Днес се навършва една година от началото на войната в Украйна - конфликт, който разклати европейската сигурност, промени отношенията между държавите и накъса здраво сплетената световна икономика.
На 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин обяви началото на наричаната от него "специална военна операция". Плановете му бяха бързо и лесно да превземе Киев и да свали проевропейското правителство там. Надеждите му обаче бяха попарени от ожесточенотата борба на украинската армия.
Конфликтът се превърна в най-големия такъв в Европа от Втората световна война насам, а година по-късно краят му все още не се вижда.
България ще отбележи годишнината от войната с шествие в няколко града. Демонстрацията се организира под надслов "Неутралитетът спрямо истината се нарича лъжа", който критикува позицията на президента Румен Радев за военния конфликт. Отделни събития ще има в София, Велико Търново, Пловдив, Русе и Варна.
Няколко български политици от различни партии отбелязаха годишнината с послания в профилите си в социалните мрежи.
Представителят на "Деморкатична България" Ивайло Мирчев изтъкна, че през тази една година украинският народ е изнесъл на света "урок по доблест". Той призова хората да се включат в шествието в подкрепа на Украйна.
"Не знам как да го кажа по-ясно - мисля, че тези хора превърнаха цялото си съществуване в жив паметник на достойнството. Войната срещу тях, освен дето е абсурдна и безчовечна, е все по-обречена за нападателите им. Украинците отдавна спечелиха сърцата, уважението и подкрепата на свободния свят. Украинският народ никога няма да бъде жертва", посочва той.
От обединението ПП-ДБ излязоха с обща декларация, в която казват, че ще положат всички усилия да подкрепят Украйна в нейните евроатлантически стремежи и ще настояват за създаването на специален международен трибунал, който да преследва военните престъпленията на Русия.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи руската война като "абсолютното безумие в най-новата история на Европа" и нарече руският президент Владимир Путин - "диктатор", въпреки близкото минало, в което бившият премиер толерираше руското влияние в България.
Борисов изтъкна, че партията му била първата, която поискала помощ за Украйна, и използва момента, за да нападне отново опонентите си от "Продължаваме промяната". Посланието му имаше тон малко повече на предизборна агитация, отколкото символична подкрепа за Украйна.
"Сега пред България няма друг избор освен да застане от правилната страна на историята. Събитията, които се случват на едва 400 км от границите ни са добър повод да се замислим какво представляват категории като сигурност и стабилност, които в дни на просперитет приемаме за даденост, но една бърза „промяна” е в състояние да разруши за дни", написа той в профила си във Facebook.
БСП също не изневери на позицията си и лидерката на партията Корнелия Нинова отново заговори за мир, като изключи от сметките възможността за военна помощ.
”Позицията на БСП е последователна и ясна: ненамеса на България, запазване на неутралитет, хуманитарна помощ за бягащите от войната, за майки с деца, но непредоставяне на оръжия и търсене на дипломатически изход", посочва в изявление тя.
Къде беше България през тази една година?
През тази една година българската позиция се опитваше да се придържа към тази на останалите държави-членки в Европейския съюз - пълна подкрепа за Украйна. Не всички български политици обаче бяха категорични в това, а темата за войната бързо се превърна в голяма разделителна линия в политиката.
Близо три месеца отнеха на българското правителство да вземе решение за изпращането на военна помощ за Украйна. Тя обаче се оказа само военно-техническа, след като БСП (по това време част от управляващата коалиция) се обяви твърдо против директното изпращане на оръжие за въвлечената в конфликт страна (макар страната да изнася оръжие през частни фирми).
През ноември 48-ото Народно събрание се опита да бъде по-категорично в позицията си и мнозинството от депутатите казаха "да" на изпращането на военна помощ за Украйна. Единствените противници на това решение се оказаха БСП и "Възраждане".
Малко по-късно към тях се присъедини и президентът Румен Радев, който не само разкритикува военната помощ за Киев, но и определи някои от депутатите като "военнолюбци". Докато българският държавен глава призоваваше за мир и диалог, зад думите му се криеха двусмислени послания. Той едновременно изразяваше подкрепа за украинците и в същото време изключваше възможността за военна подкрепа.
Постепенно Радев се превърна в един от най-шумните критици в Брюксел за изпращането на военна помощ на Киев.
Междувременно... война
По повод годишнината, украинският президент Володимир Зеленски написа в канала си в Telegram:
"На 24 февруари милиони от нас направиха избор. Не бяло знаме, а синьо и жълто знаме. Не бягство, а лице в лице. С лице към врага. Съпротива и борба. Това беше година на болка, скръб, вяра и единство. А тази е година на нашата непобедимост. Знаем, че това ще бъде годината на нашата победа!".
Неоправданата руска война доведе до загуби и от двете страни, особено тази година в боевете в източния град Бахмут и околностите му.
Някои западни официални лица оценяват загубите на Русия на близо 200 хил. убити и ранени, докато през ноември висшият американски генерал заяви, че над 100 хил. войници от всяка страна са били убити или ранени. Милиони украинци трябваше да избягат от родината си, а десетки хиляди цивилни бяха убити.
Доказателства за ужасите на войната бяха открити в град Буча, където бяха намерени масови гробове на войници. Бомбардираният южен град Мариупол се превърна в символи на това, което Украйна и нейните съюзници определиха като руска бруталност.
Украйна и Западът обвиниха Москва във военни престъпления, докато тя все така отрича да не само да е нападала цивилни граждани, но и изобщо избягва да използва термина война. В годишнината си реч президентът Владимир Путин обаче обвини Запада за започването на военния конфликт в пореден опит да оправдае агресията си.
Далеч от военните кампании, войната нанесе щети въхру световната икономика. На международната сцена започна нова студена война, като Путин повдигна въпроса за ядрените оръжия.
Така перспективите за мир изглеждат мрачни.
"Не знаем кога ще приключи войната. Но това, което знаем, е, че когато войната приключи, трябва да гарантираме, че историята няма да се повтори. Трябва да гарантираме, че ще прекъснем цикъла на руската агресия. Трябва да попречим на Русия да посегне на европейската сигурност", посочва. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред "Ройтерс"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: