166 подписа е събрал общ проект за промени в конституцията, който е внесен в последния работен ден на Народното събрание от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
Съпредседателят на ДБ Христо Иванов го определи като обединение между основния пакет с предложения на коалицията, представени преди седмица, и допълнителни идеи на ГЕРБ и ДПС.
"В Конституционната комисия беше взето решение да се потърси обединени в един текст. Тази работа беше свършена, в резултат на което беше внесен текст, подписан от 166 народни представители. Гарантира се във висока степен наличието на мнозинство за прокарването на тези идеи", каза Христо Иванов пред журналисти.
Народното събрание може да променя конституцията на три четения с мнозинство от 160 гласа, или още по-експедитивно, ако успее да събере поне 180 гласа в подкрепа на предложенията.
Той призна, че "има някои нюанси" в готовия текст спрямо първоначалния проект на ПП и ДБ, представен на 23 юли, но в основата му стои съдебната реформа с разделянето на два магистратски съвета, мнозинство на съдийската квота спрямо парламентарната, както и ограничаване на правомощията на главния прокурор.
Отпаднала е например идеята на ПП-ДБ за въвеждане на мандатност на кметовете - нещо, срещу което твърдо против се обявиха и от ГЕРБ, и от ДПС, които разполагат с доста "несменяеми" кметове в доста общини.
Съществена промяна се предлага и при съставянето на служебни кабинети - с хибридна формула, която дава известни правомощия на президента, но връща основната власт в Народното събрание.
Атанас Атанасов (ДБ) обяви, че се предлага президентът да избира служебен премиер от едно от три лица:
- председателя на Народното събрание
- гуверньора на Българската народна банка
- председателя на Конституционния съд
Избраният от президента кандидат-премиер ще трябва да предложи свой проектосъстав на Министерски съвет, който обаче трябва да бъде гласуван от Народното събрание, а не да се назначава от президента, както досега.
Постигнато е и съгласие между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ за записването на 24 май като национален празник на България в конституцията.
"Тук вкарваме духа на знанието, на просветата, на писмеността да е водещото за следващите поколения. Искам моите деца и децата на всички българи да знаят, че са потомци на просветители и че България е дала огромно богатство на Европа в сферата на културата", каза Кирил Петков.
В промените в конституцията ще се въведе и правото на всеки гражданин да подаде жалба до Конституционния съд, когато смята, че негови конституционни права и свободи са нарушени. "Филтърът за допустимост" ще бъде допълнително уреден на законово ниво, уточни Никола Минчев.
Очаквайте подробности.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
