Даниел Лорер: Варненският кмет е като Елвис Пресли - мислят го за жив, но никой не го е виждал

Трябваше да стане министър на външните работи, но оглави чисто новото министерство на иновациите и растежа в редовното правителство на Кирил Петков. В момента е кандидат-депутат от Варна и Търговище.

Името на Даниел Лорер се чу за първи път в политически контекст през 2013 г. Тогава Даниел Лорер стана съветник на министъра за електронно управление в служебното правителство на Марин Райков. Ако сте забравили този факт - Роман Василев беше назначен за министър без портфейл на този пост.

През 2021 г. Лорер зае публична позиция като съветник на Кирил Петков - по това време министър на икономиката в служебното правителство Стефан Янев. Лорер оглави и Комисията по прозрачност в Министерството на икономиката.

Завършил е информатика и бизнес управление в университета Тел Авив. Роден е в София през 1976 г. година, но през по-голямата част в последните 15 години живее във Варна, откъдето е съпругата му Виолета.

Виолета Лорер е два пъти служебен зам.-министър на финансите по време на мандата на Асен Василев - през 2013 и 2021 г.

Изглежда, че само Израел може да се конкурира с България по брой на парламентарните избори в последните години - на 1 ноември при тях ще се гласува за пети път за по-малко от 4 години. По какво си приличат двете държави и в какво се различават?

Лично на мен ми се струва, че скандинавският модел на управление е по-стабилен и би трябвало да работи по-добре за една демокрация, особено в ЕС. Там правителствата също “падат и стават”, но това се случва в рамките на един и същи парламент - нещо, което за българската парламентарна култура би било новост.

Ние не сме свикнали в рамките на един парламент да може да има различни групи от хора, които да се комбинират според интересите на държавата в дадения момент. За самата политика и политическа динамика четири години са много време и за четири години дневният ред на държавата може да се промени многократно.

Например - с войната в Украйна. Допреди войната основната тема на обществото беше Covid, тоест здравеопазване. По тази тема би могло да има, в една скандинавска ситуация, коалиция от политически партии, които искат да работят за по-добро здравеопазване и това да им е приоритет номер 1. В момента, в който се смени политическата ситуация, и настъпи война, е много възможно тази коалиция вече да не е ефективна. Тогава правителството пада и се прави друга коалиция от сили, които искат страната - в техните случаи - да се присъедини към НАТО, да подсили армията си, да окаже помощ на воюващата страна и т.н.

Когато свърши войната, това отпада, прави се друга формация, която се грижи за икономическо възстановяване и то без извънредни избори, защото всеки един нов избор, извън графика от четири години, е голямо сътресение за държавата, особено в нашия южняшки контекст.

Всеки едни избори и всяко едно ново правителство - с нов парламент, предизвиква неминуема чистка на администрацията, което отнема огромна енергия. Назначаването на изцяло нови хора, които да поемат старата работа, неизбежно върви със загубата на институционална памет, особено когато се прави с голямата метла. Често това е свързано и с подемането на нови политики, които могат да са много краткосрочни, тъй като след броени месеци ще има ново правителство.

Успя ли това служебно правителство да мине с голямата метла, така че да заличи работа за седем-осем месеца?

За съжаление, въпреки първоначалните сигнали, които то предоставяше, за умереност и приемственост, важни за движението на държавата напред, се оказа, че дневният ред е различен. Видяхме смени на кадри, които бяха назначени, от също служебно правителство на Румен Радев, миналата година - хората, които работеха и показаха, че наистина имат интерес към държавата.

Между новите назначения, изненадващо, сега намираме и стари кадри на ГЕРБ.

За мен е загадка защо трябваше да бъдат сменени шефове на агенции, ако служебното правителство има толкова кратък хоризонт на действие.

Политически как изглежда това?

Това означава подготовка за по-дълго управление. Освен Националната агенция по приходи, следващата агенция (НАП), с осъществени смени отгоре до долу, беше Агенцията по труда, която в известен смисъл е “силова агенция”. Тя позволява на държавата да контролира, чрез кодекса на труда, всички компании в страната. Това дълбоко подменяне на кадри също е индикатор, че онзи, който го прави, има за цел да управлява по-дълго.

Имате ли нещо по-конкретно предвид - напр. тип "мачкане" на бизнеса през кодекса на труда?

През годините на десетилетието, управлявано от ГЕРБ, това бе стандартна практика. И трудовите агенции, и НАП, и други бяха използвани за притискане на бизнеса - да изпълнява определени задачи или да не изпълнява, или да се отчита. И когато тези агенции се сменят от едно служебно правителство, това е изключително тревожно, защото липсва обяснение кое го налага.

Когато ние правехме промени в администрацията при първото служебно правителство, те бяха много фокусирани и най-вече защото там имаше големи наслоявания от времето на ГЕРБ. В момента тях ги няма и всички трябва да си зададем въпроса какво има предвид президентството с всичко това.

Когато падахте от власт имаше огромна енергия на площада в подкрепа на председателя на парламента, на току-що сваления председател. Има ли я още, според вас, като критична маса, която е достатъчно ангажирана, или се изпусна под една или друга форма?

Опозицията тогава ни изпрати знак, а със свалянето на председателя, тя ни изпрати още един знак - ние отказахме да приемем тези знаци и затова престанахме да бъдем на власт. Хората го оцениха, но сега ежедневните проблеми, за съжаление, им създават съвсем различна емоционална координатна система.

Тоест, хората имат други грижи в момента?

На хората им се създават други грижи и те постепенно забравят не само свалянето на правителството, а и причината изобщо това правителство да го има.

А “създават” или “внушават”? Реално ли ги има или по-скоро биват плашени?

Определено се насажда страх и то по теми, които гражданите нито има нужда да са специалисти, нито има нужда да бъдат плашени, тъй като решенията ще се намерят така или иначе.

Когато обикаляте из страната едни и същи въпроси ли чувате?

Да. Основният страх на хората в момента е от инфлацията, която засегна целия континент.

От една страна Кирил Петков изгони седемдесет руски дипломати и с това направи доста смел политически ход, който не е типичен за българската политика, особено в последните години, когато давахме на американците, давахме на руснаците и така балансирахме. В предизборната кампания обаче, вие не само, че решихте да използвате това действие, но и отидохте в друга посока.

Ако мога да обобщя модела от последните години управление на ГЕРБ, той беше "Даваме на Русия, даваме на САЩ и си взимаме каквото си е наше тук при нас", и, ако ни хванат, казваме „Извинявайте, другия път ще внимаваме“. Купувахме си послушание пред Европа, изпращайки евродепутати, които да гласуват с нашите парламентарни групи, каквото им кажат, и така си осигурявахме спокойствие.

Цената, която платихме, беше изключително забавеното развитие на България. Индикатор за това е къде е Румъния в момента. Едно време ни беше страх да минем през Румъния, за да не ни откраднат храната от колите, сега румънците започват да гледат на нас като на второкласни европейци, защото се бавим толкова много с основните реформи. В Румъния правосъдната реформа е далеч напред, те “родиха” Лаура Кьовеши, която се превърна в легенда с това, че успя да раздаде правосъдие за корупция по високите етажи на румънската власт и стана първият европрокурор.

Вие обаче ползвате друга риторика в кампанията - говорихте за пенсиите и за детските. Защо направихте този избор?

Нашата позиция не се е променила,- нито по отношение на корупцията, нито по отношение на геополитическите теми. Но по време на инфлация хората трябва да знаят какво планират партиите в социалната сфера - как ще ги подкрепим в този момент, това е най-важното.

Това, което установихме през месецити в управлението, е, че за съжаление, през годините българският избирател е оставен в ръцете на много силна, много постоянна и много напоителна антиевропейска пропаганда.

В резултат на което, ние се оказахме в държава, в която и подкрепата за Путин, и за политиките на Русия по отношение на Украйна, бяха феноменални и далеч над всичко, което се виждаше в цяла Европа, дори и спрямо Унгария, която подобно на нас има специални сделки с Русия и се радва на специални блага.

Така че общественото мнение у нас беше много далеч от европейския консенсус. “Продължаваме промяната” бяхме много ясни, докато управляваме, че войната си е война и помощта за Украйна трябва да е абсолютно еднозначна. По отношение на самите руски “дипломати“, които изгонихме, това стана след доклада на ДАНС и след като получихме определени индикации, че въпросните дипломати са се опитвали да вербуват и български депутати.

Няма съмнение, че в последните години руската държава е изхарчила в Европа ужасно много пари за политически формации ...

Преди дни излязоха данни на американското разузнаване, говорим за около 300 милиона долара, изхарчени от Русия в Европа и още на следващия ден всички италиански политици започнаха един през друг да се оправдават пред пресата, че видите ли, точно те не са вземали и точно те не са съборили правителството на Марио Драги преди около месец. Предполагам, че същият катарзис ще претърпят и във Франция, и в Германия.

Вие сте водач на листа в един град, който може да се каже, че е меката на подобен тип движения - близки до Русия.

Така е. Много от тях се раждат във Варна и отсъствието на руско консулство от няколко месеца насам се надявам да допринесе да не се случват в бъдеще.

Вашата преценка като кандидат-депутат от града - те реално представителство ли имат или това е по-скоро някакво напомпване, какво е впечатлението ви от работата на терен?

Разбира се, че има напомпване, което беше генерирано преди всичко от Covid кризата. Тази протестна нагласа преля в протестите срещу всичко останало – протест към инфлация, към високите цени, протест към наричането на Русия “агресор” - много голяма част от българите се чувстват по този начин. И това е емоция, която всеки един политик трябва да разбира и да уважава, защото тя е изключително широко представителна за обществото. Това не са отделни индивиди и не са малцинства, напротив. Всъщност войната в Украйна ги извади на показ.

Да, но тя - войната, раздели и хората в Русия – тези на Путин и тези на Пушкин.

Ние си обичаме Пушкин, но е време Путин да си отиде, за да не забравяме изцяло кой е Пушкин.Всъщност, тази война ще създаде колосални проблеми не само на Украйна и света, а и на самата Русия. До степен, до която икономиката ѝ ще се върне в 80-те години.

Вие не сте от Варна?

Аз съм много “по-зле” от това - аз съм женен за варненка. (смее се)

Как е там кампанията? В крайна сметка би трябвало да е лесно след толкова години кмет, който е известен с това, че отсъства от града и се появява само на някоя снимка.

Да. Той е като Елвис Пресли. Много хора вярват, че е жив, но никой не го е виждал в последно време.

Тоест, кампанията ви би трябвало да е лесна? Помагат ви и теми като ‘’Дълбачката“… (бел. р. удълбочаването на Варненското езеро по непрозрачен договор, даден без конкурс на руска фирма)

Ние постоянно напомняме за тези теми. Много от тях са свързани със самата община. Тоест, дори да спечелим изборите сега, за съжаление, това няма да реши всички проблеми на Варна, тъй като част от нещата зависят от местните избори догодина. Истината е, че този кмет е изключително силно идентифицируем с партията си майка - ГЕРБ. Така че ние не спираме да посочваме всички зулуми, които са се случили във Варна години наред.

Споменахте „Дълбачката“, също прословутия фекален канал от Аспарухово, който се къса отново и отново и месеци наред беше оставен да храни флората и фауната в Черно море. Обясняваше се, че рибите са там защото им е топло и хубаво и водораслите цъфтят сезонно.

И новото Кръгово в града, което всъщност е елипсовидно и е наклонено. То е туристическа забележителност, на която аз често водя мои приятели, които не са идвали отдавна във Варна, за да го видят като инженерен поглед.

Ние поставяме всички тези въпроси, общината мълчи. За късмет, имахме областен управител във Варна от “Продължаваме промяната”, който се оказа изключително активен. Той не само успя да вдигне на крака украинския център за бежанци, където дойде първата вълна бежанци – между другото това беше изключително силен контрапункт на всички отрицателни емоции, които виждаме да се изливат в публичното пространство по отношение на бежанците. В първите седмици, когато те пристигаха, в Спортната зала във Варна събрахме тонове дарения. Буквално складовете преливаха и в един момент трябваше да кажем на хората да спрат, защото нямаше повече място и нужда, но наистина българите откликнаха изключително сърдечно и това е важно да се каже.

Да, после освободи от колите и емблематичната за града „Алея първа“… Защо тогава не го направихте него водач на листите?

"Алея първа” наистина беше знаков момент. 

Професионализмът в политиката се изгражда, така че с времето, ще има достатъчно политическо пространство за всички онези, които в момента се развиват, да се изявят, ако наистина искат да го правят достатъчно дълго. Един от уроците, които научихме е, че политиката е дълъг маратон. Много дълъг маратон.

Вие май се готвехте за по-къс?

Ние се надявахме - доста наивно от сегашна гледна точка, че решаването на проблемите с правовата държава, които са основната пречка в нашето развитие, може да стане по-лесно. И това го отчитаме като грешка. Защото системата се е окопала на много нива, тя се е окопала и законово, тоест създадени са много правила, които да управляват всичките неправди, извършени през годините.

Пак по време на голямата криза, която свали правителството, излезе темата за Payhawk, българския еднорог, дори имахте парламентарен спор по въпроса с Радослав Чолаков от ГЕРБ. Сега по-лесно ли е, след вашето управление, да има още един еднорог и въобще какво се случи?

Не бих си приписал заслугата нито за първия еднорог, нито за следващите, но случката беше наистина показателна за това, което говорим между стара политика и нова политика. Старата - в лицето на ГЕРБ, не разбира новата икономика и изказванията на г-н Чолаков бяха ярък пример, че те всъщност нямат никаква идея как функционира тази икономика и защо е толкова важна за България.

Ако нещо сме постигнали през тези шест месеца, е поне “еднорозите” да станат популярно понятие.

За мен това е изключително важно, защото в годините на прехода социалният модел, който виждаха младите за успех, беше да си мутра. За младите беше cool да си мутра - да носиш ланци, да биеш хората, да слушаш чалга и да направиш пари от някакви далавери. С този модел израснаха много деца през 90-те години. И за съжаление, част от тях се опитаха да станат точно това.

Еднорозите трябва да вкарат нов социален модел за подражание. Че е добре да си инженер, че е добре да си направиш компания, че в крайна сметка можеш да направиш пари и да си успешен в целия свят с честен труд от България. Това е най-важното послание и се надявам г-н Чолаков да го разбере и той.

Кога например инвеститор като Google, който всъщност избра Гърция, но кога такъв тип инвестиция би дошла в България?

Всеки инвеститор гледа не само икономиката на съответната страна, но и политическия риск. И ако политическата система е нестабилна и има голямо усещане за корупция - както ние традиционно сме на дъното на всички листи по корупция в Европа - това си има висока цена.

Много пъти за инвеститорите тази цена не е оправдана и те избират друго място, въпреки че има по-високи данъци, повече осигуровки и каквото и друго да било.

Но по отношение на големите гиганти, това тях по-малко ги притеснява, тъй като да рекетираш Google не е толкова лесно, колкото да рекетираш малка семейна фирма от Бавария. За сметка на това обаче, те са изключително комерсиално настроени и обикновено избират да инвестират в страна, която е готова да направи голяма поръчка към тях като компания, за да могат те да обяснят на акционерите си защо инвестираме в това малко място като България или Гърция.

Докато при един производител на коли това прави смисъл, защото ние имаме добри цени на ток, добри цени на работна ръка, добра автоматизация, доста пътища и т.н. И там производственият цикъл е различен, има смисъл да го правиш в България.

По отношение на IT компаниите, особено на най-големите, създаването на центрове обикновено се обезпечава с голяма държавна поръчка и няма никакво съмнение, че колегите от Гърция са направили такава към Microsoft, за да се случи такава огромна инвестиция.

В България ние все още не сме готови на електронизация от подобен мащаб, която да управлява нещо подобно, но имахме много срещи и продължаваме да търсим къде е магическата точка, където нашите интереси за дигитално правителство и техните бизнес интереси ще се съчетаят така, че да видим мащабна инвестиция и от тях.

Как си представяте вашите избиратели - защото, от една страна, с лекота говорите за тези големи инвестиции, IT бранша, в който и вие имате опит, от друга страна, в кампанията вие акцентирате на пенсиите. Имате ли ваша лична визия извън тази, която социологията ви казва?

“Продължаваме Промяната” е нова партия. Ние сме едва на втори избори, което означава, че все още търсим онези, които винаги ще са за промяната, както едно време си имаше ядро БСП, ядро СДС, ядро ГЕРБ и т.н.

За момента нашите избиратели са преобладаващо хора в пенсионна възраст, по очевидни причини, ние просто се сетихме за тях, за първи път от толкова време. Никой не им беше обръщал внимание. Те са изключително щастливи не само, че вдигнахме пенсиите и че въобще някакъв по-достоен живот може да им се предлага тук.

От друга страна, обаче, човекът от Payhawk-a излезе да ви защити медийно …

Другото нещо, което се вижда в очите на тези пенсионери, е надеждата - не за техните деца, а за техните внуци. Че те ще се върнат в България, ще могат да останат в България и ще имат нещо, което да правят докато са тук, защото сега едни млади хора са взели юздите и тази връзка между прародители и внуци е изключително крехка. Някои от тези внуци са във възраст за гласуване, други не, но там също започваме да се прокрадваме в съзнанието на избирателите, на най-младите.

50 хиляди гласа имахте от чужбина, само ДПС, по разбираеми причини, спечели повече на последните избори. Таргетирате ли тези гласоподаватели в чужбина?

Искаше ми се много повече българи от чужбина да гласуват, защото и в редиците на Промяната има доста хора, които са се върнали в България, точно с тази мисия, и ние се чувстваме естествено свързани с българските общности по цял свят.

Другото нещо, с което често се спекулира, е връщането на българите от чужбина тук. Повечето от тях не са тук, защото нещо не им е било наред и те са си тръгнали. Много вероятно е те да са последните, които ще се завърнат. Чак когато си оправим държавата достатъчно - за българите в България, тези от чужбина ще си кажат „Брей! То вече там става за живот. Има възможност за работа, за туризъм, за пенсиониране, така както аз съм свикнал да е в Германия, в САЩ. Я да се върна!“.

Но те един път са ни обидени, втори път - стандартът им вече им е различен, така че ще се иска много здрава работа, за да се върнат. От друга страна, са търпели и много разочарования – Слави, патриоти…

Съжалявате ли, че не станахте външен министър? Имаше такъв план в началото.
Имаше, да. Но след това се пренаредиха приоритетите. Никога не е късно, тепърва предстоят развития в политическия живот.

Еврозоната възможна ли е от 1-ви януари 2024?

Задължително ще работим за това. Има различни начини, по които това може да се случи. Прословутият национален план за еврото също абсолютно ненужно стана тема на спор между политическите партии - например между нас и Има такъв народ, които на хартия бяха “за” еврото, но решиха да политизират дори техническия план как точно ще го направим. Въпросният план казва, че ние можем да влезем от раз. Можем обаче да влезем постепенно, с дублиране на валутите за известно време, което е по-плавният вариант, и вероятно ще се движим в тази посока, защото губенето на политически момент със служебни правителства забавя процеса.

Създаде се един университет за изкуствен интелект, с двигател Мартин Вечев. Основателите на SiteGround казаха, че ще инвестират 100 милиона лева през следващите години в образование – медицина и здравеопазване. Общото между двете неща е, че се оказа, че в последните 10 или повече години има като нулеви години за компетентността на едни хора, които в същото време бизнесът ги иска.
Възможно ли е това изгубено поколение, да ги наречем, на България да бъде компенсирано в следващите години?

Образованието и атестацията на учебни заведения, както и това преподаватели как измерват нивото на образованието, са изключително болезнени теми и въпроси. Ние отново сме на дъното на всички класации и за съжаление всички наши първоначални опити да започнем някаква промяна, заедно с академичния състав, как те да се атестират по световни стандарти, така че тяхната работа да се мери в научни разработки и преподаване и да се възнаграждава съответно, срещна огромен отпор, автоматично.

Точно както в здравната система въведохме електронната рецепта. Веднага щом падна правителството, те казаха, че това е потъпкване на човешките права на всеки лекар да издава хартиени рецепти и задължително трябва да се върнем на това. По същия начин повечето академични институции у нас се съпротивляват на въвеждането на световния модел за мерене на постижения, защото има хора, които са много далеч от истината.

Тук там има известни балони с отлични резултати, но те са по-скоро продукт на индивидуалния ръководител на катедрата или на института, който има амбиции, отколкото резултат от цялостната държавна политика, затова е изключително трудно и ще има голяма съпротива от българския академичен състав.

INSAIT, институтът за изкуствен интелект, е опит за късо съединение на тази верига. Като идеята е следната: вместо да имаме просто още една степен по компютърни науки, нека да направим степен по компютърни науки, която да е наистина на световно ниво от самото начало – да е платена по подобаващ начин, преподавателите да са на глобално ниво, студентите да са не само от България, но от цял свят и наистина на това ниво, и науката, която генерираме като докторанти, магистри и т.н. - на световно ниво.

Когато това колело се задвижи, изведнъж България ще светне на картата като държава, която произвежда кадри по компютърни науки, изкуствен интелект, също като Швейцария.