Фейсбук като министерството на истината

Фейсбук налага цензура! Фейсбук не противодейства достатъчно на речта на омразата! Фейсбук насърчава либералните възгледи и потиска несъгласните със статуквото! Фейсбук насърчава разпространението на крайнодесни възгледи! Фейсбук не се бори с расизма! Фейсбук робува на прекомерна политическа коректност. Фейсбук не се справя с „фалшивите новини“!

Макар и да са напълно противоречащи едни на други, тези критики се отправят към Фейсбук едновременно и еднакво остро от различни посоки. Напълно в унисон с поляризираните обществени нагласи по всички важни въпроси, отношението към Фейсбук също е в двете крайности. Единственото общо е, че всички са недоволни.

Най-пресният пример за натиска, на който е подложена платформата, е Бойкот срещу Facebook коства над 7 милиарда на Зукърбърг , според които Фейсбук не полага достатъчно усилия, за да премахва расистки послания. Кампанията „Спрете омразата, носеща печалба“ набра скорост заради антирасистките протести в САЩ, избухнали след смъртта на Джон Флойд. В нея се включиха едни от най-големите компании в света като "Кока-Кола" и "Адидас". Друг въпрос е, че става дума единствено за територията на САЩ, към момента няма данни компаниите да са ограничили рекламите си в други части на света, а някои просто са ги пренасочили към Инстаграм, също собственост на Фейсбук, пише "Гардиън". Още повече, според изданието, основен източник на рекламните приходи на компанията на стойност 70 милиарда долара годишно са малки бизнеси, а не големите рекламодатели.

В същото време, от дясната страна на политическия спектър от години се оплакват, че са подложени на цензура от страна на Фейсбук, който промотира либералните възгледи, за сметка на консервативните. Сред най-гласовитите критици е самият Доналд Тръмп

Social Media is totally discriminating against Republican/Conservative voices. Speaking loudly and clearly for the Trump Administration, we won’t let that happen. They are closing down the opinions of many people on the RIGHT, while at the same time doing nothing to others.......

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) August 18, 2018

Либералната пристрастност на Фейсбук (а също и Туитър, както и останалите популярни социални медии) лесно би могла да се обясни с профила на създателите и служителите им, продукт на елитни училища в доминираната от либералните възгледи образователна система в САЩ. В същото време, самата идея за ограничаването на речта на омразата се възприема от консервативно мислещите като репресия срещу свободата на изразяване.

Според правилата на Фейсбук се отстранява съдържание, свързано с насилие, секс, опасни хора и организации (извършващи терористична дейност, организирана престъпност, трафик на хора и др.), продажбата на лекарства и оръжия, измама, реч на омразата и др. дейности, повсеместно третирани като незаконни.

Под реч на омразата социалната медия разбира „директна атака срещу хора, основана на т.нар. „защитени характеристики“ – раса, етнос, национален произход, религиозни вярвания, сексуална ориентация, класа, биологичен пол (sex), социален пол (gender), полова идентичност (gender identity), сериозни заболявания и увреждания“. Към тези характеристики в определени случаи влизат също възрастта и имигрантския статус. Под „атака“ в общностните стандарти на Фейсбук се разбира „насилствена или дехуманизираща реч, изказвания с цел поставяне в по-ниско положение или призиви за изключване и сегрегация“.

Подобни т.нар. „общностни стандарти“ имат всички социални медии и потребителите се съгласяват с тях, когато създават профилите си, но малцина ги четат. Допреди няколко години в публичното пространство преобладаваше положително отношение към социалните медии, политиците се опитваха да се възползват от възможностите им, а изследователите им възлагаха надежди за трансформиране на традиционните национални публични сфери в нови, наднационални виртуални общности.

Краят на тази „бел епок“ настъпи рязко и болезнено през 2016 г. Референдумът, довел до Брекзит и влизането на Доналд Тръмп в Белия дом, разкритията за „Кеймбридж Аналитика“, разследванията за руска намеса в изборния процес в САЩ и цунамито от дезинформация и пропаганда в социалните медии ги превърнаха от предпочитан партньор и пространство за споделяне в обществен враг номер едно и терен за политическа поляризация. Засилиха се както критиките, така и призивите за повече регулация, както от потребителите, така и от правителствата.

Дълги години социалните медии удобно твърдяха, че са просто неутрални платформи и не носят отговорност за създаваното от потребителите съдържание. Но изследователите убедително доказват, че социалните медии са много повече от неутрални платформи, те променят условията и правилата на социалното взаимодействие и имат всеобхватно въздействие върху всички сфери на нашия живот. В същото време, политическият натиск върху платформите (най-вече Гугъл, Фейсбук, Туитър и Ютюб като най-големите) за по-активно модериране на съдържанието се засили.

През 2018 г. платформите подписаха „Кодекс на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията“, с който се ангажираха да ограничат разпространяването на дезинформация (включително като ограничат видимостта на сайтове, произвеждащи дезинформация, премахват фалшиви профили, ботове и др.), да повишат прозрачността по отношение на политическите реклами, да дадат възможност на потребителите да получават повече достоверна информация, включително като сключват договори с външни компании за проверка на фактите, да подпомагат изследователските усилия като предоставят данни и др.

През май 2020 г. Тръмп подписа указ за регулация на социалните мрежи Федералната комисия по комуникациите да създаде специални правила за това дали и кога социалните медии се ползват със правна закрила. В момента чл. 230 от Закона за комуникационна почтеност осигурява принципна защита на онлайн-компаниите от съдебни претенции или наказателно преследване заради поведението на потребителите им. Законът дава право на платформите да модерират съдържанието и да правят добросъвестни преценки дали дадена публикация нарушава стандартите за поведение. Целта на поисканите от Тръмп промени е да се гарантира, че ако компанията зад дадена социална медия ограничава свободното слово на конкретни лица, тя трябва да бъде оставена без съдебен имунитет.

Причината за действията на Тръмп беше реакцията на Туитър спрямо две публикации на президента, които бяха маркирани с предупреждение, че може да съдържат невярна информация, а читателите са призовани да направят по-задълбочена проверка на изложените от президента факти. Разгневен, Тръмп се оплака от целенасочена политическа кампания и заплаши да предприеме действия за закриването на социални медии, които заглушават консервативни гласове.

В резултат на всичко това, може да се откроят две тенденции: едната е, че политическата класа настоява за все повече регулация в социалните медии, докато потребителите се оплакват от все повече „цензура“; а втората е, че критиките, както от страна на политиците, така и от страна на потребителите, следват разделителната линия либерално-консервативно.

По отношение на речта на омразата, Фейсбук декларира, че компанията е направила подобрения в технологията си за откриване на реч на омразата на английски език и е разширила дейността ѝ на нови езици. Специално по отношение на България, с модериране на съдържанието на български е натоварен офисът на компанията в Дъблин. В началото на 2019 г. в София беше открит център за наблюдение на съдържанието, отговорен за съдържанието на турски, руски и казахски език. Тогава от компанията не изключиха и възможността част от персонала да наблюдава и публикациите на български език.

В резултат на промените нивото на съдържание, което се открива и отстранява преди да е докладвано от потребителите към момента достига близо 90%. Обемът на съдържанието, по отношение на което компанията е предприела мерки, нараства значително в последните години: от 3,4 милиона поста през последното тримесечие на 2018 г., на 5,7 милиона поста за същия период на 2019 г. до 9,6 милиона поста през първото тримесечие на 2020 г. От началото на 2019 г. досега всяко тримесечие възраженията от потребители за отстранено съдържание са между 1 и 1,4 милиона. Възстановеното след основателни възражения съдържание е значително по-малко – 63 600 поста през 2020 (срещу 9,6 милиона премахнати поста).

Съвсем логично е, на фона на тези данни, да зачестят и публичните оплаквания от потребители, че постовете им са отстранени, а профилите им са блокирани за определен период от време. В България от няколко години се разпространяват информации, че се блокират профили във Фейсбук по политически причини и съществуват организирани групи, които следят съдържанието в социалната медия и организират ударно докладване на определени профили. Съществуват и подозрения за договорености между националните служби за сигурност и Фейсбук, но те няма как да бъдат потвърдени, както показва проверка на журналиста Борис Митов от „Свободна Европа“. Според информация, повърдена пред колегата от два независими източника, „българските служби по линия на противодействието на международната престъпност имат администраторски достъп до социални мрежи, сред които със сигурност и Фейсбук. Чрез тези администраторски права те имат достъп до всички профили и могат да трият информация“.

Социалните медии не разкриват никакви подробности за процеса по модериране на съдържанието, които биха дали възможност да се разсъждава за критериите и резултатите. Със сигурност знаем само, че процесът включва както машинна, така и човешка намеса. Това неизбежно води до зависимост от определени пристрастия, още повече, че според изследователите изкуственият интелект не просто може да усвои пристрастията на създателите си, но и да ги мултиплицира.

През май 2020 г. френският Конституционен съвет (върховният съдебен орган на Франция) отхвърли голяма част от законопроекта, който предвиждаше социалните медии да премахват реч на омразата в рамките на 24 часа. Законът за противодействие на омразата онлайн стана известен като “Avia Law” – по името на депутатката от партията на Макрон Летиша Авиа. Законът даваше право на всеки да докладва като „незаконно“ съдържание в изключително широк спектър. Ако не премахнат това съдържание в рамките на 24 часа, социалните медии бяха заплашени със санкции в размер до 4% от глобалните си приходи.

Според Конституционен съвет, законът „Авиа“ проправя пътя към държавната цензура, тъй като не дефинира ясно незаконното съдържание и се намесва в свободата на изразяване “по начин, който е ненужен, неподходящ и непропорционален”. Очакван ефект е социалните медии да премахват повече онлайн съдържание, отколкото е необходимо, поради страх да не бъдат санкционирани, коментира в блога си проф. Нели Огнянова. Освен това, проблематична е и постановката, според която не съдът, а частен субект определя кое съдържание е законно и кое не.

Последното съображение е изключително важно, на фона на нарастващия натиск към платформите за регулация на съдържанието. На практика, това би означавало да превърнем Фейсбук и Гугъл (като най-големи и най-влиятелни) в министерство на истината. Налице са и опити тази апетитна позиция да бъде заета от правителствата, така че всякакви инициативи за повече регулация в социалните медии може да налеят вода в тяхната мелница.

Към момента единствено разумен изглежда подходът да се оказва натиск върху платформите да предоставят данни на независими изследователи, свързани с функционирането на алгоритмите им и процедурите по модериране на съдържанието. Фейсбук и Гугъл със сигурност са твърде големи, за да бъдат оставени да решават сами или в договорки с правителствата. Марк Зукърбърг добре разбира това, след като от любимец на демократите се превърна в мишена на обвиненията им, че след няколко вечери с Тръмп му е дал широка трибуна.

От гледна точка на потребителите, социалните медии се оказаха безплатна сладкарница, в която милиарди хора нахлуха, без да си дават сметка, че последиците от преяждане със сладко са наднормено tегло, висока кръвна захар и кариес. Следва неизбежното отрезвяване и болезненото лечение, което, уви, няма да стане нито лесно, нито бързо.