ГЕРБ и БСП са постигнали съгласие за отлагане с 2 години на либерализацията на пазара на електроенергия за битови потребители.
Това означава премахване на една от реформите, които България беше поела по Плана за възстановяване и устойчивост - т.е. ЕС няма да отпусне средствата, които биха били допустими.
Политическата съпротива срещу свободния пазар на ток за домакинствата съществува от години - сред всички с изключение на ПП-ДБ.
Сега сигналът от ГЕРБ и БСП е, че са готови да жертват над 1 млрд. лв. от проекти по ПВУ.
Анонсът беше направен след първата среща между ръководствата на двете групи в търсене на съгласие за управляващо мнозинство.
БСП не затвори вратата към управление с ГЕРБ, което би било прецедент в историята на двете партии.
И БСП, и ИТН не пожелаха да се ангажират с повече от това, докато ГЕРБ не проведе преговори с втората по големина група ПП-ДБ - в противен случай няма как да се съберат над 121 гласа.
Въпросът за цените на тока за битовите потребители виси неразрешен от години. В последните дни на 49 Народно събрание либерализацията беше отложена с една година, до 1 юли 2025 г. Тогава и "Възраждане", и ИТН, и ДПС гласуваха за отлагането.
По план - пълната либерализация на пазара на едро трябваше да е факт през третото тримесечие на 2022 г., а след серия от реформи постепенно трябваше да се премине към либерализиран пазар за битовите потребители до 31 декември 2025. Първият етап трябваше да започне през 2023 с постепенно премахване на регулираните цени от КЕВР.
Причината за нежеланието на депутатите да задействат реформата е нестабилността на цените на българската енергийна борса, особено след 2022 г. и кризата около войната в Украйна.
Заради резките отклонения на средните дневни цени се налагаше държавният бюджет да плаща компенсации на бизнеса над определен таван на цените на тока - т.е. формално пазарът е свободен, но държавата продължава да се намесва като балансьор от опасения да не се стигне до фалити.
През лятото на 2024 г., тъкмо когато правителството трябваше да спре изплащането на компенсации, борсата отново направи отклонение с над 25-30% поскъпване спрямо същия период на предходната година заради пикове във вечерните часове, с тенденция към повишение.
Народното събрание уж накара служебния кабинет да поеме разликата в разходите за ток на бизнеса над 180 лв./мегаватчас средномесечна цена, но заради забавяне в нотификацията до Европейската комисия това се случи чак в края на септември.
Либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители в България е ключова реформа, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост, който цели модернизация и устойчиво развитие на икономиката. Тази реформа е в съответствие с политиките на Европейския съюз за създаване на интегриран и конкурентен енергиен пазар, който да осигури по-добри цени и услуги за потребителите.
Самият план за възстановяване и устойчивост е инструмент на ЕС, създаден в отговор на икономическите последици от пандемията от COVID-19. Той предоставя финансова подкрепа на държавите членки за реализиране на реформи и инвестиции, които да стимулират икономическото възстановяване и да повишат устойчивостта на икономиките.
В рамките на ПВУ България е поела ангажимент за либерализация на енергийния пазар като част от необходимите реформи за получаване на финансова подкрепа.
Европейският парламент играе съществена роля в оформянето на енергийната политика на ЕС чрез приемане на законодателни актове, които насърчават либерализацията и интеграцията на енергийните пазари. ЕП участва и в одобряването и надзора на изпълнението на ПВУ, като следи за спазването на поетите ангажименти от държавите членки.