Тази седмица най-накрая започна преместването на Паметника на съветската армия от центъра на София. Новината бързо придоби политически нюанси, породи спорове и отново събра заедно опозицията в парламента в лицето на "Възраждане", БСП и "Има такъв народ".
На този фон общественото радио БНР реши да засегне темата, като даде поле за изява не на кого да е, а на руския посланик Елеонора Митрофанова. Посланикът на страната агресор ще гостува на водещия Петър Волгин в съботното издание на предаването "Политически НЕкоректно".
Какво казва това решение за плурализма в общественото радио и каква е ролята на Съвета за електронни медии, който би трябвало да следи за евентуални нарушения в начина на отразяване на теми в обществените медии.
Своето тълкуване на тези въпроси дава доц. Георги Лозанов - бивш дългогодишен член на медийните регулатори НСРТ и СЕМ, както и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски".
Според Вас приемливо ли е да се дава поле за изява на посланик на държава агресор - каквато е Русия, при това в обществена медия?
По-общо погледнато няма забрана чужди посланици да участват в българските медии. Това обаче не дава привилегия на тяхното мнение, така че то трябва да отговаря най-малкото на изискванията за плурализъм.
При положение, че очевидно в темата ще се включи преместването на Паметника на съветската армия, където има горещ дебат и сериозно разделение на две отчетливи гледни точки - най-малкото, което трябва да стане в този случай, е в предаването да се чуе и обратната гледна точка. Тази на институциите в България, защото те са взели това решение и не могат да бъдат изхвърлени от дебата и в него да звучи само гласът на Митрофанова.
Ако ставаше въпрос за войната в Украйна в действителност такава покана би била силно оспорима - но понеже не става дума за [това], а за един дебат, в който вероятно може да се чуе гледната точка на руското посолство, но само в диалог и в спор с българската гледна точка, която е изразена от българските институции.
Интервюто с Митрофанова попада под онзи тип представяне на т.нар. “другата гледна точка”? Това медиен плурализъм ли е всъщност или пропаганда?
Специално предаването на Петър Волгин и неговите издания са категорично лишени от плурализъм и са в нарушение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). И това е [така] от много години. За съжаление, той си извоюва правото да бъде нарушител на този закон.
Това се възпроизвежда отново и отново и има там една маскировъчна форма на това нарушение - в неделя под същото име има предаване на друг колега - Силвия Великова, която е с различни разбирания от [тези на] Волгин. Но това не удовлетворява изискването на закона да може аудиторията да чуе различните гледни точки, тъй като аудиториите на тези две предавания са различни - и това е лесно доказуемо социологически. Така че всеки от членовете на тази аудитория чува само едната гледна точка.
Предаването на Волгин би трябвало само себе си да дава достъп и на алтернативните гледни точки - особено когато става дума за такъв горещ дебат и когато се кани такъв краен изразител само на едната гледна точка - какъвто е руският посланик. Ние знаем каква позиция ще защити, защото той няма как да се отклони от позицията на [руската] държава. Тя вече изрази в заплашителен тон своята позиция към паметника с [говорителя на външното министерство] Мария Захарова, която буквално отправи заплахи към България заради това, че тя си позволява да решава как да постъпи с един свой паметник.
Всъщност какъв е рискът от тази медийна изява на руския посланик? Има ли такъв?
Не знам дали трябва да използваме такава силна дума като риск, но вкарването в дебата на представители на сегашния режим в Москва може да доведе до силно силно напрягане на междудържавните отношения. Това включване на Митрофанова сякаш подпомага тази тенденция да се влошават допълнително отношенията между Русия и България, за това че българските власти още от 90-те години са взели решение да махнат един паметник, който съдържа пропаганда на сталинския режим.
Този процес започва още преди 1989 г. Самият паметник е създаден да налага в България този [сталински] режим, да е ясно, че България е подчинена на него.
Истината е, че [преместването му] закъсня. Трябваше да се случи още през 90-те години, когато се махнаха и други символи на комунизма, който е обявен за престъпен режим от българското законодателство. Така че в това няма нищо кой знае колко особено и драматично, но то се напряга и драматизира политически именно от руските проксита тук. А сега се включва някак си и самата руска позиция и в целия този дебат.
Има ли тогава проблем в радиото? Все пак решенията за гостите в едно предаване не се взимат само от водещия, има редактори, а и ръководство, което също би трябвало да носи отговорност.
Тук би трябвало да има основна дума Съветът за електронни медии (СЕМ), който да следи за плурализма при Волгин. Само че председателката на СЕМ [Соня Момчилова - б.ред.] нееднократно някак си е заявявала своята близост като гледна точка, което е в нарушение на изискването за равнопоставеност на самата регулация. [Момчилова] изразява гледна точка, която е в подкрепа на Волгин, така че той успява да наруши разпоредбите за плурализма в ЗРТ, тъй като намира поне в председателката на СЕМ - а и не само - подкрепа.
Друг въпрос е, че ръководството и особено редакторите [на БНР] би трябвало на база на своите професионални изисквания да не допуснат само Митрофанова да представи на слушателите на обществената медия проблема за съдбата на Паметника на съветската армия. Обществената медия по закон [не трябва] да допуска това.
Не трябва да чакат санкция - а преди това на базата на редакционната отговорност да потърсят най-малкото алтернативна гледна точка вътре в предаванетто - и даже в диалог с Митрофанова.
А имали СЕМ основания да се самосезира по повод интервюто на Митрофанова пред БНР?
Има всякакви основания, защото Волгин е традиционен нарушител на тази разпоредба на закона за плурализъм във всяко едно предаване. Но и специално по отношение на паметника - в центъра на толкова разгорещен дебат абсолютно демонстративно се кани говорител на едната гледна точка и то говорител, който гворои през външната институционна подкрепа на страна, която е обявила България за вражеска държава.
Има и някаква символика, която като че ли продължава - символиката на самия паметник. Това, че той демонстрираше, че това, което се случва в България, е обвързано с волята на Русия - с този шпагин. Въобще проблемът не е за паметника, тъй като той ще бъде преместен, проблемът е за мястото и височината. За това да е в центъра на столицата и да е най-високият паметник в София, за да може да се демонстрира именно тази властова претенция към България от страна на бившия Съветския съюз.
Интервюто е публикувано с известни редакции и корекции в текста и заглавието.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
