Детелина Стаменова: Младостта и грешките на децата ни не са "диагнози"

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който, заедно със социолозите от агенция "Насока" и експерти от различни сфери, ще изследваме и анализираме младите българи от поколението Z. Това са момчетата и момичетата на възраст между 16 и 25 години, които ще бъдат двигателите на икономиката, културата и националните постижения в следващите три десетилетия.

Своя експертен поглед дава Детелина Стаменова - психотерапевт и психолог. Тя е автор и редактор на статии и книги, като дневника за лична терапия "РАЗниМисли", съ-автор е и на доклада "(не?)Победими пандемии".

Излизам от кабинета си и тръгвам по бул. "Витоша" – алегория на ежедневието, което не позволява да дадем нужното внимание на красивата планина или на историческата "Света Неделя".

Независимо от сезона, пешеходната зона е изпитание – отчупени павета, които спъват на случаен принцип или подхлъзват при дъжд и сняг. Но когато булевардът е сниман от дрон, изглежда винаги добре, защото онова, което спъва, са детайлите.

На пешеходната пътека пред мен стои момче – млад мъж на възрастта на голямата ми дъщеря. Обут е с кубинки, карго панталони с маскировъчен принт, кожено яке с нашивки, чиято символика е явно националистическа, с гола бръсната глава.

До него, с плик в ръката, върви по-възрастен мъж. Строг на говорене, дистанциран и поомачкан от живота. Може би е бащата или дядото? При хората от този набор никога не знаеш какви им се падат тийновете.

По-нагоре ще има още "видове" – породата с анцузи, които са новите дънки; ученички с филъри, които знаят имената на повече попфолк певци, отколкото царе от Второто българско царство. Дъщеря ми би изкарала шестица на творчеството на Тейлър Суифт, без да има нужда от подготовка, и изглежда като всяко момиче на нейната възраст по света.

Вървим на една и съща улица, сглобка между корупцията, красотата, некадърността и умението на българите да оцеляват, а след малко ще се размием в множеството. На една и съща улица сме, а сме толкова различни.

Скоро децата ни ще бъдат гласоподаватели и ще бъдат започнат да променят средата според своите възприятия за света около тях. Те ще са Млада България. Ние – не толкова млада.

Големият страх сред родителите често е дали синовете и дъщерите им ще се справят. Дали са подготвени достатъчно за живота, в който родителите са джапали и са се цапали повече време. Разликите в поколенията са вече толкова големи, че наивността им е плашеща. Но дали родителите не се страхуват повече, че те не са се справили с отглеждането на децата си, отколкото че младите не са подготвени?

Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на живота към себе си.

Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте те да са като вас. Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера.

Поколението, което е цел на изследването на "Булевард България" - "Млада България", е онова, което не познава живота без дигитални устройства, нито България с визи за Европа. Те са новите българи, за които ‘89-та, борческите години и кризата от 1998 г. са просто дати от учебника по история.

С тях обитаваме напълно различни разкази. Може и да не знаят кой е Клинтън, Горбачов или Кол, но няма да ви питам колко от вас знаят (и какво знаят) за Айзенхауер, Хрушчов или Вили Бранд.

Тяхната революция е смяната на технологичната система, не на политическата – и пред тях е изкуственият интелект и всички възможности и трудности, които ще донесе той.

Дали ще се отлепят някога от телефоните и видео игрите? Или ще загинат някой ден пред екрана, както понякога може да чуете черни предсказания?

Изследването "Млада България" идва да ни успокои, че когато започнат да следват в университета и да работят (или да заживеят с гаджетата), те престават да отделят толкова време на живота онлайн и по-специално на видеоигрите.

Геймърите са и най-голямата група (75%), които мислят, че е важно да имаш късмет в живота (Здравейте, залози и хазарт!).

Игрите, които обсебват интересите на около 70% от момчетата до 19 г., не са задължително загуба на време. Преди време проучване беше показало, че игрите развиват пространственото мислене, което впоследствие помага при ученето на точни науки. Фактът, че момичетата не играят игри, защото не е момичешко, се смяташе за вероятна спирачка за тях.

Престоят пред екрана обаче води до един негативен ефект: младите нямат друг свят, свързан с пътувания или изложби, защото мястото, на което живеят, е онлайн.

Добра новина е, че много от тях все пак излизат с приятели. Още една новина от изследването "Млада България" – ранно предизвестената смърт на Facebook сред младите се оказа фейк. Първата социална мрежа, която отварят сутрин, е все още Facebook (46.3%), поне при по-големите младежи на възраст 20-25 г. (70% срещу 30%). При 16 г. - 19 г. лидерът е Instagram. Само 2% не са "вързани в контакта", т.е. не влизат никъде.

YouTube се оформя като мъжка платформа (70% момчета на 30% момичета).

В данните има сегмент от тийнове, които нито играят видеоигри, нито излизат с някого. Това са 39% от най-младите, които рядко ходят на гости (29%), не се занимават с домакински задачи, не се интересуват от изкуство, но предпочитат да… чатят (46%) или са на мол (25%). Това е доста ограничен хоризонт като теми за разговори и за напредък, който вероятно спира развитието им на ниво, което можем да определим като „средно“ или „под средното“.

Има ли шанс младите български жени да се насочат към STEM-специалности (абревиатура, която най-общо означава Наука, Технология, Инженерство, Математика - б.ред.) или ще продължат да заемат "помагащи" и "обслужващи" професии?

Изследването показва, че момичетата повече от момчетата харесват психологията, актьорското майсторство и дизайна. Подчертано мъжки остават инженерните специалности, както и архитектурата. За младите жени те са рядък избор.

Но изглежда, че има счупване на стъкления таван в политиката и мениджмънта, където интересите на двата пола са почти изравнени.

Тепърва предстоят бурни времена за науката – и без дори да сме фенове на "Скрити числа" (Hidden Figures), момичетата могат да виждат себе си в лаборатории изследователи на Космоса. Техният брой може да се промени, когато родителите ги насърчават да развиват интересите си – иначе те няма как сами да поискат професии извън стереотипните за пола.

Дигиталното оставя естествен отпечатък върху новите млади – и там половото различие е сравнително малко (само 10% в полза на мъжете).

Младите искат да са в IT сферата (36%), като почти половината са момчета от София. Областните градове са по-различни от столицата, малките градове и селата с това, че там има голям стремеж към добрите стари, стабилни професии като лекари, педагози (30% спрямо 7% в София), полицаи и дори сервитьори.

Дали заради младостта или заради средата, 77% от момичетата и момчетата казват, че биха продължили да работят дори ако бяха достатъчно богати.

Помолих социологическа агенция "Насока" да предостави данни, какви професии избират онези, които биха работили дори да имаха пари - кандидатите за кариера при военните (38% от тях), кандидатите за ветеринарни лекари и кандидат "Тото/Богданска", т.е. инфлуенсърите (41%).

Младите българи внимават как се хранят и за тях видът храна има значение – повече за жените, отколкото за мъжете. С нарастване на възрастта вглеждането в етикетите логично расте. По-голямо внимание на това обръщат младежите в областните градове, отколкото тези в столицата. За някои обаче просто няма значение каква храна приемат - дори и да спортуват.

Основен проблем, който виждам с голямо "А", е Алкохолът.

Самите им родители нямат представа за вредата от алкохола - подценяват опасността от алкохолизма и пренебрегват връзката между редовната употреба на спиртни напитки и поредицата от заболявания, които вървят с тях. Да, дори и бялото прохладно вино всяка вечер, мили дами, е в рисковите фактори.

Изследването показва, че пиенето се увеличава около 20-те години, а 2/3 от младите мъже пият най-вече концентрат (здравейте, хронични заболявания, сбогом жизнерадостни сперматозоиди!).

До 20 години половината от анкетираните пият твърд алкохол - част от местната култура, но и сигнал за бъдещи хронични заболявания, за които голяма част от тях дори нямат представа.

"Млада България" мисли, че има по-добър живот от този на родителите си. Най-силно е вярването за това сред младежите в областните центрове, които виждат най-голяма разлика с родителите си (41%).

При софиянци този процент е по-нисък и скептицизмът им е също голям, защото повече от тях живеят с усещането, че промените са за по-лошо (26%). Това са същите деца, които са израснали в онези детски градини, паркове и училища, за които всички сме чували легенди. И е знак, че София има накъде да се подобри и като условия, и като благоденствие за хората.

Почитателите на Живковото време са забележително малко. Тези, които все пак се причисляват към тази група, са основно мъже. Това вероятно е свързано с мъжките разговори за казарма и други разкази с носталгия по миналото.

За разлика от младежките години на техните родители, повече от половината младежи днес пътуват ежегодно някъде в Европа. Тези, които не пътуват, вероятно го правят най-вече заради липса на средства (процентът е висок в селата или в групите на българските турци или роми).

Най-интересното в тази секция е, че по-малко от 10% от младите не биха избрали да живеят е България.

Когато са запитани дали биха се реализират в чужбина по-добре, отколкото тук, обаче повечето отговарят утвърдително.

Какво ги задържа в България? От данните се вижда, че младите българи са хора, пълни с надежда.

Попитани какви са техните очаквания за бъдещето, над 75% дават по-скоро оптимистични отговори. При песимистите, процентът се качва двойно с влизането в 20-те (от 5 на 10%, вероятно от първите разочарования, свързани с живота като „големи“).

Голяма част от тях смятат и че България е най-красивата страна в Европа (38%), следвана от Италия и Франция. Колебанието дали родината е най-красива е само сред тези с най-големи социални възможности. Но дори там Италия не е по-харесвана от България.

Първите паспорти на всички участници в "Млада България" са били европейски.

Това са хора, които в най-голям процент одобряват ЕС (76%). Повече от половината одобряват членството в НАТО, като по-високото образование и по-високият здравен статус имат значение за положителния отговор.

Бъдете лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват.

Млада България е всякаква – някои мечтаят, други скоро ще се "олелят" и "очичат". Има спортисти, има и бъдещи алкохолици. Шарени са – но са млади. "Снимката", направена от агенция "Насока", ни показва леко размазания образ на едно объркано, но пълно със самочувствие и надежди поколение. То гледа в бъдещето и не изпитва същия ужас, който описват по-старите.

Като връстник на част от техните родители, аз също не съм доволна от част от моите съвременници заради изборите, които са правили. Спомням си ясно и за хората, които ние харесвахме и за техните грешки.

Слушайки възрастните - виждам как понякога те се държат така, сякаш младостта и грешките на децата им са диагнози.

Забравят, че тези грешки, които след време ще нарекат „опит“ (а кардиолозите ни - екстрасистоли), ще се променят спрямо средата, която вече ще създаваме заедно, като възрастни и работещи хора.

Онова, което виждаме като грешка на децата ни, е наша грешка. Те преживяват кошмарното образование, с което негласно сме се съгласили, плащайки частните уроци, стискайки зъби да завършат. Те преживяват липсата на добро здравеопазване, с което се примиряваме.

Когато поправим тези проблеми, сложим край на Луковмарш и залепим плочките по "Витошка" (не аз и вие, разбира се, а който трябва да я върши тази работа), тогава и на младите хора ще им е по-лесно да се развиват.

Може би това е истинският ключ към дълголетието: да съхраниш надеждата, която те притежават.

Тази надежда е закрепена върху нашето доверие в тях - а загубим ли вярата в децата си, значи сме загубили собствената си надежда в настоящето и бъдещето.