Гергана Боева е майка на 3 деца и илюстратор. Можете да видите работите ѝ в Instagram в един от двата нейни профила - g_boeva или Drawingsfrommom. Гергана прави изключително красиви и полезни образователни ресурси за деца - от такива с букви и числа, до карти и постери с планетите в Слънчевата система. Любима ни е нейната метеорологична станция, която по полезен и изключително естетичен начин учи децата за времето.
Тя е част от наш специален проект с немската верига Deichmann, в който заедно ще подарим персонализация на детска обувка с рисунка на Гергана. Повече за играта можете да научите в профила на Гергана.
Срещаме се в нейното ново студио, което още е в процес на обзавеждане - ще се казва "Поточе" и освен магазин, ще е пространство за работилници с деца. Дрескодът е обувки от Deichmann и всички са го изпълнили без бебето Яна, което все още има привилегията да се движи по чорапи.
Гергана е обута със сиви сникъри Bench, a Камен с Nike Court Vision
От колко време рисуваш?
Рисувам от дете, може би от 5 или 6-годишна. В училище посещавах уроци по рисуване за кратко, мечтаех да уча рисуване в гимназията. Имаше такова училище в Троян, а аз живеех в Тетевен. Но тогава времената бяха такива, че родителите ми изобщо не можеха да ме издържат финансово, ако ме изпратят там. Аз самата се бях обадила, бях проверила за общежитие и бях готова да тръгвам с куфарите, но не стана.
После как се развиха нещата?
Завърших с профил "Туризъм" в гимназията в Тетевен. Нещо, което смятам, че е абсолютно безсмислено до ден днешен като упражнение, но нямах много други варианти.
Първата година не ме приеха в университета. След това записах да уча педагогика във Велико Търново, която тогава обаче ми се стори скучна специалност. По това време се запознах с мъжа ми и се преместих в София, след което записах PR. Но и той ми беше безинтересен. Пишех добре и още през първата година преподавателите ме питаха "Вие да не би да работите нещо свързано с PR-a?". Зарязах и това, и започнах да се занимавам с маркетинг и така 10 години.
И през това време тайно рисуваше ли?
Не, не съм. 10 години не бях рисувала изобщо, дори не се сещах за това. Животът ми беше низ от безкрайни мейли, срещи, оферти, кампании и там се изцеждаше всичката ми творческа мисъл и енергия.
И как изведнъж хвана четка и молив?
Върнах се към рисуването с помощта на първото ни дете - дъщеря ни Зара. Започнах да се интересувам какви материали мога да ѝ предложа в по-структурирани занимания, но или не откривах това, което търся, или алтернативите ни ми харесваха. Така започнах полека-лека да създавам ресурси за Зара. Първият по-сериозен проект бяха няколко табла за азбуката, с които да работим по всяка отделна буква. Първото - за буква А се роди спонтанно - подбрах дванайсет интересни теми и направих илюстрации за тях, така че всеки ден да разглеждаме по една и да учим, чрез занятия и игри.
Тя беше на 3 години и от днешна гледна точка виждам, че съм била доста амбициозна, но се успокоявам с това, че децата развиват визуална култура от най-ранна възраст.
Предполагам, че ти си рисувала повече от нея в някои моменти. Тя е ставала да прави нещо друго, а ти си оставала да рисуваш, нали?
Да. Рисувах със Зара, а за себе си правех някакви дребни неща с акварел, просто така, за удоволствие. Когато си с дете, е по-трудно да отделиш време, за да се захванеш с по-голям проект.
В същото време продължавах да работя маркетинг, социални мрежи и PR.
Междувременно се роди и Мартин и усетих, че е време със Зара да започнем да говорим за нейните емоции. Така създадох карти с емоции и емоционални състояния, които отново бяха спонтанна идея - те са изключително простички, но за малките деца са нужни точно такива, недвусмислени материали, които те да разбират бързо и да не ги объркват.
Емоциите и чувствата са голяма тема и да научим децата си да изразяват, приемат и отработват това, което чувстват, е една от най-най-важните ни роли като родители.
Споделих тези карти в стори Instagram и една мама-блогър ми писа веднага, че иска да покаже картите на детето си и че има идеи за занятия с тях. Така ги публикувах в блога ми като PDF, дори не написах нищо друго в този PDF, освен домейна на блога ми. И картите "избухнаха" в Instagram.
Хора започнаха да ме тагват и да обсъждат картите на @g_boeva, използваха се в детски градини и на семинари - а аз бях много изненадана, не знаех какво правя и как ще се развият нещата.
От друга страна, това има връзка с всичко, което си правила - и с педагогиката (защото тези карти са комуникация към децата), и с маркетинга - сетила си се да ги пуснеш в Instagram. Тоест всичко си се е завъртяло, намерила си начин.
Да, точно така.
После създадох още безплатни материали, някои заедно със съмишленици в Instagram – други две креативни майки. С едната направихме "Есенен лов на горски съкровища”, с другата - триизмерни животински маски, последваха още и още такива безплатни материали. Ловът на съкровища ми е любим - представлява карта с илюстрации, преведена на 3 езика, която е своеобразна покана за разходка в гората. Хващаш детето за ръката, отивате в гората и целта ви е да намерите всички обекти в картата. Децата обожават такива мисии.
Те са свързани с излизане от вкъщи?
Точно така, тук вече се търси и добавената стойност за преживяване с детето - да прекараш качествено време с него, да научите нещо ново заедно, да се докосне то до природата - децата имат много силна връзка с нея.
Ето виж, че педагогиката не ти е била излишна!
Явно, не ми е била. Но аз съм и от семейство, свързано с тази професия – почти всички в семейството ми са педагози и учители. Благодарение на тях съм имала по-интересни занятия като дете. Когато обаче се родиха моите деца всичко сякаш се отпуши при мен в тази посока. Не съм предполагала изобщо, че ще се занимавам с това.
От децата ли взимаш идеи?
Следя какво им е интересно и до момента почти всички материали, които съм направила, са неща, които съм искала да покажа на моите деца, защото съм видяла живо любопитство към тези теми. За Мартин беше много интересна Слънчевата система, планетите.
Всичко започна с Луната. Когато беше на 8 месеца, Марти гледаше Луната постоянно. Като я видеше в небето, винаги я сочеше. Така направих един ресурс за Луната и нейните фази. Купихме и телескоп. За него космоса е много интересна тема и така се родиха и картите и плакатите за Слънчевата система.
Предполагам, че ти самата трябва да четеш доста, за да го направиш да е достоверно. Защото всъщност е много важно ти да си като учебник, макар и алтернативен.
Да, самата аз научавам много покрай процеса на създаване на тези ресурси. За Слънчевата система изчетох сайта на NASA и проучвах около месец. Следвам ги и в Instagram, и тях и Международната космическа станция, както и профили за астрофотография. Но ентусиазмът не е всичко.
Разкажи малко за децата, вярваше ли, че ще имаш три деца?
Когато се оженихме с Камен, аз казах на глас и с усмивка ,,Ние ще имаме три деца – едно за мен, едно за теб, едно за прираста.“ Това си го спомням изключително ясно точно кога, къде и как съм го казала и мисля че в последно време се улавям как правя неща, които така съм си “пожелавала” на шега преди.
Помниш ли какво ти отговори той?
Винаги е бил съгласен. Даже мисля, че ако искам да имаме четвърто, той също ще се съгласи. Ако той не беше толкова добър партньор и всеотдаен баща, не знам дали щяха да ни се получат нещата по този начин.
Когато става дума за деца, мен винаги ме е било страх най-много от броя на чорапите и броя на обувките, които се трупат. Ти имаш ли такъв страх?
Просто пералнята ги изяжда! Ние имаме и книжка за чорапите – как те поемат на пътешествие в пералнята, много е интересна. Но да, при децата постоянно се купуват чорапи, всяка година, пролет и есен, а с обувките положението е: скок в растежа и си в следващия номер.
Рисувала ли си върху обувки? Сега в тази активност с Deichman ще ти се наложи?
Знам, че е супер модерно и че хората го харесват. Но още не съм пробвала да custom-изирам обувките на децата.
Зара е обута с детски многоцветни сникъри с ластични връзки Venice, a Марти с детски сникъри тигърче Royal Cljog 2 KC
Фен ли си на износването на дрехи?
Да, фен съм на износването. Смятам, че ако дрехите стават и са в прилично състояние, спокойно ще ги износваме. С обувките не е точно така. Синът ми обува нещо, носи го три месеца и после просто трябват нови. Момче е, не ги пази, докато Зара е много по-внимателна. А и има много повече обувки, защото държи да има и брокатени, и с Елза и Анна... Има и пантофки на токчета от Deichmann. Не мога да ѝ пресека желанията, колкото и да ми се иска. Зара беше в една фаза, в която се преобличаше по пет пъти на ден в най-различно амплоа - балерина/ нинджа/ принцеса/ фея/ екшън герой и т. н…. И обувчици има за всяка роля почти!
Като ти казах за проект с Deichmann и ти реагира много ентусиазирано.
Да, защото реално ние купуваме обувките на децата от там. Често също купуваме и обувки за нас. Имат от всичко. Всякакъв стил. Когато сме с Зара, аз все я дърпам към другата редичка, където са по-безцветните модели. Но тя си държи на блестящото... най-малко трябва да има розово, за да ѝ хареса истински….. има и за нея блестящо, а аз мога да купя някакви по-нормални цветове.
Зара рисува ли хубаво?
Интересни неща прави, изненадва ме. Не са много прецизни, но като цветове и форми са супер сладки. Виждам ги и ми става много приятно. Казва, че иска да бъде “рисувателка”, но също и рок-звезда, фризьорка и “детевтик”. Сменя идеите си постоянно, но рисувателката винаги присъства. Иска да продава картини, за да ни купи нова къща - лилава.
Споделяш ли ги в социалните мрежи?
Да, пускам рисунките ѝ на сторита в Instagram. За всеки рожден ден имам картичка минимум със сърца и дъгички. Последно бяхаме двете в зелени рокли. Много се радвам, че постоянно има нови сладки идеи. Когато децата създават спонтанно, без да ги водим за ръката, се получават много интересни неща.
Всъщност много хора комуникират с теб, а това отнема време. Ти се грижиш за времето си, отговаряш на всеки, нали? Приятна ли е тази комуникация? Все пак голяма част от тях са непознати хора?
Непознати, но в общи линии са жени-майки като мен. Децата им са на същата възраст като моите, виждам, че голяма част имат същите въпроси и търсения като мен.
Обединява ни сякаш нуждата от подкрепа – да се припознаеш в някой и да си кажеш ,,Не съм сам“. Често са ме питали ,,Как успяваш? Ти си с три деца, рисуваш, създаваш, работиш…”. Истината е, че не успявам почти с нищо - поне не и във времето, в което ми се иска.
Първо, имам баба в подкрепа. Бабата, при наличието на деца, си е ключов елемент. Ако я нямаше майка ми, за да поеме децата за няколко часа днес, щеше да е абсурд да седна да рисувам и да управлявам това, което правя. Наистина нищо нямаше да се случи. Плюс това, и аз като всички хора, имам кош, пълен с пране, мивка с чинии.
Просто не си го слагам на сърцето вече, опитвам се да съм една идея по-добра към себе си и да се приемам малко повече. Уча се да се приемам чак на 35, може би доста закъсняла, но мисля, че майчинството идва с голямата кошница уроци, за да ни заземи и обърне повече към нас.
Сега работиш ли по нов проект?
В момента работя върху един проект с уроци за Земята. Планетата Земя. Започвам от общото и вървя към частното, като започвам със строежа на Земята, скалите, вулканите, кристалите и т.н. После ще минем на континентите, ще ги разглеждаме един по един. Доста работа ме чака, но така или иначе вече съм започнала да работя по него и имам интересна визия, вярвам, че ще се получи много интересен материал.
Знаеш ли какво си пожелавам, като те слушам? Да направиш учебник.
Много хора ми пожелават да направя учебник. Дано стигна до там.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
