Не само веригите супермаркети, но и някои от най-големите производители на храни се обявиха срещу законопроект на земеделския министър Георги Тахов, който според него ще "пази" именно тях и ще смъкне цените на храните за потребителите с "поне 20%".
Законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни все още не е публикуван. Първоначално министърът твърдеше, че целта на текстовете е "да се скъси веригата от производител до потребител", но от идеите, които той представи устно, стана ясно, че се предлагат държавни регулации върху търговските надценки и дори ограничения за промоционалните отстъпки. Въвежда и задължение поне 50% от продуктите да са българско производство, като техните надценки могат да са двойно по-високи в сравнение с вноса извън ЕС. Това изискване ще важи за вериги с 10 и повече магазина в цялата страна и ще се отнася за конкретни групи продукти, гласят предложенията.
Макар да не е представен за публично обсъждане, проектът все пак е бил представен на бизнеса по време на среща с негови представители. В резултат - 12 браншови организации, сред които някои от най-големите месопреработватели, производители на храни и газирани напитки, хлебопроизводители, преработватели на растителни масла, производители на плодове и зеленчуци, както и асоциациите на птицевъдите и свиневъдите в България, са изпратили писмо до премиера Росен Желязков с искане законопроектът да не се приема.
В становището се отбелязва, ча предложеният законопроект за веригата на доставки на земеделски продукти и храни противоречи на правото на Европейския съюз и може да доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за България.
Подписалите се под позицията подкрепят по принцип идеята да се потърсят начини за подкрепа и засилване на пазарната позиция на земеделските производители, но "това следва да е в посока създаване стимули за коопериране и подобряване на защитата от нелоялни търговски практики, а не чрез кризисни мерки, които биха застрашили функционирането на веригите на доставки и продоволствената сигурност", се казва в становището.
Те предупреждават, че ако текстовете, които са им били показани, бъдат приети, те не само няма да постигнат обещаните цели, но рискуват да се разруши пазарът и да се застраши снабдяването на потребителите с хранителни продукти.
В становището се предлага да се направи задълбочен анализ.
"Евентуално набелязаните мерки да бъдат обсъдени първо в Националния съвет по храните и в диалог със земеделските производители и останалите участници по веригата на доставки, преди да се пристъпва към конкретен текст", настояват асоциациите.
Сдружението за модерна търговия, в което членуват повечето от големите вериги, също изпрати становище по апокрифния законопроект до премиера Росен Желязков, в което се предупреждава, че идеите на Министерството на земеделието и храните "подменят принципите на пазарна икономика с държавна регулация на всеки аспект от отношенията между субектите по веригата на доставки на земеделски продукти и храни".
"Свободата на договаряне се подменя с контролирани от държавата търговски условия, които облагодетелстват производителите (продавачи) на земеделски продукти и храни и съответно ощетяват останалите участници във веригата на доставки – купувачите, преработвателите и търговците, а в крайна сметка и потребителите", се казва в позицията на търговците.
Според тях законопроектът цели да определя едностранно асортимента от стоки в магазините, цените, на които продават всички субекти по веригата на доставка и лимит на промоциите на продукти към крайни клиенти.
"Становището ни е, че е необходимо цялостно преосмисляне на законопроекта поради предвидената безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни, която ще навреди на пазара", казват от Сдружението за модерна търговия.
Те също призовават за предварителен анализ и детайлна оценка на въздействието, преди да се пристъпи към подобни драстични мерки на замяна на пазарните принципи с регулация.
"При всяко положение държавната намеса би довела до увеличаване на разходите за правене на бизнес и допълнителен риск при работа с български производители, което ще намали тяхната конкурентоспособност, противно на преследваните цели. На следващо място допълнителните разходи ще поставят под натиск цените на българската земеделска продукция, което може да даде тласък на инфлационни процеси в период, в който потребителите са особено чувствителни, а България е на крачка пред влизане в еврозоната. На този етап законопроектът не адресира по никакъв начин тези рискове и дори не ги остойностява. Налице са концептуални дефицити на законопроекта, които не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени", се казва още в позицията им.
Те припомнят и решение на КЗК от 2019 г., което съдържа подробен анализ на ефекта на максимални надценки върху конкуренцията на пазара. Тогава КЗК е изразила опасения, че определянето на максимална надценка ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно, вкл. риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение за фиксиране на цени - тоест картел.
Поскъпване, празни рафтове и санкции. Бизнесът отговори за "ценовия таван" за храните
Държавата нагазва в свободния пазар на храни с таван за надценки и промоции
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
