"Грийнпийс": Осигуровки на 100 000 души в пенсионен фонд на Ковачки отиват в свързани с него фирми

• 75 млн. лв. от осигуровки в пенсионна компания на Христо Ковачки са инвестирани в свързвани с него компании
• Най-засегнати са работещи в неформалния холдинг около бизнесмена
• Санкциите са минимлани, а Комисията за финансов надзор е "беззвъб наблюдател", се казва в доклад на "Грийнпийс"

Около 5 млн. лева от пенсионните осигуровки на над 100 000 българи всеки месец захранват компании от въглищната империя, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки. Това се казва в доклад на природозащитната организация „Грийнпийс“ – България.

Става въпрос за пенсионносигурителното дружество „Топлина“, което е сред малкото компании, които енергийният бизнесмен притежава открито – чрез фирмата си „Ел Ем Импекс“.

Според данните, публикувани от „Грийнпийс“, дружеството инвестира парите от вноски за пенсии, които получава в дружества като „Атоменергоремонт“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“, топлофикациите в Русе, Плевен и Бургас. Официално те не са собственост на Ковачки, но самият той е казвал, че е консултант на част от тях. Според серия разследвания на Антикорупционния фонд (АКФ) за т.нар. "Холдинг Орион" въпреки че няма пряка документална фръзка, бизнесменът на практика ги управлява.

От доклада на "Грийнпийс" става ясно, че общият размер на портфейла на пенсионното дружество "Топлина" е 450 млн. лв.

Въпреки че законът не допуска пенсионни дружества да инвестират средства от допълнително задължително пенсионно осигуряване в свързани дружества, "Топлина" инвестира средствата от пенсионни осигуровки в акции и облигации на компании, свързвани именно с Ковачки.

Към края на 2024 г. директните такива вложения достигат 75 млн. лв., а индиректните – до 150 – 200 млн. лв., казва "Грийнпийс". Така, изчислява природозащитната организация, около 5 млн. лева от пенсионните осигуровки на над 100 000 българи всеки месец захранват свързани компании.

„Пенсионните фондове следва да се грижат за бъдещето на своите вложители, не да го залагат на карта“, отбелязват авторите.

Анализът е озаглавен: „Топлинният удар на „Ковачки“. Негови автори са Десислава Микова, координатор на кампания „Климат и енергия“, и Меглена Антонова, ръководител на „Грийнпийс“ – България.

Пенсионноосигурителното дружество "Топлина" е едно от 10-те в България и има сравнително малък пазарен дял - 1,68% по активи и 2,74% по брой осигурени лица.

В доклада на "Грийнпийс" се отбелязва, че инвестирането в свързани лица носи със себе си очевидни рискове и конфликти на интереси.

Допускането пенсионните фондове да инвестират в свързани лица често е форма на осигуряване на непазарно финансиране, което е възможно никой друг да не желае да им осигури или поне не и при приемливи условия, казва организацията.

Авторите отбелязват, че най-малко три големи топлофикации и ТЕЦ, в които фондовете на „Топлина“ инвестират, отчитат хронични загуби – над 230 млн. лв. общо за периода 2020–2023 г.. Въпреки това продължават да се финансират с парите на осигурените, като по този начин се удължава животът на замърсяващи и икономически нестабилни предприятия.

Става въпрос за:

• ТЕЦ „Марица 3“ – над 100 млн. лв. загуби в периода 2020–2023г.

• Топлофикация - Плевен – над 75 млн. лв. загуби в периода 2020–2023г.

• Топлофикация - Русе – над 60 млн. лв. загуби в периода 2020–2023г.

Разследването разкрива още, че моделът не е ограничен само до „Топлина“. Сходни практики се откриват и в други пенсионни дружества, свързвани с групите „Химимпорт“ и „Еврохолд“.

"Ако се разгледат внимателно портфейлите на фондовете на "Топлина", се вижда, че освен големи инвестиции в дружества, които можем да причислим към групата "Ковачки", има и съществени вложения в компании, пряко или косвено свързани с групите около "Еврохолд" и "Химимпорт". А ако се направи справка в портфейлите на свързаните с тях пенсионни компании (съответно "Бъдеще" и "ЦКБ Сила"/"Съгласие"), там се виждат аналогични като сума вложения в компании от групата "Ковачки", отбелязват "Грийнпийс".

Санкциите минимални, а КФН е "беззъб" наблюдател

Санкциите предвдидени в закона, обаче са символични, а институцията, призвана да контролира сектора, е Комисията за финансов надзор.

"Санкциите, предвидени в Кодекса за социално осигуряване за този тип нарушения, варират от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева. При интереси за десетки и дори стотици милиони, те едва ли биха имали възпиращ ефект", се отбелязва в доклада на "Грийнпийс".