От гледна точка на Covid-19, съществуват три групи хора: 1) инфектирани, заразни, но без симптоми; 2) инфектирани, заразни и с проява на симптоми; 3) хора, които все още не са заразени
Ако човек от първата група - неподозиращ преносител на заразата - се движи свободно из града, той ще отключи вълна от инфекции. Ако мерките за карантина се предприемат само от хората във втората група (видимо болните пациенти) ефектът няма да е много по-различен, защото инкубационният период на болестта е доста по-продължителен. Отново сме една крачка назад от болестта.
Но какво се случва, ако човек е предупреден отрано за вероятността да е инфектиран?
Тогава той и близките му могат да се изолират веднага, да изчакат проявата на болестта, да се излекуват и да прекратят веригата на разпространение. Безспорно, това идеалният начин за овладяване на пандемията - много специфично фокусирани мерки, които не поставят под принудителна карантина цялата държава.
Здравните власти обаче не могат да знаят кой е болен и кой е здрав, след като не разполагат с ресурс да тестват всеки отделен гражданин. При това - на всекидневна база.
IT-експерти от цял свят дават различни технологични решения на този проблем - доброволни или принудителни, анонимизирани или грубо рушащи бариерите на личното пространство.
Изборите, които правителствата правят под натиска на извънредното положение, може да облекчат пика на епидемията, но да доведат до дългосрочни и трайни негативни последици за гражданските свободи. Линията между демокрациите и авторитарните режими ще проличи именно по това кой от възможните варианти за следене ще бъде възприет.
Какви са разликите между трите основни модела: европейския, азиатския и израелския.
PEPP-PT: Доброволна анонимна мрежа
Проектът PEPP-PT (Pan-European Privacy-Preserving Proximity Tracing) обединява учени от 8 държави в Европа, които предлагат използване на мобилните телефони за ограничаване на разпространението на коронавируса, без да жертват високия стандарт за защита на личните данни в ЕС.
Сред участващите държави са Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Италия, Швейцария и Испания, но проектът е отворен за всяка друга страна, дори извън Европа. Разработчиците вече публикуваха базовия код за приложение, което анализира Bluetooth сигнали между мобилни устройства и засича хора, които са били в достатъчно близък контакт с болен, за да се заразят.
Данните от приложението се съхраняват временно в телефоните на потребителите. Ако човек даде положителна проба за вируса, приложението ще извести всеки, който е бил в близост до болния човек през последните няколко дни.
За разлика от по-агресивните инструменти за следене, които се ползват за засичане на инфекции в някои страни по света, новият европейски софтуер е разработен с гаранции за защита на личните данни. Индивидуалните устройства не разменят информация помежду си, а идентификаторите на отделните хора се сменят редовно.
Данните са криптирани и анонимизирани. По този начин злоупотребата от трети страни - включително от правителствата - се елиминира, а европейският регламент за защита на личните данни GDPR, въведен през 2018 г., няма да бъде нарушен.
Германия вероятно ще е една от първите страни, които въвеждат свое приложение на база на кода на PEPP. Засега това не е официално потвърдено, но ръководителят на медицинския институт "Роберт Кох" Лотар Вилер намекна, че екипът му работи по приложение за доброволно ползване. Преди дни той посочи, че се надява цялото население на Германия да се включи в тази мрежа.
Досега повечето здравни власти събират информацията за контактните лица от разговори си с пациентите. Тези данни обаче може да са непълни или грешни, тъй като човекът трябва да си спомни всяка близка среща от последните 2 седмици (инкубационният период на Covid-19). От друга страна, почти всеки човек носи в себе си електронни устройства, които биха могли да следят местонахождението му. На база на тази информация би било по-лесно да се засичат евентуалните точки на предаване на болестта.
Един от разработчиците на приложението е Крис Боос, директор на берлинската AI-компания Arago и съветник на канцлера Ангела Меркел по въпросите на дигиталната политика.
Google също публикува агрегирани анонимизирани данни за поведението на потребителите си в 131 държави по света на база на достъпните данни от Google Maps.
Решението на Азия: Правителството знае всичко
Китай мобилизира огромен набор от методи на проследяване, като въведе задължително ползване на приложение, подреждащо гражданите според риска на зараза. Цялата информация от потребителите се споделя с държавните институции.
В Сингапур използват подобна система на следене чрез размяна на Bluetooth сигнали през телефоните. Потребителите трябва да въведат в приложението TraceTogether своя телефонен номер, който правителството твърди, че анонимизира. Приложението започва да събира архив с данни за други лица, с които потребителят е влязъл в близък контакт. Ако се установи засичане с инфектиран човек, TraceTogether дава правото на потребителя да изпрати архива си до властите, които трябва да организират тестването му за Covid-19.
Сходен е и подходът в Индия, където беше пуснато приложението Aarogya Setu. Приложението изрично посочва, че данните се пазят само в устройството, в криптирана форма. Те се изпращат анонимизирани до сървър, който проверява дали потребителят е контактувал с болен човек (т.е. дали го е доближавал на разстояние, по-малко от 2 метра). Ако това бъде потвърдено, приложението призовава потребителя да се изследва за коронавирус. Данните за потенциалните случаи на зараза се споделят с правителството.
В Индия също имаше няколко случая на груби нарушения на защитата на личните данни. Властите в щата Карнатака публикуваха адресите на стотици души под карантина в опит да предотвратят влизането на други хора в контакт с тях. Изтичане на данни за изолирани пациенти стана и в Хидерабад. Подобни практики с разкриването на самоличността на болните може да доведат до опасни последици, когато информацията попадне сред и без това стресираното население.
Подходът на Израел: Всички лични данни под контрола на частна компания
Третият вариант, който се обсъждаше дори в България, е решението на израелската компания NSO Group за проследяване на контактните лица на болни от Covid-19.
NSO твърди, че служителите й няма да имат достъп до събраните данни от приложението за следене на болните хора, но софтуерът им би работил най-добре, ако властите поискат от мобилните оператори да дадат достъп до трафичните данни на всеки свой абонат.
По този начин всеки потвърден пациент с Covid-19 ще може да бъде проселеден, така че да се види с кого се е срещал и къде е пребивавал още преди да прояви симптомите на болестта.
Според разработчиците на системата, тя би могла да предскаже къде ще се появи следващия клъстър на заболявания, кога ще се наложи да се преместят респираторни машини към дадено лечебно заведение, и кога ще настъпи момент, в който определени региони от страните може да се освободят от карантината. Израелската компания твърди още, че задължава всички правителства-клиенти да използват софтуера в съответствие с европейската регулация GDPR.
Това обаче не се случва дори в Израел. Министърът на отбраната Нафтали Бенет беше подложен на критики, след като предложи частната компания NSO да получи достъп до данните на всички граждани, за които има информация от държавните служби за сигурност, с цел оценка на вероятността от разпространение на коронавируса.
Самата NSO Group има доста противоречива история. В момента компанията е съдена от WhatsApp заради разпращането на зловреден софтуер до телефоните на журналисти, дисиденти и правозащитници. Израелците твърдят, че продуктите им са лицензирани единствено за ползване от правителства и правоохранителни служби с цел законна борба с тероризма и престъпността.
Въпреки това има данни, че техен софтуер е предоставен на Саудитска Арабия за следене на покойния журналист Джамал Кашоги, който беше брутално убит в саудитското консулство в Истанбул.
Правозащитници предупреждават правителствата по цял свят да не се подвеждат по оферти от непредсказуеми и ненадеждни разработчици на шпионски софтуер.
За да има смисъл от въвеждането на системи за наблюдение, те трябва да се ползва от достатъчно много хора. В идеалния случай - поне 60% от населението трябва да се включи в мрежата, за да може епидемиолозите да държат разпространението на Covid-19 под контрол, а нормалният живот в страната да се възстанови.
Но дори по-малка част от гражданите да ползват приложението, то може да има силен ефекет, ако то се комбинира с допълнителни мерки за сигурност. От друга страна, неконтролирумото навлизане в личното пространство е притеснителен сигнал за всички хора, които държат на опазването на гражданските свободи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
