"...Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска...".
Това са думите в манифеста на Фердинанд при обявяването на независимостта на Царство България.
Денят е 22 септември 1908 г., в Търново е пълно с хора, които наблюдават историческия момент след молебена в църквата "Св. 40 мъченици". Князът - вече провъзгласил се за цар Фердинанд I - повежда шествие към Царевец като символ на възстановяването на вековна традиция.
Този акт ще се превърне в ултимативно постижение за българската държавност за ХХ век - по-важно от всички краткотрайни победи на бойното поле в две Балкански и две Световни войни - защото на 22 септември 1908 г. България постига своята независимост, без да пролее капка кръв.
23 години след Съединението от 1885 г. политическият елит на свободното княжество показва, че не само е готов да заеме самостоятелна позиция в дипломацията на Европа, но и да я защитава успешно. Няколко месеца след обявяването на акта на Фердинанд всички Велики сили признават независимостта на България.
Опити да се премахне васалския статут, подчинен на Цариград, се правят десетилетия назад. Това, което променя ситуацията в полза на София през 1908 г., е кризата в самата Османска империя, както и желанието на Австро-Унгария да пренапише своята част от условията по Берлинския договор.
"Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой", казва Фердинанд, когато обявява независимостта. Веригите, които пречат на развитието на държавата, са серия от забрани за самостоятелна дейност и финансови задължения към Високата порта, плащани дори след пълното отделяне от империята на Княжество България и Източна Румелия.
През лятото на 1908 г. започва Младотурската революция - преврат на националистически настроени военни и интелектуалци - която започва с обещания да модернизира остарялата администрация на империята.
Промяната провокира външния министър на Австро-Унгария да задейства процедура по анексиране на Босна и Херцеговина - балкански провинции, които Виена контролира като окупационен администратор от 30 години по силата на споразумението след Берлинския конгрес. През същата година мандатът ѝ на управление изтича, но империята не желае да се откаже от териториите.
Българският дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов пише писмо до правителството на Александър Малинов, в което предлага София да използва момента и да обяви независимост. Първоначално предложението му е отхвърлено, но само няколко седмици по-късно Гешов отново "улавя" момента.
На 30 август 1908 г. е устроен прием по случай рождения ден на султана - българският дипломат обаче не получава покана за събитието, с което младотурците демонстративно подчертават подчинената позиция на Княжеството. Гешов се възползва от провокацията, връща се в България, а правителството отзовава турския комисар в страната.
Само седмица по-късно османските власти понасят още един удар - т.нар. Източни железници, които управляват железопътните линии през южна България и са контролирани от Цариград и от австрийския предприемач барон Хирш, спират работа заради стачка.
Българското правителство е поканено да помогне, като изпрати железничари и войници, което премиерът Александър Малинов одобрява - и повече отказва да върне железниците. Тогава той предупреждава и княз Фердинанд, че вече е настъпил "отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта".
На 10 септември 1908 г. Фердинанд е поканен в Будапеща от австрийския император Франц Йозеф като независим владетел. Междувременно в София правителството взема окончателно решение да се обяви българската независимост.
Князът тръгва обратно към България. На 21 септември Фердинанд пристига в Русе, а на следващия ден влиза в историята - въпреки че първоначално планира да забави анонса, докато Австро-Унгария не обяви офицално анексията на Босна и Херцеговина. Този път Малинов се налага.
"Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
... с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!", казва той.
Колкото до Турция - там е изпратен бъдещият министър-председател Андрей Ляпчев, който получава сложната мисия да изясни всички спорни финансови въпроси. Преговорите стигат до ситуация, в която в началото на 1909 г. правителството обявява мобилизация на Осма пехотна дивизия като предупреждение, че България е готова да пролее кръв, за да защити независимостта си.
В крайна сметка Русия се намесва, за да поправи стратегическата си грешка от отказа да подкрепи Съединението през 1885 - тя опрощава част от следвоенния дълг на Турция, в замяна на турския отказ от претенции към България. Вместо това - значителните задължения на Царството към Цариград се прехвърлят към Русия.
Това е цената на признанието, че България отново е свободна и суверенна държава - успех, който все още не подозира за предстоящите катастрофални събития в Европа, довели до 45-годишен тоталитарен режим под съветски диктат.
22 септември се възстановява като паметна дата в националния календар едва 90 години след обявяването на независимостта.
Честит празник!
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
