Проваленият избор на председател на парламента направи впечатление заради две изненадващи политически действия:
- 67 от 69 членове на ПГ на ГЕРБ отказаха да гласуват при вота за кандидата на "Възраждане" Петър Петров, като само двама души дадоха глас "против" - жест от страна на Борисов към партията на Костадин Костадинов;
- 11 от 11 членове на "Има такъв народ" гласуваха "За" кандидата на ГЕРБ Росен Желязков и се оказаха единствената партия извън неговата, която го подкрепи.
От трибуната на парламента Тошко Йорданов аргументира този вот с традицията в българското Народно събрание първата по големина парламентарна група да получи и председателското място.
Същата теза защитава и Слави Трифонов в публикация във Facebook, в която заявява, че отказът да се гласува за Росен Желязков е "цирк заради едни хора, за които няма правила, няма етика, няма морал, няма логика".
Трифонов заявява, че "от трийсет години има логика в българския парламент, че най-голямата партия, спечелила най-много гласове, излъчва председател на парламента".
Той твърди, че през 2021 г. лично се възпротивил на предложение на Кирил Петков при победата на ПП на изборите за издигане на лидера на БСП Корнелия Нинова за председател на парламента - тогава Никола Минчев беше избран начело на 47 НС на 3 декември 2021 г.
Това, което и Трифонов, и Йорданов пропускат да си спомнят, е тяхната собствена практика в 45 Народно събрание - първият парламент, в което ИТН имаше представителство като втора по големина група след ГЕРБ.
И двамата споменават името на Ива Митева (която вече не е част от ИТН) само като техен кандидат за председател в събранието, в което партията вече беше спечелила изборите - юли 2021.
Но това не е първият път, в който Митева оглавява парламента.
На 15 април 2021 г. Ива Митева беше предложена от "Има такъв народ" въпреки изричната воля на по-голямата сила ГЕРБ да номинира Цвета Караянчева за нов мандат начело на парламента.
- Ива Митева получава 163 гласа "За" при 75 въздържали се от ГЕРБ.
- Цвета Караянчева получава само гласовете на ГЕРБ, като всички останали гласуват "против" нейната кандидатура.
Към онзи момент разликата между първите две партии е 24 мандата в полза на ГЕРБ спрямо ИТН.
"Уважаеми колеги, знаете, че дългогодишна парламентарна практика е най-голямата по брой политическа сила, представена в Народното събрание, да излъчи председател. Вече тя бе веднъж нарушена през 2013 г. и онзи парламент беше краткосрочен. Аз моля все пак да загърбим политическите си пристрастия и да следваме парламентарната традиция", казва тогава Десислава Атанасова, която представя кандидатурата на ГЕРБ.
След нея Тошко Йорданов обаче номинира Ива Митева, като призовава да се направи сравнение между нея и "прекрасната кърджалийска представителка".
Интересът на ИТН да оглави 45 Народно събрание тогава просто съвпадна с всеобщата неприязън на останалите партии към стила, който Цвета Караянчева и ГЕРБ бяха наложили в предходния парламент. Нито хората на Трифонов, нито друг от останалите сили в залата не прави забележки за това какво би трябвало да повелява парламентарната традиция.
Днес председателят на ИТН вече е убеден, че автоматичният избор на кандидата на първата сила е "уважение към избирателите".
"А циркът за избиране на председател в миналия и сегашния парламент, този цирк е толкова унизителен и толкова показателен за психическото и моралното състояние на някои хора, че е пълна демонстрация на глупостта, безотговорността и липсата на всякакъв морал... ИТН е част от 49-ия парламент и ще прави абсолютно всичко възможно да работи в услуга на суверена. Умно, спокойно, конструктивно и отговорно, това е единствения начин да си вършим добре работата. Единственият", казва още той.
Правилото, че най-големият предлага председател на Народното събрание, винаги е подлагано на тест в онези парламенти, в които няма ясно изразено управленско мнозинство.
Такъв беше случаят през 2013 г., когато гласовете на ГЕРБ и "Атака" бяха абсолютно изравнени с тези на БСП и ДПС, а "златният пръст" на Волен Сидеров помагаше за кворума и за избора на кабинета "Орешарски". За председател на парламента тогава беше избран Михаил Миков - член на втората, а не първата политическа сила.
Същият сценарий се повтори с Ива Митева в 45-то Народно събрание. Тя остана начело на следващия кратък парламент, когато ИТН вече беше първа сила.
Вариантът Корнелия Нинова да стане председател на парламента, въпреки че не е спечелила изборите, беше лансиран за първи път през 2017 г., а не през 2021 г. - и то от Бойко Борисов.
Само след няколко месеца предстоеше първото българско Европредседателство, а ГЕРБ искаше да ангажира най-голямата опозиционна партия БСП в управлението, за да не се стига до вътрешни сътресения по време на подготовката.
Тогава Нинова отказа варианта за участие в необявена голяма коалиция (в парламента нямаше да остане никой, който да опонира на ГЕРБ).
В края на 2021 г. тя отричаше името ѝ да е спрягано за председател на 47 Народно събрание. Но възможността да поеме тази роля също имаше контекст - в двете седмици между изборите и свикването на парламента ПП вече имаха готова коалиционна формула и вече бяха провели преговорите за обща програма с БСП, ДБ и ИТН.
Оставаше отворено разпределението на позициите в изпълнителната власт - именно там Нинова имаше по-голям интерес да влезе като вицепремиер и министър на икономиката и индустрията.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
