Комисията по енергетика отхвърли третия пореден опит на Делян Добрев да отмени правото на "Лукойл" да внася руски нефт в рафинерията в Бургас пак се провали, след като ПП-ДБ не подкрепиха предложението му.
ПП-ДБ обаче дадоха сигнал, че са склонни да подкрепят отпадане на дерогацията в срок от 3 месеца, а не 3 дни, както Добрев искаше. Това явно ще стане със следваща законодателна инициатива, като ще се изчака и провеждането на Съвета за сигурност при премиера Денков.
"Периодът от три месеца, който ние вероятно ще предложим, дава много повече време за преминаване. Ние сме склонни да разгледаме период от 3 месеца. След март доставките и по суша, и по море са много по-надеждни от това посред зима да се окажем без собствено производство и внос", казва Радослав Рибарски от ПП-ДБ.
Рибарски се учуди защо ГЕРБ бърза да забрани руския нефт точно през зимните месеци.
"Залага се само на внос, без да се разгледат последствията от това рафинерията да не успее да премине на неруски суров нефт. Ако дизелът може да бъде покрит, има и други горива, които ще се окажат дефицитни - едно от тях е горивото за самолети, което се произвежда от "Лукойл", каза той.
Отговорът на Добрев беше саркастичен: "Никой не се топли на нафта в тази държава, нафтовите печки излязоха от употреба. През зимата се компенсират по-малко горива, отколкото през лятото".
Той обяви, че било "физически възможно" да се забрани руският нефт в "Нефтохим" и за 24 часа, а "Лукойл" са предупредени какво ще се случи още през лятото на 2023, когато беше внесено първото предложение за край на дерогацията.
Ивайло Мирчев обаче разкритикува тона на Добрев.
"Големият проблем не е дали някой подкрепя "Лукойл", а че има доклади на ДАНС и не само на ДАНС в Народното събрание, които казват, че ще има проблем, ако този срок е кратък - без да казваме повече. Дори да има технологична възможност да се спре за 3 часа, а не за 24 часа, проблемът е, че някой може да се възползва от тази забрана, за да предизвика изкуствена криза на пазара на горива в България. Ако ще си говорим така, да поговорим колко време ГЕРБ играеше карти с "Лукойл" и какво правеше ГЕРБ за руските интереси", каза той.
Според Добрев това било записано в доклад на ДА "Разузнаване", но "под натиск", защото първата версия на анализа показвала, че нямало да има никакви сътресения след спирането на руския нефт.
Драгомир Стойнев (БСП) обяви, че контролът върху износа от "Нефтохим" - повод за предложението на Добрев - може да се упражнява по-добре не с премахване на дерогацията, а с особен управител, който държавата може да назначи до 2 седмици, по думите му.
Ако предложението се приеме в този вариант, ще съкрати периода за внос на руски нефт с 6-7 месеца. В последната редакция на закона - дерогацията трябваше да изтече на 1 октомври 2024.
Сходна позиция зае и премиерът Николай Денков преди дни.
"На 6 март е ротацията. Нека, като застъпи Мария Габриел, да сменят (бел. р. срока) и за 3 дни да махнат дерогацията", каза тогава той.
Министър-председателят се позова на анализи на институциите, които недвусмислено казват, че ако дерогацията падне за три дни, каквото предложение е внесено от Добрев в НС, запасите от нефт "Лукойл Нефтохим" ще свършат, рафинерията ще спре да работи и горивата ще поскъпнат. Хората ще започнат да се презапасяват, ще има социален шок.
Кой ще плаща таксата "Газпром"?
Междувременно комисията спешно гласува нова законова промяна заради въведената само преди месец такса за транзита на руски газ от 20 лв. на мегаватчас.
Промяната беше направена по искане на ПП-ДБ заради двусмислено тълкуване на това кой всъщност е длъжен да внася парите в хазната - нещо, което пак по тяхна инициатива беше заложено в закона през октомври.
Целта беше задължението да се плаща от "Газпром", които използват 90% от капацитета на българския Турски поток, и транзитират гориво към Сърбия и Унгария.
Обнародваният на 13 октомври текст обаче гласи, че таксата се дължи от вносителите ("Газпром" не внася руски газ в България, защото прекрати доставките за страната едностранно след началото на руската война в Украйна - б.р.), а когато става дума за транзит - парите са дължими от операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи.
Оператор на мрежата е държавната компания "Булгартрансгаз" - а президентът Румен Радев заплаши, че така гласувано предложението може да фалира фирмата, която няма правен механизъм да си поиска парите от "Газпром" за транзитираните количества по "Турски поток" през България.
Сега законът се променя, като текстът се заменя с "ползвателите на газопреносната мрежа, които са вносители по смисъла на митническото законодателство или за които операторите на газопреносните мрежи извършват пренос на природен газ за транзит" - тоест, тежестта вече ще е изцяло върху "Газпром".
"Целта е да не се застраши ликвидността и финансовото състояние на операторите на преносната мрежа... Предвид обстоятелството, че операторите на газопреносната мрежа оказват само услугата по пренос на природен газ за транзит, предвид целта на закона, тежестта на енергийните вноски трябва да се понесе от ползвателите на услугата", се казва в мотивите на Радослав Рибарски, Васил Стефанов и Ивайло Мирчев.
Предложението беше разгледано в деня, в който таксата вече трябваше да започне да се събира за изминалия месец.
Във вторник премиерът Николай Денков коментира, че още тече "оживена дискусия с ЕК" и че се налага "да се прецизира текстът на закона, за да няма различни тълкувания", но не отговори дали някой вече е превел парите за транзитната такса.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
