватба в Черешовите градини в Панчарево.
„Много ни хареса природата в Доминикана, много ни харесаха и хората. Въпреки че са много бедни, изглеждат истински щастливи, винаги са усмихнати. И сякаш колкото са по-бедни, толкова повече оценяват живота“, казва Наталия.
Миналото лято двамата са били на обиколка в Южна Испания и са минали по пътя на маврите като са прекарали всеки ден в различен град (Гранада, Малага, Севиля пр.), а наскоро са посетили и най-високата гара в Швейцария.
И макар по света да има много красота за виждане и много приключения за изживяване, домът е мястото, на което всеки Великден бабите им приготвят емблематичния за семейството сладкиш Агнес: блат с орехи и белтъци със заливка от жълтък и захар отгоре.
И мястото, на което ги очакват пациентите, които разчитат на тях за големите неща. Зад които винаги стоят привидно малките жестове, които ни правят хора.
