Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пенсионерите с най-ниски доходи да получат по 75 лв. великденски надбавки - това прокараха през парламента на първо четене ГЕРБ и ДПС с промени в бюджета на държавното осигуряване. Очаква се още идната седмица допълнителният разход, който не е записан в държавния бюджет, приет иначе с гласовете на същите тези ГЕРБ и ДПС, да бъде окончателно одобрен.
Действията на двете партии се разиграват на фона на обвинения към министъра на финансите в оставка Асен Василев, че твърде много харчи и не управлява парите на данъкоплатците добре. Малката подробност е, че само в последния месец партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски внесоха и гласуваха в Народното събрание допълнителни държавни плащания извън разчетите на хазната за близо 4 млрд. лв.
Асен Василев се обяви против искането за надбавки, като определи “деленето на пенсионери, раздаването на пари безпринципно, без да са финансирани в бюджета” като порочна практика, която се използва, за да може пенсиите да се държат ниски.
Предложението обаче беше прието както от бюджетната комисия, така и на първо четене в пленарната зала.
Само ден по-рано Василев получи "официална забрана" от депутатите да се разпорежда с бюджетни средства. Асен Василев е под ембарго да харчи за каквото и да е, освен за пенсии, заплати и други неотложни плащания. Какво наложи това?
Както твърди в едно телевизионно студио депутатът от ГЕРБ Тома Биков: "Всеки ден с Асен Василев струва къде по 1, къде по 2 млрд. лв."
Предложението да "се озапти" (пак по думите на Биков) финансовият министър дойде именно от ГЕРБ и ДПС, с вносители Теменужка Петкова и Йордан Цонев, а решението беше гласувано малко след полунощ на 4 април.
От ПП-ДБ обявиха и, че ще поискат Конституционният съд да отмени решението.
"През последните седмици ГЕРБ и ДПС, с подкрепата на "Възраждане", непрестанно предлагат нови разходи извън бюджетната рамка, които надхвърлят 4 млрд. лева. Целта им е една - да взривят бюджета и заложения дефицит. Но така България няма да влезе в еврозоната. Всеки път, когато България се приближи до Еврозоната, ГЕРБ и ДПС на думи подкрепят, а на дела саботират приемането ни във валутния съюз," посочи партията в своя позиция.
Тези обвинения от ПП-ДБ лежат на следните факти. Само преди две седмици с предложение, внесено от Бойко Борисов и Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски и Станислав Анастасов от ДПС, финансовият министър беше задължен до 31 март да покрие дефицита във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" в размер на 1 млрд. лв. до 31 март.
Преди това депутати от ГЕРБ се втурнаха да внасят - и заедно с ДПС - да си гласуват още закони и решения за увеличаване на държавните разходи.
Освен "да се запълни дупката" в т.нар. Фонд за енергийна сигурност, от Минстерството на финансите беше поискано да намери 2,6 млрд. лв. за безплатно саниране на сгради, както и 200 млн. лв. за увеличение на заплатите на университетските преподаватели.
След исканията допълнителни разходи, които не се заложени в бюджета и най-вече не е ясно откъде биха дошли средствата, ГЕРБ и ДПС отидоха още по-далеч и препоръчаха на още нероденото още служебно правителство да направи анализ на публичните финанси.
По време на политическите консултации с президента в петък Теменужка Петкова (ГЕРБ) се включи, но не да коментира състава на служебното правителство, а за да "обърне внимание на една много важна тема: състоянието на публичните финанси".
"През последните няколко дни се появи информация, от която става ясно, че в последно време се извършват разходи на публични финанси в особено големи размери. Това е силно притеснително. Притеснението ни идва от това, че на практика в този период на годината се извършват разходи без да имаме сигурност, че приходите ще постъпят", посочи тя.
Йордан Цонев от ДПС я подкрепи, като обясни, че балансът в системата на публичните финанси бил нарушен.
"Ние също бяхме притеснени и пристъпихме към доста тежко решение - да забраним разходването на средства по консолидираната бюджетна програма", каза той.
Целта била същата като основната цел на финансовото министерство:
"Защото сме на крачка пред еврозоната и по никакъв начин не бива да излагаме този времеви прозорец да се затвори пред нас,"каза още Цонев.
Към препоръките на ГЕРБ и ДПС се включи и държавният глава, който на практика обвини финансовия министър, че бюджетният дефицит е "натискан надолу с финансови гимнастики" в последните месеци.
"Силно се притеснявам, че тези 3% дефицит в края на миналата година са в резултат на особени финансови гимнастики и натискане, с изпразване на енергийния фонд, с игра с ДДС, игра с парите за общините. Този така насилствено наложен 3% дефицит с редица както казах гимнастики, има опасност тази година да избие нагоре, както и инфлацията", сподели загрижеността си Румен Радев.
През април миналата година кабинетът на сегашния съветник на Радев - Гълъб Донев, внесе бюджет за същата година (неприет навреме именно заради липсата на работещ парламент) с дефицит от 6,4%. Няколко месеца по-късно бюджетът за 2024 г. беше приет от сегашното Народно събрание, като заложеният дефицит беше от 3%, т.е. размерът му е такъв, че да бъде изпълнен основен критерий за влизането в Еврозоната.
Според Радев обаче било обратното: прогнозираният от кабинета на Донев дефицит бил реалният, а междувременно е имало обвинения като "служебното правителство излезе с дефицит 6,8%, ние го направихме на 3%“.
