Обяснено: Защо Microsoft избра Гърция, а не България

На 5 октомври Microsoft обяви, че ще инвестира близо 1 милиард долара в Гърция за изграждане на център за данни и инфраструктура за облачни услуги. Това ще е един от първите подобни центрове в Европа и в него ще се съхраняват и управляват данните за изчислителните облаци (cloud computing). До 2025 ще бъдат обучени около 100 хиляди души за работа с дигитални технологии, а това ще подпомогне гражданите, управляващите, бизнеса и цялата икономика.

Защо обаче американският технологичен гигант избра южната ни съседка, а не България?

Всъщност, няма информация, че страната ни е била вариант за програмата „GR for Growth“ на Microsoft. Всяка компания проучва региона, когато прави определена инвестиция, и няма как това да не се е случило и с България.

"Не знаем какви са били условията на Microsoft – каква среда са търсели за инвестицията си, както и дали България е била в списъка им. Но такъв тип събития отварят въпроса какво е необходимо на страната ни, за да бъде на световната инвестиционна карта. Моето разбиране е, че всяка една такава инвестиция легитимира една държава и сигнализира за качеството на IT средата ѝ", сподели пред "Булевард България" Саша Безуханова. Тя изгради дългогодишна управленска кариера в HP, включително на поста генерален директор за България, и изигра водеща роля за привличането на стратегическата инвестиция на HP за изграждане на Глобален център за отдалечени услуги. Освен това ръководеше дейността на компанията в направление „Публичен сектор“ за Централна и Източна Европа.

"Подобна инвестиция е продукт на анализ на политическия климат, на бизнеса, на административните правила за развитие на дългосрочен тип бизнес начинания. Основен показател за големите корпорации е и наличието на висококвалифицирани специалисти", добави основателката на платформата MOVE.BG.

Според Саша Безуханова, България има нужда от локален бизнес модел – правителството да подкрепя стартъпи и от нашата страна да порастват корпорации, които да изнасят знания и ноу-хау, да допринасят за бранда „България“, а големите печалби да остават вътре в държавата. "Нужни са ни инвестиции от бутиков тип – например лаборатории на чуждестранни корпорации, които да развиват техника за бъдещето. Необходима е проактивна инвестиционна политика. Манталитетът, че сме реципиенти на чуждестранни инвестиции, трябва да се промени", каза тя.

Добромир Иванов е председател на BESCO, който ръководи неправителствената организация, свързваща стартъпи, инвеститори, правителство, институции и други заинтересовани страни относно иновациите. Според него - изборът на Microsoft е „шамар“, който ни показва къде са проблемите в България.

„Това, че от тяхна страна явно не сме били сериозна опция, изглежда като че ли ние, като държава, не сме се интересували особено много от случващото се. Това показва, че сме много далеч от това страната ни да е „Силициева долина на Балканите“ и т.н и че нещо тук е много нередно“, пише той в своя Facebook профил.

Президентът на Microsoft Брад Смит обяви, че това е най-голямата инвестиция на компанията в 28-годишното ѝ присъствие в Гърция. Той подчерта, че технологичният гигант има доверие на гръцката икономика. А тя преживя тежки времена в последните няколко години. БВП се сви с десетки проценти заради кризата с външния дълг на страната, която продължи повече от десетилетие. Освен това, правителството в Атина очаква спад на икономиката с 8,2% тази година заради пандемията. Инвестициите обаче ще помогнат Гърция да се възстанови и да слезе от първото място в ЕС по най-високо ниво на безработица.

Центърът за данни на Microsoft ще действа и като регионален център за съседните страни. Премиерът Кирякос Мицотакис каза, че новата инвестиция ще донесе дългосрочни финансови постъпления от 1 млрд. евро, Гърция ще стане „световен център за облачни услуги“, а ходът на технологичната компания ще подобри положението на страната като дестинация за инвестиции. "Имаме слънцето, вече имаме и облака", обяви министър-председателят на Гърция.

Идеята за центъра за данни на Microsoft в Гърция най-вероятно е станала повече от идея на Световния икономически форум в Давос през януари тази година, когато премиерът Мицотакис се е срещнал с Брад Смит. Гръцкият министър-председател е предложил използването на дигитални технологии за представянето на културното наследство на страната и нейното археологическо богатство. От Microsoft са обявили, че това е елемент, който ги интересува и те са отворени към инвестиции в програми от този тип, пише The National Herald.

В този контекст Мицотакис и Смит са обсъдили възможността следващият център за данни на Microsoft да бъде изграден в Гърция. Представителите на технологичния гигант са били впечатлени от това, че Атина е на първа линия в борбата с климатичните промени и в преминаването към неутрална икономика, тъй като за захранване на центъра за данни може да се използва зелена енергия.

Освен за data-центрове, Microsoft работи и по други проекти в южната ни съседка. Един от тях е свързан с древното селище Олимпия, където ще се използва изкуствен интелект за създаване на технологии за добавена реалност.

Добромир Иванов смята, че Гърция има по-лоши кадри в IT-индустрията от нашата страна и подчертава, че данъците там са по-високи.

Справка в гръцкото министерство на финансите показва, че най-ниската данъчна ставка върху доходите в южната ни съседка за финансовата 2019 г. е 22% (при доход до 20 хил. евро), а най-високата стига до 45 на сто (при доход от над 40 хил. евро).

Председателят на BESCO подчертава, че токът в Гърция е по-скъп, а освен това по-топлият климат предразполага към по-скъпа поддръжка на центъра за данни през лятото, отколкото би била у нас. Не на последно място поставя „по-лошата интернет свързаност“ на Атина.

Microsoft обаче избра да инвестира в Гърция и според говорителя на правителството Стелиос Пецас, цитиран от Reuters, в следващите няколко години ще се харчат по 50 млн. евро, а новата инфраструктура ще струва около 500 млн. евро.

Според Добромир Иванов – Microsoft избира Гърция пред България, защото институциите в южната ни съседка „работят по-добре“, правната рамка на страната е по-добра и защото „в Гърция може да нямаш толкова добри кадри, но те имат работещи Сини карти и можеш да привлечеш бързо такива от целия свят, а тук не е така“.

Всъщност, тази процедура съществува и у нас. Разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз” /СК на ЕС/ се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за достъп до българския пазар на труда. Процедурата е съобразена с Директива 2009/50/ЕО относно висококвалифицираната заетост на граждани на трети държави.

Иванов най-вероятно има предвид колко по-бавен е процесът в България. Освен това добавя: „Гърция може да има много проблеми, но "Осемте джуджета" трудно ще се случат там по този начин“.

Според Темелко Делчев – изпълнителен директор на маретинговата агенция ExpandX I Marketing & Web, важен фактор в решението на Microsoft е сигурността и геополитиката. „Облакът трябва да се пази добре и от военните. А и да им служи. Гърция са партньори на САЩ в много направления от много години, по-трудно ще се слушат линиите и ще изтича информация от облака“, отбелязва той в коментар във Facebook.

В аргументите си защо институциите в България не са наясно с технологиите, Добромир Иванов добавя история от негова среща с членове на Министерски съвет. Те попитали BESCO дали могат да помогнат Google да отвори Google Campus у нас, а от неправителствената организация отговорили, че компанията трудно ще открие такъв, защото в Източна Европа имат в Полша. „Дали може да се говори за подобно нещо, но от друга компания“, попитали от BESCO, а членовете на МС отвърнали, по думите на Иванов: „Борисов знае Google“.

Гърция обаче, а не България, става 63-ият регион за облачни услуги на Microsoft и центърът за данни ще осигурява на компаниите достъп до пълната серия облачни услуги на технологичния гигант.

„Това, че институциите ни не разбират своята роля и отговорност в привличането на инвестиции и създаването на средата, в която живеем и правим бизнес, е фундаментален проблем“, казва Иванов. „Това, че на най-базовите нива в обществото ни не се разбира, че по-високи пенсии/заплати е свързано с производството и износа на по-успешни продукти и компании, е фундаментален проблем. Производството в 21 век не са домати, не са и стъкла или врати. В 21 век производството е свързано с високите технологии на първо място. Те не са отделна индустрия, те променят всяка една индустрия“.

Прочетете още:

Петър Торнев от Accenture: Да имаш план, да си харесваш работата и да успяваш да не спираш да учиш

Илия Кръстев: Терминът “на гише” трябва да изчезне

Основателят на компанията за антивирусен софтуер McAfee - Джон Макафи е арестуван в Испания