Ефектът от неработещите регулатори или защо сметката винаги я плаща бизнесът Снимка: © Getty Images

Телекомите попаднаха в окото на бурята в последната седмица. Освен сделката, с която "Виваком" придобива доскорошния си конкурент "Булсатком", трите телекома обявиха, че индексират цените си спрямо инфлацията, което меко казано не се хареса на политиците. Причината - всяко вдигане на сметки се отразява на инфлацията, а тя е важна за приемането на България в Еврозоната. Разбира се, официално това е малко вероятно да го чуем, както не чухме и че по същата причина се предлага отпадане на таксите за студентите в държавните университети, ако са приети държавна поръчка.

Заради общото решение на телекомите, политиците заговориха за картел - все едно не е държавата тази, която следи за тези неща - и призоваха за проверки от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Същата КЗК, за която седмица по-рано имаше политически послания, че първо трябва да се обнови съставът ѝ по закон и тогава да взима решения.

Включи се и омбудсманът Диана Ковачева, която поиска Комисията за защита на потребителите (КЗП) да обяви клаузата за актуализирането на цените в договорите между потребители и оператори за неравноправна. Същата КЗП, за която министърът на икономиката, в чиято сфера на отговорност е, я нарече "комисия бухалка".

Встрани от иронията, озадачаващото е, че КЗП все още се управлява от кадри, назначени още от служебния кабинет на Румен Радев, сред които има и бивш член на регулатора от екипа на Божидар Лукарски (екс лидера на СДС, приласкан от ГЕРБ) и бивш служител на прокуратурата и началник отдел в спецслужбата ДАТО от времето на ГЕРБ.

Ситуацията не е по-различна от друг път - когато държавата трябва да оправдава действие, обикновено на помощ идват потребителите. В останалото време всичко е в затишие пред буря.

Вдигането на цените в частния сектор би трябвало да бъде право за всеки бизнес. Когато става дума за сфери от икономиката, които обхващат бита на практика на всички потребители обаче, се приема, че интересът на клиентите е нуждно да бъде защитен по-добре. Затова и телекомите не могат да променят условията си, когато решат, или с процент, който те преценят, а го правят по силата на клаузи, които ограничават индексирането на таксите до веднъж годишно и в синхрон с поскъпването на живота.

Новината за индексирането на цените на трите телекома естествено не предизвика радостни възгласи, възника и въпросът защо процентът оскъпяване е толкова различен.

Отговорът на този въпрос е лесен – телекомите повишават тарифите си различно, защото ползват различни индекси за поскъпването на живота, чрез които Националният статистически институт измерва инфлацията от една страна, а от друга - защото индексират различни услуги за крайните потребители.

От Yettel обявиха, че от 1 февруари повишават таксите си за мобилни услуги с 9,5% спрямо средногодишната инфлация за 2023 година като това важи за телефонните разговори, но не и за телевизията и така наречение добавки (add-ons). Vivacom индексира цените спрямо годишната инфлация, която отразява поскъпването на стоки и услуги през декември 2023 г. спрямо декември 2022 г., която според НСИ е 4,7%. A1 все още правят анализи с колко, но също заявиха, че подготвят индексация.

Дотук прецендент няма. Още през 2021 година телекомите поискаха да използват клаузите в договорите си, които им позволяват да индексират цените спрямо индекса на потребителските цени, с които НСИ измерва поскъпването на живота.

През 2021 година те планираха индексацията за инфлацията да стане за две години накуп. Тогава министър на икономиката беше Корнелия Нинова. След призива ѝ към Комисията за защита на потребителите да обяви клаузите за неравноправни, КЗП взе решение с незабавно действие – телекомите могат да индексират тарифите си спрямо инфлацията, но това не може да се прави за две години накуп.

Така и стана - оттогава А1, Yettel и Vivacom индексират цените спрямо инфлационния индекс по веднъж всяка година.

Въпросът е обаче може ли КЗП следващия път просто да спре вдигането на цените? И дали на фона на свръхпечалбите в други сектори, които пряко засягат бюджета на потребителите - като банковите такси, които в последната година се покачиха многократно, КЗП не си затваря очите за някои неща, за сметка на по-висока активност за други. Между другото инфлацията на база на банковите такси е 1,7% на година.

За сметка на това сега КЗП записа точка - преди дни организира и проведе обществено обсъждане по казуса с цените на телекомите. Предстои регулаторът да излезе с решение дали да не забрани повишението на цените от страна на трите телекома.

Интересното е обаче, че КЗП на практика има решение по казуса - още през 2021 година. Тогава комисията е разпоредила, че клаузата не е неравноправна, стига да не се прави индексация за две години накуп.

През 2023 година, когато цените отново бяха актуализирани, от КЗП изпращат писмо до омбудсмана Диана Ковачева, с което отново потвърждават мотивите си, че индексирането на цените спрямо инфлацията не противоречи на закона:

  • Клаузата за индексация е заложена предварително, потребителят е бил уведомен и се е съгласил с подписването на договора
  • Телекомите имат право да актуализират цените спрямо индекса на потребителските цени, върху който не могат да влияят
  • Операторите могат приложат увеличение на цените само с индекса за инфлация за година, както е предвидено в техните договори.

Новото решение на комисията все още се очаква, но ако съдим по настроенията, изглежда много вероятно да се пристъпи в посока или към отмяна на индексацията, или към промени в условията на договорите, които да дадат повече права на потребителите и възможност да се откажат от договорите си без неустойки, или да накарат телекомите да заложат и клаузи за смъкване на цените при дефлация.

Две напред, едно назад

Ако правилата сега се променят в движение и комисията забрани на телекомите да индексират цените с процента на инфлацията - това вероятно ще е малка победа за потребителите, но никак няма да е добър сигнал нито за потенциални инвеститори, нито за бизнеса, който вече работи в България.

За да постигат резултати, компаниите се нуждаят от предвидима среда, която не се влияе е политическата обстановка. И ако индексацията за две години назад е оборима практика - въпреки аргументите за COVID, изтъкнати от бизнеса, то в случая е интересно как от КЗП биха отстъдили срещу себе си.

Телекомите имат аргументи за повишаването на цените си, въпреки че за нас, потребителите, това не е приятна новина. Трафикът, който потребителите им генерират, постоянно расте, за което допринесоха и така популярните неограничени планове, които навлязоха през последните години. За да се осигури достатъчен капацитет на инфраструктурата, са необходими инвестиции - оборудването поскъпва, растат и разходите за заплати и осигуровки, както и разходите за реклама. Ясно е, че по веригата в един момент част от това поскъпване ще стигне и до крайния потребител.

И така неусетно стигаме до отговора на въпроса защо е важно държавата да работи прозрачно? Нейна задача е да регулира обществения интерес - а именно да намери консенсус между бизнес и потребители.

От една страна да осигури справедливи правила за бизнеса, и от друга – конкуренция за потребителите.

Бухалка ли е КЗП?

КЗП е подчинена на министъра на икономиката. В края на миналата година Богдан Богданов отправи тежки обвинения към ръководството на комисията, включително, че е действало като бухалка срещу фирми.

От институционален произвол от страна на комисията се оплака и изпълнителният директор на "Билла България" Вигинтас Шапокас. По думите му веригата на Billa в България е била глобена с по 30 хиляди лева на обект, или общо 3 млн. лева, защото е разпространявала протеинови барчета, чието съдържаение на протеин било с грам по-малко от описаното на опаковката.

Веригата оспорва глобите в съда и според изпълнителния ѝ директор приключилите дeла до момента са в полза на веригата.

Въпреки одитите, които доказват нарушения, министърът на икономиката се оказа безсилен да смени "тотално компрометираното" ръководство на Комисията за защита на потребителите, срещу което има сигнали за корупция.

За разлика от другите институции, които имат отношение към бизнес средата и взимоотношенията, КЗП не е регулатор и второ комисията няма проблема с легитимността заради изтекли мандати. Там по-скоро проблемът е с прозрачността на кадровите решения и с подхода към бизнес играчите на пазара.

Сега ще е интересно дали след като веднъж КЗП сама е отсъдила, че индексирането на цените спрямо инфлацията не противоречи на закона, сега ще може да се обърне на 180 градуса.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Протест в София след освобождаването на шофьора, убил 15-годишния Филип

37-годишният Петър Тодоров беше пуснат от съда под домашен арест

18:16 - 21.02.2024
Живот

Майкъл Сера ли се оказа създателят на CeraVe? Супербоул разкри загадката

„О, не знаехте ли? Истината се крие пред очите. Аз съм CeraVe“

16:50 - 21.02.2024
Важно днес

Прокурор и следовател отричат познанство с Нотариуса, не знаели и за клуба за магистрати

Радослав Димов и Ясен Тодоров сами поискаха да бъде изслушани по случая

16:38 - 21.02.2024
Важно днес

Почиташ паметта на Навални - привикват те за военна служба

Москва е разпоредила идентифициране на всички, който отдават почит на опозиционера след смъртта му

15:02 - 21.02.2024
тийнток

Повече заплахи, фалшиви новини и малко контрол. Какво знаем за дигиталния живот на децата в България

97% от тийнейджърите са онлайн всеки ден, 84% - по повече от 3 часа

14:51 - 21.02.2024