Любомир Ковачев и умението да имаш стил без претенции

„Това, което ме крепи, е работата. Тя ми дава смисъл.“, казва нашия събеседник и още преди да сте го видели, вече се сещате, че не става дума за представител на Gen Z. Срещата ни е с актьора Любомир Ковачев. Искаме да поговорим за духа на времето, за изкуството и за пътищата, които всеки човек сам избира накъде да го водят.

Наскоро Любо снима филм, в който играе дисидента Георги Марков – роля, която го кара да се замисли за свободата, за илюзиите на социалистическата епоха, за избора на съвест.

Продукцията е дебют за режисьора Добромир Байчев. Първата част от снимките минава в София, а през есента предстои да се снима в Канада и Англия. За да подготви за ролята си Ковачев изчита много статии на Георги Марков и дори търси лична среща с неговия братовчед – тук в Княжево, който му разказва спомените си за журналиста от първо лице. Описва го като много благороден човек, бохем, но в същото време интелигентен и фин.

В театъра Любо играе в „Пазар за мъже“ по Жан-Клод Дано, „Буржоата благородник" на Молиер, Политическо сатирично кабаре", с режисьор Калин Сърменов и "Два билета до Майорка", а през февруари е била и премиерата на представлението „Когато розите танцуват" от Валери Петров под режисурата на Николай Урумов. Ковачев е в ролята на Колоездача – навремето играна от Никола Анастасов.

Любомир Ковачев е част от трупата на Сатиричния театър в София. Работи с хора, които уважава, чувства се част от колектив, който е повече от екип – почти семейство.

Любомир прекарва безгрижно детство в досег с един различен свят – баща му бил е културен аташе в българското посолство в Париж.

И до днес, когато се връща във френската столица, го връхлита онова познато усещане – неуловимо, но дълбоко лично. Като завръщане на място, което винаги е било в него.

Париж и София – два града с различен ритъм и различна сцена. Във френския театър, казва Ковачев, всичко е по-интелектуално, по-балансирано, но и по-студено.

В България актьорите играят с тяло, с глас, с цялата си емоционална амплитуда – не само с думи. „Френският актьор разчита на текста, българският – на емоцията“, казва той.

Според него тук сцената още има плът – не е превърната изцяло в концепция.

„Свобода на мисълта, бохемство, безгрижие“ – така описва парижкия дух актьорът, прекарал 12 години във Франция. Париж за него е столица на изкуството, но освен това и място на вътрешно пробуждане. Там, още като дете, попива атмосферата на града – онзи особен въздух, в който се обединяват интелектуалната лекота, сдържаната изтънченост, уважението към езика. Всичко там се случва с мярка – в поведението, в начина, по който хората се отнасят един към друг. Културата не се демонстрира, а просто присъства.

София, въпреки хаоса, има чар, който напомня на Париж от 60-те и 70-те – с уличната непосредственост, с усещането за нещо недовършено. Град, в който животът още не е изгладен от глобалната унификация. „В Париж всичко е подредено, но и претоварено с послания. София все още диша“, казва актьорът.

Срещата ни минава в автомобил - новия Peugeot E-3008, който тестваме в сърцето на София.

Любимир е фен. Спомня си първия си автомобил – синьо Peugeot 307, което нарича „перла“, и с което преживява десетки лични малки свободи: бягства извън града, разговори със себе си, празници без повод.

Оттогава остава верен на марката – заради отношението, което носи: дискретно самочувствие, усещане за мярка и вътрешна лекота.

Peugeot, казва той, не е кола, която се стреми да се хареса на всяка цена. Тя е тиха увереност – сдържана елегантност, която не демонстрира, а присъства.

Носи усещане за посока, дори когато не знаеш накъде точно отиваш. А това, според него, е най-френското възможно качество – да се движиш със стил, без да се надбягваш с времето.

„С Peugeot 307 имах едни от най-безгрижните моменти. Пътуването с тази кола беше бягство – красиво, леко, френско.“

Любомир говори за автомобила не като за вещ, а като за продължение на усещането му за стил и свобода.

Новият Peugeot 3008 му харесва заради финия баланс между технология и естетика.

Комфортът ѝ, изчистеният дизайн, компактната сила – всичко в нея му напомня за онова, което харесва във Франция: изтънченост без претенция. Това не е просто автомобил, а среда – състояние на духа, в което се чувства спокоен, цял, на мястото си.

Бягствата в ежедневието

Любомир намира бягството не в отказа от реалността, а в смяната на гледната точка – в природата, в тишината, в пътуванията с дъщеря си. Именно в тези моменти се разкриват нови хоризонти – за нея, за него. Понякога това означава да излезеш от познатото.

Турнетата с театъра също му дават възможност за подобни срещи.

Наскоро обикаля скандинавските страни с „Антарктически приказки“ – музикално-поетичен спектакъл, вдъхновен от експедицията на Теодосий Спасов до остров Ливингстън. Проектът съчетава джаз, фолклор и рецитации на стихове от Превер, Шекспир, Неруда и Стефан Цанев, изпълнени от Бойка Велкова и Любомир.

Но най-смислените му пътувания остават тези с дъщеря му – когато тя наблюдава с поглед без предразсъдъци, а той открива не толкова света, колкото начина, по който тя го възприема.

Това му напомня да забави темпото и да слуша по-внимателно.

С времето свободата престава да бъде просто желание и се превръща в ангажимент. Ако се притеснява за нещо, то е заради усещането за липса на ориентири, особено сред по-младите – фалшивите образи и послания, които децата усвояват без защитни механизми. „Всичко започва да изглежда като продукт – и отношенията, и преживяванията, и самата болка“, казва той. „А децата попиват всичко.“

Опитва да дава личен пример на дъщеря си. Да не се интересува дали се вписва в очакванията на средата – в тенденции, формати или онлайн популярност. „Ако ще показваме нещо – нека е отношение. Към думите, към другия, към времето, в което живеем.“, казва актьорът.

И добавя - посоката не се диктува отвън – тя идва отвътре: от това, в което вярваш и което искаш да предадеш нататък.

Любов в кадри и километри - Ирина и Лари за стила, пътуванията и истинските моменти

Peugeot 2008 - пъргавият лъв с българска следа

Peugeot 3008: Да отговориш на “зелената” провокация със стил