Ако човек прекарва пред телефона си средно около 3 часа на ден, това са почти 50 дни на година.
Или почти два месеца време, прекарано с телефон в ръка.
Използваме ли го пълноценно?
Дигиталните технологии са важна част от живота ни. Но интересният въпрос е помагат ли ни да станем по-щастливи?
Д-р Костадин Кушлев се занимава точно с тази тема: щастието, технологиите и социалните аспекти на психологията.
Роден в един от най-красивите ни родопски градове – Мадан. Завършил природо-математическата гимназия в Смолян, Костадин продължава следването си в Reed College в Орегон, където учи психология, а по-късно защитава и докторантура във Ванкувър.
Днес живее в Джорджтаун във Вашингтон и преподава в едноименния университет.
По думите му е важно не само какво правим, когато сме пред екрана, а и какво правим с времето, което ни остава извън него.
„Разбира се, телефоните ни позволяват да сме по-свързани със семейството си и приятелите си. Но трябва да контролираме тяхната употреба“, изтъква той.
Говорим си с д-р Кушлев в рамките на специалния проект на Булевард България и Yettel “Изключи телефона, включи Коледа“, с който телекомът ни напомня да ползваме дигиталните устройства разумно, особено по време на семейните празници. Защото „Истинското общуване започва, когато оставим телефона“
Даваме ли си сметка колко голяма промяна преживя поколението, родено през 80-те и 90-те години на миналия век?
„Когато израствах в България, майка ми работеше в Гърция и по онова време можехме да се чуваме веднъж в седмицата и то за много кратко. Не е лесно за едно 13-годишно дете да чува гласа на майка си за 10 минути един път в седмицата. Ако тогава имаше мобилни телефони и мобилен интернет, щяхме да имаме възможност да си говорим всяка вечер. В този смисъл, телефоните подобряват живота ни, защото ако има нещо, което науката е установила – то е, че тайната на щастието се крие в социалните връзки. Без значение дали човек е интроверт или екстраверт – социалните връзки са важни за всички“, коментира Д-р Кушлев.
Ситуацията обаче има две страни. Ако ползвахме телефоните си единствено за да си говорим с близки и приятели, те щяха да са 100% полезни за нас. Реалността сочи обаче, че през повечето време, което прекарваме пред екрана, гледаме видеа, ровим се в социалните мрежи и практикуваме т.нар. „doomscrolling“ (от английски език – „безкрайно превъртане“).
Това е тенденцията да прекарваме продължително време в четене на негативни и тревожни новини, което просто не можем да спрем, въпреки депресиращото им съдържание.
„Много от приложенията са направени така, че да ни увличат да продължаваме до безкрай. Компаниите трябва да позволяват на потребителите да използват настройки, които да намаляват времето, което прекарват в самите приложения“, казва още д-р Кушлев.
Той дава пример с една проста идея - фийдът с публикации в социалните мрежи да има край.
Защо телефоните станаха най-добрият приятел на човека?
Разбира се, защото са лесни за пренасяне, удобни компютри. Но втората голяма причина са социалните мрежи.
„Телефоните ни позволиха да сме с тях по всяко време. Те ни помогнаха да сме по-ефикасни, дадоха ни време, което преди губехме в чакане по опашки. Пример за това е мобилното банкиране", казва д-р Кушлев.
През телефона си психологът научава нови неща от сферите, които го вълнуват: слуша подкасти, гледа видеа в YouTube, харесва true crime жанра, изучава предисторията на „Дюн“ и др.
„Въпросът е обаче какво правим с това добавено време, как го използваме“, коментира той.
Психологът разказва за проучване, което е провел наскоро с колегите и студентите си. Обособили са две групи хора и са им дали адрес. Едната група трябвало да го намери с помощта на телефоните си. Другата група остава без устройства и съответно не може да се консултира с Google Maps или друго подобно приложение.
Онези, които са използвали устройствата си, за да намерят адреса, се справили с 30% по-бързо: открили мястото за 13 минути, в сравнение с 16 минути за контролната група, която не използвала телефон.
След експеримента се оказало, че макар и с 3 минути по-бавно, онези, които разпитвали непознати хора, за да намерят адреса, са се чувствали по-социално свързани и изпитвали по-високо чувство на принадлежност към обществото, в което живеят.
Самият Костадин Кушлев също има подобен опит:
„Веднъж попаднах на Уолстрийт и нямах телефон в себе си. Всички там се разхождат, облечени с костюми, изглеждат много заети, бързат ужасно и създават впечатлението, че са недружелюбни и неприветливи. Все пак, събрах смелост и попитах един бързащ човек с костюм дали знае къде се намира сградата, която търсех, и той ме упъти с готовност и усмивка. Цялата ситуация се трансформира и установих, че съм си създал погрешна представа за тези хора“, разказва той.
Свръхдигитализацията създава неправилното впечатление, че нямаме нужда да общуваме с хора, които не са ни приятели или близки. А това е нормално човешко поведение.
Телефоните са незаменими помощници в света ни тук и сега.
Но ключово е умението да разпознаваме кога ги ползваме за нещо полезно, смислено или забавно и кога убиваме с тях безценното време, което същите тези устройства са ни спестили.
Що се отнася до празниците, в които сядаме на маса със семейството си, ходим на гости или посрещаме приятели у дома, не трябва да забравяме колко е важно да се фокусираме върху вниманието към другите.
Ако си мислите, че можете да следите важен разговор, докато преглеждате нотификациите си в Messenger, помислете пак.
„Само 2% от хората могат наистина да практикуват т.нар. мултитаскинг. Повечето хора, които правят няколко неща едновременно, първо обръщат внимание на едното нещо и едва след това – на другото. Вниманието не се разпределя равномерно и не се дава едновременно. Проблемът е, че всеки момент, в който се прехвърляш от една задача на друга, поглъща време. Смятаме, че слушаме събеседника си докато поглеждаме какво ни е писал някой в Messenger, но това не е точно така. Мултитаскингът не е естествено умение“, подчертава той.
Затова телефонът няма място на масата с приятели и близки, освен ако не се налага да се обадиш на някого.
В друго проучване, което са провели в университета, са организирали експериментална вечеря между приятели. Половината от присъстващите заключили телефоните си в кутия на масата, а другата половина можели да ги ползват свободно.
Записали вечерята на видео и след като го изгледали, установили, че дори онези, които държат устройствата пред себе си, не ги ползват активно.
И все пак, хората, чиито телефони са били в кутията, казали, че са по-удовлетворени от времето, прекарано с приятелите им.
„Ужасните картинки, които виждаме онлайн, на които всеки е забил глава в телефона си, неспособен да общува с другите, всъщност не отразяват действителността“, казва психологът.
Ключово е ние да сме господари на устройствата си, защото тогава те ни правят по-щастливи.
Минусите на честото проверяване на нотификациите, които излизат на телефоните ни, са освен неприятното усещане, което оставяме у събеседниците си, и отклоняването на вниманието, от което комуникацията страда съществено.
Затова ограничаването на постоянно включените известия е един добър съвет, от който можем да се възползваме, за да не се разсейваме непрекъснато.
Контролът е в наши ръце.
Деца, тийнейджъри и телефони
Децата се сблъскват със същите механизми на „закачане“ към телефона, с които и възрастните.
Но тъй като предният дял на мозъка при децата още не е напълно развит, при тях не можем да очакваме, че ще умеят да контролират сами времето, което прекарват пред екрана.
„Би било по-добре децата да нямат телефони и да са фокусирани върху това, което учат, или да играят. Но вече сме в такава ситуация, че ако лишим едно дете от телефон, докато всичките му приятели имат такъв, не му правим услуга. Това разбира се не значи, че телефоните го правят по-щастливо“, казва Д-р Кушлев.
Употребата на телефони от тийнейджъри също носи някои специфики, свързани със способността на социалните мрежи да провокират сравняване с другите.
И то по начин, който не е задължително добър за нас.
Как можем да излезем от „капана“ на вечния стремеж към идеални образи? Един вариант е по-често да разглеждаме снимките, които правим с телефона си.
Понякога се подсещаме, че и ние изглеждаме добре, и ние пътуваме, и ние сме се забавлявали.
Това засилва благодарността, която е неделим елемент от чувството за удовлетвореност и щастие.
„Не можем по никакъв начин да отречем позитивната страна на телефоните при тийнейджърите. Благодарение на тях те могат да се свързват с други младежи, да намерят решение на специфичен проблем, да открият общност, с която споделят общи възгледи, принципи или проблеми. Общност, към която да принадлежат“, казва психологът.
Например, младежи със заболявания, със затруднения в училище, с пречки в общуването, жертви на тормоз и др. могат да се свържат с организации, които да ги подкрепят и да им помогнат. Откритият свят на дигиталното общуване направи възможно свързването на хора, обединени от общ признак, които не биха се намерили извън глобалната мрежа, във физическия свят.
Някои от негативните ефекти на този тип дистанционно общуване се оказват ограничени именно във времето на Covid-пандемията, когато голяма част от извънекранните занимания навлязоха в забранена зона.
„Във време, в което възможностите ни за живо общуване бяха силно лимитирани, мобилните устройства заеха ролята на свързващ елемент и успешно замениха някои неща, които не можехме да правим на живо“, казва психологът.
„И все пак - когато имаме възможността да контактуваме с другите на живо, е добре да го правим, защото това ни прави по-щастливи“, допълва още той
Самият той познава позитивната страна на мобилния интернет добре: например увереността, която телефонът в джоба ти дава, когато посещаваш нови места.
„Днес можеш да отидеш, където си поискаш. Да те остави таксито и без да се притесняваш да видиш къде са добрите ресторанти, къде правят най-хубавото кафе. Можеш да се движиш спонтанно и да не мислиш как ще се върнеш. Преди всичко трябваше да е много по-организирано и планирано“.
Ако вземем пример от Костадин Кушлев и с някои промени в настройките на телефона си го превърнем в наш съюзник, помощник и истински приятел, негативните ефекти могат да бъдат туширани.
И на празниците да седнем със семейството си, за да изживеем тези моменти в цялата им пълнота.Без да поглеждаме телефона на всеки две минути, но и без да се налага да се лишаваме от безценните му качества.
Можем ли да сложим край на смартфон детството?
Робърт Уолдингер и най-дългото изследване на земното щастие
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
