Когато се премества от Южна Африка в Ню Йорк, Норман Розентал забелязва, че се чувства по-депресиран през студените, кратки дни на зимата в града, отколкото в родната си страна.
„Това е заболяване, което много често се маскира и остава скрито като проблем, защото хората масово казват „Е, така се чувстват всички през зимата“, казва Розентал, който е психиатър в Медицинското училище в Джорджтаун.
През 1984 г. той публикува първата статия, която дава име на зимната меланхолия, която толкова добре познаваме: сезонно афективно разстройство (САР), наричано още сезонна депресия.
Последващи проучвания установяват, че тази форма на депресия варира според географията. Смята се, че около 3% от общото население е засегнато от САР, но едно проучване, публикувано от Розентал през 1990 г., установява, че състоянието става все по-разпространено в северните ширини на САЩ, като около 10% от жителите на Ню Хемпшир съобщават, че се чувстват по-потиснати и апатични в студените месеци.
И, изненадващо, около 10% от пациентите със САР се чувстват по-добре през зимата и проявяват симптоми през лятото.
Независимо дали разстройството засяга хората през зимата или през лятото, експертите по психично здраве казват, че състоянието може да бъде овладяно, но първо трябва да бъде разпознато.
"Лошо настроение" или "тъжно настроение"
У нас терминът "депресия" все още се използва в ежедневната реч, за да указва временно понижено настроение, прилив на тъга или нежелание за социални контакти, които са естествени състояния за всяка човешка психика.
Психиатрите са наясно, че клиничната депресия е нещо съвсем различно, а именно смъртоносна болест, върху чиято превенция и лечение трябва да се обръща много по-сериозно внимание.
Според експертите е нормално настроението ни да варира в зависимост от сезона и да се чувстваме малко по-отпаднали през зимата, но страдащите от САР изпитват симптомите на клинична депресия.
„Симптомите са почти еднакви при всички“, казва Кели Рохан, психолог от университета във Върмонт, която специализира терапия на САР.
„Говорим за неща като постоянна потиснатост. Загуба на интерес към нещата, които са ни вълнували преди. Промени в навиците на съня. Значителни промени в храненето и апетита. Загуба на енергия. Умора. Трудност или дори невъзможност за концентрация. Невъзможност за изпитване на удоволствие от каквото и да било за повече от две седмици.“, казва тя.
„В клиниката за изследване на зимната депресия на Йейл най-често съобщаваните симптоми на разстройството са хиперсомнията - желанието да спим повече от обикновено - и повишеният апетит“, казва Пол Десан, психиатър и директор на клиниката.
„Сякаш се опитвате да заспите зимен сън“, допълва той.
Повечето хора започват да изпитват симптоми 20-те си години, но САР може да започне на всеки етап от живота. Състоянието варира и в зависимост от пола.
„Засегнати са около три пъти повече жени, отколкото мъже, не знаем какви са причините“, казва Десан.
Въпреки че САР обикновено се диагностицира, когато пациентите отговарят на критериите за клинична депресия, някои пациенти не се вписват в официалната диагноза. Вместо това, те са диагностицирани със „субсиндромно САР“, по-леко, но все пак клинично значимо състояние.
Защо се отключва сезонното афективно разстройство?
„Вероятно е тригърът за състоянието да са по-малкото часове дневна светлина“, казва Рохан, „но защо точно по-малкото дневна светлина прави някои хора клинично депресирани, това е въпросът за милиони долари“, коментира специалистът.
Една от водещите теории твърди, че промяната в дневната светлина нарушава отделянето на мелатонин от тялото ни, хормонът, който мозъкът освобождава всяка вечер, за да насърчи заспиването. Процесът е част от нашия циркаден ритъм, по-известен в популярния език като „биологичен часовник“.
Според тази хипотеза за етиологията на САР часовниците ни се ориентират към сутрешната светлина, но тъй като през зимата количеството дневна светлина намалява, мелатонинът може да се освободи по-късно и съответно да изчезне по-късно.
Това означава, че „този будилник може да звъни сутринта, но тялото все още да се намира в състояние на биологична нощ“, казва Рохан.
Тази теория звучи резонно, но лекарите все още не са установили защо нарушеният циркаден ритъм може да доведе до депресия, вместо до обикновено чувство на умора и временен спад в настроението.
А какво да кажем за лятната депресия?
Рохан казва, че много малко от хората, които изпитват т.нар. негативни симптоми на САР през зимата, могат да станат маниакални през лятото, когато броят на стимулиращите дневни часове се увеличи.
Други обаче отключват т.нар. лятна депресия, при която обичайната за депресивния синдром летаргия е изместена от усещане за повишена възбудимост на нервната система, тревожност и необичайна раздразнителност.
Реално състояние ли е САР?
Сезонното разстройство на настроението има своите скептици. Според проучване, публикувано през 2008 г., което разглежда нивата на депресия сред населението в Северна Норвегия, където изобщо няма слънчева светлина в продължение на два месеца всяка зима, няма сезонно увеличение на случаите на клинична депресия.
Друго проучване, публикувано през 2016 г., обхваща 30 000 души в САЩ и също не открива статистически значим скок в нивата на депресия, свързан със сезона или географската ширина.
Стивън Лобело, психолог от университета Обърн в Монтгомъри, Алабама, не е убеден, че САР заслужава собствена нозологична единица.
Според него голяма част от изследванията не са проведени коректно.
„Ако задавате въпроси на хората по начин, който им позволява да разберат естеството на това, което имате предвид, тогава не мисля, че правите нещо повече от това да измервате това убеждение“, казва Лобело.
Въпреки това, Рохан казва, че тези проучвания може да не открият САР, защото то е сравнително рядко и представлява само 10% от диагнозите „клинична депресия“.
Терапията
Ако подозирате, че страдате от сезонно афективно разстройство, логичната стъпка е да се обърнете към психиатър, който да потвърди или отхвърли диагнозата.
В тези, както и във всички други случаи на психично и физическо страдание, самодиагностиката е безкрайно нежелателна.
Естествено, здравословното хранене, двигателната активност и разходките на чист въздух винаги са от полза за общото състояние на човека, но ако подозирате, че изпитвате нещо по-различно от „лошо настроение“, запишете си час при адекватен специалист.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
