Асоциацията на университетските болници в България публикува странно отворено писмо, в което изразява недоволство от публичното обсъждане на заплатите на директорите на най-големите лечебни заведения в страната.
В писмото се критикува "периодичното спекулиране" с възнагражденията им, което се използвало за "настройване на една част от обществото срещу друга", като обръщат внимание, че заплатите им се изчисляват по формула, определена в Закона за публичните предприятия.
Това, което липсва в декларацията им, е обяснение на проблема, осветен от скандала в "Майчин дом" - а именно, че директорите съчетават договора си за управление с медицинска практика, която в някои случаи се оказва в пъти по-скъпоплатена.
В случая с проф. д-р Иван Костов от АГ болницата - сумата от месечните му приходи е стигнала до 68 000 лв. към май 2022 г., или почти 8 пъти повече от лимита според договора му за управление. За цялата 2022 г. той е декларирал малко над 285 000 лв. заплата, но допълнителните му доходи от медицинска дейност са над 400 000 лв.
Позицията на Асоциацията на университетските болници, подписана от проф. д-р Красимир Иванов (който е и бивш ректор на Медицински университет - Варна), се възмущава и от следното:
"Интересно защо не се пише за възнагражденията на членовете на органите за управление на контрол на банките, на ВиК дружествата, на електроразпределителните дружества, на строителните фирми, на депутатите, министрите и т.н.".
Въпросът, който поставят, звучи необяснимо на фона на добре известното задължение на управителите на болници да декларират публично имуществото си пред КПКОНПИ.
Ръководителите на болнични заведения - независимо дали са частни, държавни или общински - са длъжни да обявяват имотното си състояние всяка година, ако управляваните от тях дружества се финансират от бюджета на НЗОК и/или от държавния или общински бюджет.
Използването на публичен ресурс е естествено основание за висок обществен интерес - това важи за общо 50 типа висши публични длъжности, според Закона за противодействието на корупцията.
Същите имотни декларации подават и депутатите, и министрите, и ръководителите на регулатори (като НЗОК), и председателите на пратии, администрации, държавни медии и др. Съответно, всяка година тази информация се отразява във всички национални медии.
Какво е обяснението на директорите на болници?
По закон техните заплати се формират по сума от бални единици - членовете на Управителни съвети, които са овластени да ги представляват, например изчисляват заплатите си като сбор от точки, умножени със 150% от минималната работна заплата за България от предходния месец.
Сборът от бални единици се определя по 6 критерия: стойност на активите, средносписъчен брой на персонала, изменение на рентабилността на приходите, изменение на финансовия резултат, изменение на добавената стойност на един зает и състояние на задълженията на предприятието.
Колкото по-добро е финансовото състояние на болницата и колкото по-голяма е тя (като активи и персонал), толкова повече бални единици се добавят към формулата за заплатата на директора.
В случая с ръководителя на "Майчин дом" проф. Костов - договорът му за управление е предвидил, че заплатата му не може да бъде повече от 12-кратно умножение на минималната работна заплата за страната.
Критериите изглеждат релевантни и справедливи на хартия - но проблемът възниква заради факта, че директорът на "предприятието" болница не е само мениджър, а и практикуващ медик във властова позиция спрямо останалия персонал.
Проверката по случая с "Майчин дом" показва, че ръководителят ѝ прави прегледи, оперира, получава пари от платени услуги като "избор на екип" и отделно от това работи като лекар в частен център, въпреки съмненията за нарушение на трудовото законодателство с допълнителните безсрочни граждански договори към основния трудов договор и още по-проблематичните съмнения за конфликт на интереси.
По данни на "Капитал" - началните основни заплати за редови лекари в същата болница се оказват под минимума, договорен по колективния договор, а реалното им заплащане се формира с допълнително материално стимулиране, пари по клинични пътеки, избор на екип и платени услуги от пациентите.
Това отваря драстична "ножица" между основния персонал на болницата и нейното ръководство, което е обвинявано и в субективно "фаворизиране" на едни медици спрямо други.
Законът не забранява на директорите да упражняват и медицинската си дейност, и да получават заплащане за нея - но явно системата допуска изкривявания, които демотивират лекарите и създават недоволство при пациентите и гражданите.
Бившият здравен министър и директор на "Александровска" Костадин Ангелов допуска евентуални законови промени, които да въведат условие: директори да могат да осъществяват лечебна дейност в лечебното заведение и/или в дъщерните му дружества, но без право на възнаграждение за нея, за да няма конфликт на интереси.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
