Страните от ЕС постигнаха споразумение за изпълнението на по-строги политики в областта на климата, въпреки опасенията на някои държави, че засилване на енергийните доставки след руската инвазия може да отслаби екологичните амбиции на Европа.
Забрана за продажба на двигатели с вътрешно горене до 2035 г., поетапно премахване на разрешителните, позволяващи на замърсяващите индустрии определено количество въглеродни емисии и рестрикции върху продукти за обезлесяването - това са част от предложенията, които бяха договорени в Люксембург на среща на министрите на околната среда от ЕС.
Споразумението бележи важна стъпка напред за амбициозния европейски план за климата, чрез който блокът цели да стане въглеродно неутрален до 2050 г., съобщава "Financial Times".
Заместник-председателят на Европейската комисия по зелена политика Франс Тимерманс оцени срещата като „много добър ден за Зелената сделка“. Споразумението е постигнато „противно на шансовете и против това, което мнозина смятаха за възможно“, казва той, цитиран от изданието
"Стъпка назад": ЕС обмисля по-слаби предложения в борбата срещу климатичните промени
Екоминистрите са договорили и фонд от 59 млрд. евро за компенсиране на най-засегнатите от прехода заради климатичните промени и финансиране на усилията на страните за подобряване на енергийната ефективност, обновяване на сгради и въвеждане на транспортни системи с ниски емисии. Първоначално предложената от ЕК сума беше на стойност 72 млрд. евро, но група страни, водени от Германия настояха сумата да бъде намалена, тъй като те ще плащат повече във фонда, отколкото ще получават.
„Това, което искаме от държавите да направят, не е наказание, а нещо, което ще им помогне да се отърват от зависимостта от изкопаеми горива“, каза Дан Йоргенсен, министър на климата на Дания.
Преди разговорите дипломати, особено от северноевропейските държави, се опасяваха, че министрите ще отслабят екологичните си обещания, тъй като правителствата се опитват да осигурят енергийни доставки в резултат на спрените такива от Русия.
Русия значително намали доставките на газ за Европа през последните седмици, като принуди държави като Германия и Холандия да увеличат производството от силно замърсяващи въглищни електроцентрали.
"Горчиво, но необходимо": Германия и Австрия връщат въглищата, след като Москва им оряза газа
Италия и Словакия бяха сред страните, които оттеглиха усилията си за постепенно премахване на двигателите с вътрешно горене до 2035 г., но те се съгласиха с предупреждението на Германия, което призова комисията да преразгледа темата за „електрогоривата“ (e-Fuels), направени от уловен въглероден диоксид в борбата с намаляване на емисиите.
Активистите казват, че електрогоривата могат да бъдат почти толкова вредни, колкото изгарянето на изкопаеми горива и че алтернативните горива отделят толкова отровни азотни оксиди, колкото и бензиновия двигател.
Ръководителят на отдела за климата и енергетиката на WWF Европа Алекс Мейсън обвини министрите, че са разводнили предложенията в областа на климата.
„Вместо да засилят слабите предложения на комисията министрите направиха всичко възможно да ги разводнят и добавиха вратички и изключения, с които да се опитат да се измъкнат от предприемането на действия", каза той.
Според холандския министър на климата Роб Йетен обаче пакетът от мерки предоставя „балансиран микс от субсидии, стандарти за емисии и цени, а също така улеснява постигането на националните цели за климата“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
