Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България ще продължи да бъде сред малкото държави в ЕС и НАТО, които не са подписали споразумение за сътрудничество с Украйна. Договорът между двете държави трябваше да бъде сключен днес в Брюксел, но това изглежда няма да се случи.
Председателят на парламента Наталия Киселова отказа да включи точката в дневния ред на депутатите. Час по-рано премиерът Димитър Главчев обясни, че ще чака именно решение на Народното събрание преди да подпише. Ако такова няма - планираната среща с украинския президент Володимир Зеленски ще бъде отложена.
Документът стана повод за политическо напрежение в сряда, което дори накара лидера на ГЕРБ Бойко Борисов рязко да смени позицията си за него.
Въпросното споразумение предвижда оказване на политическа и "практическа" подкрепа за Украйна в борбата ѝ срещу руските агресори. С него България поема 10-годишен ангажимент към Киев за политическа, икономическа, военна и социална помощ.
То е част от т.нар. "Компакт за Украйна" - инициатива на НАТО, която беше представена на срещата на върха във Вашингтон през юли тази година. Държавите-членки сключват двустранни споразумения за оказване на политическа подкрепа на Украйна, както и координиране на усилията за подпомагане на украинската страна в областта на сигурността.
Още през юли инициативата беше подкрепена от 23 държави, които имат сключени подобни двустранни споразумения с Киев. Тогава България не беше сред подписалите. Страната беше представлявана именно от Главчев на срещата, но служебното правителство не обясни защо не се е включило.
Само 6 държави от ЕС не са подписали споразумения за сътрудничество с Украйна. Освен България, това не са направили още Унгария, Словакия, Австрия, Малта и Кипър. Към тях се присъединяват и няколко други държави-членки на НАТО - Турция, Албания, Черна гора и Северна Македония.
Министерски съвет реши през октомври да включи страната в "Компакта за Украйна".
"С подписването на споразумението и последващото присъединяване на България към „Компакта за Украйна“ ще се потвърди продължаващата ни подкрепа и солидарност за легитимната борба на украинската страна срещу руската агресия", се казва в решение на правителството от октомври.
Очакванията бяха стъпката да бъде финализирана в четвъртък в Брюксел. В последния момент обаче Главчев поиска да получи одобрение от Народното събрание, въпреки че документът формално не изисква допълнително разрешение. Той обясни, че единствената причина да поиска одобрението на депутатите е предложеният срок на договора, който е за 10 години.
От ГЕРБ-СДС призоваха премиера да оттегли договора, защото можело да спъне преговорите за редовен кабинет с БСП. Най-голямата парламентарна група в момента прави опити да състави правителство. В разговорите участва и БСП, която е твърд противник на военното сътрудничество с Украйна.
От "Продължаваме промяната" обявиха, че оттеглянето на споразумението може да доведе до дипломатически скандал именно защото се прави в последния момент.
"Да ме обвиняват, че провалям преговорите за властта, вече ми идва в повече"
Служебният премиер Димитър Главчев реагира с недоумение на критиките, които получи от ГЕРБ за саботаж на преговорите за нов кабинет заради представянето на споразумението с Украйна в този момент.
Главчев иронично коментира, че в "този заговор" трябвало да има и международни участници, защото работата по съгласуването на текста с Украйна е продължила доста дълго време, и че самият той е човекът, който най-много иска да има редовен кабинет - за да му сдаде властта.
"Буквално в петък получихме потвърждение от украинската страна, че подписването ще стане сега в Брюксел. Аз настоях, че трябва да има текст за съобразяване с всички решения на Народното събрание. Всичко това се съгласува от двете страни. И двамата трябваше да сме "налични", затова възможността беше тук да се случи", обясни още той.
Главчев заяви, че няма никакви притеснения по съдържанието на споразумението, защото то отговаря на всички досегашни решения на парламента. Единствената причина да поиска мандат от депутатите е по-дългият срок на споразумението - 10 години.
"Това е нормалната процедура в една парламентарна република", каза още той.
Всичко това се случва на фона на посещение на генералния секретар на НАТО Марк Рюте в България, който е твърдо за продължаваща пълна подкрепа за нападнатата от Русия страна. Споразумението, което България се кани да не подпише, е част от договореностите на срещата на върха на Алианса от юли 2024 г. във Вашингтон.
В София пристига и унгарският премиер Виктор Орбан, който е сред малцината приятели на Владимир Путин в ЕС.
Борисов вече не подкрепя споразумението с Украйна. Било "фабрика на 9-и септември".
