Газовият договор с "Боташ" - 500 хил. долара на ден и още няколко проблема Снимка: © Министерство на енергетиката

Разходи от близо 500 хиляди долара на ден в продължение на повече от десетилетие, без да е съвсем ясно каква е обществената полза от тази инвестиция. Те са плод на споразумение, което българска държавна компания подписва с турска държавна компания. Договорът е "търговска тайна". Той вече се анализира от Европейската комисия (ЕК) заради сигнал, че нарушава правилата на конкуренция в ЕС, неизгоден е за България и зад него наднича Русия.

При подписването му документът е обявен за "исторически пробив" в доставките на природен газ в региона. Точно, когато предсрочно отиващото си 49-о Народно събрание може да хвърли светлина върху всичко това, а действащи депутати твърдят, че документите трябва да отидат за разследване в прокуратурата, някой дърпа ръчна спирачка.

Става въпрос за договора между "Булгаргаз" и турската енергийна компания "Боташ" от началото на 2023 г. Срокът му е 13 години. Тогава на власт е служебното правителство с премиер Гълъб Донев и министър на енергетиката Росен Христов. В края на същата година ЕК вече проверява договора, а парламентът избира временна комисия, която да анализира ползите и вредите на подписаното споразумение.

В началото на април 2024 г. депутатите казват, че са си свършили работата, но председателят на комисията Жечо Станков от ГЕРБ отказва да внесе доклада им за разглеждане в пленарната зала. Колегите му от ПП-ДБ обвиняват ГЕРБ в опит да се прикрие истината. Този път и опозицията - БСП и "Възраждане" - искат публичност и говорят за корупция. ДПС засега мълчи.

Докладът на временната комисия до днес не беше публичен. Договорът, който е "търговска тайна", обаче беше публикуван от групата Bg Elves преди повече от седмица.

Какъв е проблемът с договора?

Накратко - според известните до момента данни, ситуацията изглежда така:

  • България има капацитет за разтоварване на втечнен газ на терминали в Турция и внос на газ чрез "Боташ", който не използва, но плаща
  • Цената от 2024 г. до края на договора - 2035 г., която "Булгаргаз" дължи на "Боташ", е близо 500 хил. долара на ден. Няма значение дали и каква част от договорения капацитет от 1,8 млрд. куб. метра газ годишно е действително внесен в България
  • Този капацитет всъщност не може да бъде достигнат - инфраструктурата позволява внос на 1,3 млрд. куб метра газ, но се плаща за 1,8 млрд. куб. метра
  • Договорът няма опция за прекратяване без огромни неустойки или за предоговаряне
  • В замяна на достъпа до терминалите за втечнен газ "Боташ" получава достъп и капацитет да ползва газовата инфраструктура на "Булгартрансгаз" в България. Това ощетява "Булгаргаз" като търговец с газ и свива пазарния му дял.

Данни за проблеми в договора се потвърждават и от изтеклите документи по него, пуснати от Bg Elves.

Оказва се още, че от подписването на споразумението с "Боташ" досега България е доставила до терминал в Турция един танкер и половина втечнен газ - първият тържествено посрещнат от Росен Христов през април 2023 г. (откъдето е снимката - б.р.). Но резервираният капацитет е за 14 кораба годишно.

Според изчисления на база договорен капацитет и цени, до момента държавната компания "Булгаргаз" следва да е платила на "Боташ" 250 млн. долара по споразумението, а до 2035 г. сумата ще е около 3,8 млрд. лв. Това важи и без реална доставка на газ до България. Тези изводи, както и че няма опция за предоговаряне или по-ранно прекратяване на споразумението, излиза и от документите, публикувани от Bg Elves.

Има и друг момент - договорът беше анонсиран от Росен Христов - в това число и пред Министерския съвет, не като такъв за покупка на газ от "Боташ", какъвто се оказва, че е, а като споразумение за капацитет за пренос и регазификация на терминалите за втечнен газ.

"Тук искам изрично да подчертая, че не става въпрос за покупка на газ, както беше спекулирано в медиите", казва Росен Христов на 11 януари 2023 г., когато представя пред МС решението за одобрение на споразумението с "Боташ".

Всъщност клаузи гласят, че "Булгаргаз" може да разтовари втечнен газ, за което си плаща, да даде този газ на "Боташ", а турската компания да се задължи да достави до българската граница същото количество срещу плащане на фиксирана транзитна такса. Това на практика значи, че "Булгаргаз" купува газ от "Боташ", който може да не е този, който е доставила на терминал за втечнен газ. Оттук още миналата година се появиха съмненията, че става дума за скрит внос на руски газ, тъй като Турция има дългосрочни договори с "Газпром" за доставки през "Турски поток".

По-голяма част от тези данни бяха разказани от депутата от ПП-ДБ и зам.-председател на временната комисия Радослав Рибарски, когато анонсира, че докладът е готов и трябва да бъде изпратен в прокуратурата и ДАНС за проверка. В разкритията се включи и Борислав Гуцанов от БСП.

Само няколко дни по-късно ГЕРБ - в лицето на Жечо Станков, блокира внасянето на доклада в Народното събрание с мотив, че се е появила "нова секретна информация" по темата след изготвянето на документа. Не става ясно каква би могла да е тя, при положение, че договорът е подписан преди повече от година, а комисията работи вече повече от 3 месеца и още в началото изиска информация от всички страни по него. Проведе и закрити заседания, за да не се разкриват конфиденциални данни.

В петък от БСП настояха докладът на временната комисия да се разгледа и обявиха какво пише в него, а Гуцанов го нарече "исторически икономически принос". Иронията е заради това, че преди подписването на споразумението няма нито един анализ на въздействието - правен, икономически или какъвто и да е. Освен това не е ясно и до ден днешен как са определени цените за газ и пренос, които в крайна сметка водят до това, че за 13 години България ще трябва да плати близо 4 млрд. лв на турската държавна компания.

Тъй като предишни дни депутати извън ГЕРБ и ДПС поискаха извънредно заседание на Народното събрание, на което да бъде гласуван докладът на комисията, председателят на Народното събрание Росен Желязков го насрочи за днес - петък, от 14 ч.

И нов опит за покриване на доклада

Въпреки че заседание по темата "Боташ" започна в уречения час, Жечо Станков от ГЕРБ отново отказа да внесе доклада за разглеждане. Разкри и какъв е "секретният" документ, който се е появил в последния момент. По думите на депутата това е писмо от Българския енергиен холдинг (БЕХ) - държавното мегадружество, под чиято шапка са и "Булгаргаз", и "Булгартрансгаз", с призив парламентът да изчака, преди да оповести резултата от проверката си. Станков се позова на грифа за секретна информация и не сподели повече.

Проектодокладът обаче беше представен от БСП пред журналисти. Към основните открития, описани по-горе, се добавя и това, че БЕХ, който сега иска отлагане - според Станков, отрича да има нещо общо със споразумението с "Боташ", макар да е принципал на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".

Мартин Димитров от ПП-ДБ му предложи, ако нещо се притеснява, да го заведе лично в деловодството, за да внесат заедно доклада на временната комисия. Станков каза, че той е отговорен човек и няма да постави в риск интереса на държавата.

След почивка, поискана от ПП-ДБ, Станков в крайна сметка внесе доклада на временната комисия. Появиха се и две проекторешения на Народното събрание по него - с идентичен текст. Той гласи, че парламентът да задължи министъра на енергетиката да започне работа за предоговаряне на споразумението, а всички документи да бъдат изпратени за проверка на българската и европейската прокуратура, на ДАНС, на БЕХ и на други институции, които итам отношение.

Любопитен факт - министър на енергетиката в служебния кабинет в момента е Владимир Малинов - досега директор на "Булгартрансгаз" - назначен за такъв по времето на ГЕРБ през 2018 г. Негов подпис също стои под споразумението на българската страна с "Боташ", което е обект на разследването.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Нацистко парти в скъп курортен бар шокира Германия

"Германия на германците. Чужденците - вън" и хитлеристки поздрави провокираха разследване на службите за сигурност

17:36 - 24.05.2024